Решение № 3990 от 18.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА П. БЕНКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20211110126899 по описа за 2021 година

Производството е по искова молба от А.Р. с дата на раждане 08.03.1985г с адрес РФ чрез адв. В., АДРЕС, ., ., ., ., . против ФИРМА, ЕИК ******, със седалище АДРЕС и адрес на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори.

Ищецът твърди, че е имал резервация за полет с ответната авикомпания с № FB364 от 01,09,2017г за датата 13.08.2017г. с дестинация от летище Л.М.Ш. до Л.С.. Излага, че полетът му е изпълнен със закъснение с повече от три часа. При наличието на предпоставките на чл.75, т.1, б.в от Регламент ЕС 261/ 2004г. се претендира решение за установяване на вземане за обезщетение от авиокомпанията в размер на 400 евро като такова за закъснял полет за дестинация над 1 500 км. – в конкретния случай 1 786 км.

Излага се, че за сумата е била издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021г. по гр.дело с № 7940/2021г., която е била оспорена, поради което се предявява и настоящия иск. Претендира се законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

От ответника е постъпил отговор, с който се твърди, че сумата е платена с плащане от 22.06.2021г. Ангажират се доказателства. Прави се 1 възражение за прекомерност на адвокатски хонорар в условията на евентуалност.

Искът е с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 5, т.1, б.в от Регламент 261/ 2004. на ЕС във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Страните нямат спор по фактите, изложени в исковата молба вкл. и по извършеното плащане в хода на делото.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира с оглед събраните доказателства и изявлението на страните, че исковете са допустими, а с оглед стореното плащане, което се е осъществило на 23.06.2021г., за което страните не спорят, а и се установява от приложения превод – л.44 от делото, искът за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен поради плащане на 23.06.2021г. Законовата лихва е дължима за периода от сезиране на съда – 09.02.2021г. до датата на погасяване на претенцията – 23.06.2021г., която изчислена на основание чл.162 от ГПК и чрез https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html е в размер на 29.36 лева, от която се търсят само 18.34 лева.

Съдът е надлежно сезиран от ищеца за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски – за държавна такса и за възнаграждение на адвокат. Съгласно текста на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца разноски при уважаване на иска се поемат от ответната страна, а на основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът не следва да бъде осъждан за разноски ако не е дал повод за образуване на делото и признае иска и плати.

Исковата молба е подадена в регистратурата на СРС на 09.02.2021г., а плащането на исковата претенция е станало на 23.06.2021г.

Ответникът е поканен да плати обезщетение чрез мейл преди образуване на заповедното дело или съдът приема, че ответникът е бил поканен да плати преди сумите да бъда потърсени по съдебен ред, а исковата претенция е погасена едва на 23.06.2021г., което мотивира съда да приеме, че ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство и съответно дължи разноските, които са направени от ищеца. Те са в размер на 50 лева за платена държавна такса по гр.дело с № 7940/2021г. в размер на 25 лева и по гр.дело с № 26899/2021г. в размер на 25 лева, както и 385 лева за 2 възнаграждение за адвокат по гр.дело с № 7940/2021г. и 300 лева по гр.дело с № 26899/2021г. или в общ размер на 710 лева.

При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Р. с дата на раждане 08.03.1985г с адрес РФ чрез адв. В., гр.АДРЕС против ФИРМА, ЕИК ******, със седалище АДРЕС и адрес на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.5, т.1, б.в от Регламент 261/ 2004. на ЕС във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД - за установяване на вземане в полза на ищеца спрямо ответника за сумата от 400 евро, за което е издадена заповед по чл. 410 от ГПК от 25.02.2021г. по гр.дело с № 7940/2021г. по описа на СРС поради плащане от 23.06.2021г. и ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД съществуването на вземане в полза на А.Р. с дата на раждане 08.03.1985г. спрямо ФИРМА, ЕИК ****** за сумата от 18.34 лева – лихва за забава върху главницата от 400 евро за периода от 09.02.2021г. до 23.06.2021г. и ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ******, със седалище АДРЕС и адрес на управление АДРЕС, представлявано от изпълнителните директори да заплати на А.Р. с дата на раждане 08.03.1985г с адрес РФ чрез адв. В., гр.АДРЕС на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 710 лева – съдебноделоводни разноски по гр.дело с № 7940/2021г. и гр.дело с № 26899/2021г. по описа на СРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3