Решение № 1112 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1112 гр. Варна, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500638 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Л. В., ЕГН **********, срещу Решение №4745/30.12.2024г. по гр. дело №15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав, в частта с което е признато за установено спрямо ищеца В. П. О., ЕГН**********, че отв. М. Л. В. не е собственик на ПИ с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел ******, при съседи:

*****,*******,******,******, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Подадена е също и въззивна жалба на Д. Ц. М., ЕГН **********, и Л. В.

Л., ЕГН **********, срещу Решение №4745/30.12.2024г. по гр. д.

№15057/2022г. на ВРС, 18-ти състав, в частта с което е признато за установено спрямо ищеца В. П. О., ЕГН**********, че отв. Д. Ц. М., ЕГН **********, и Л. В. Л., ЕГН **********, не са собственици на ПИ с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл.

Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот 1 от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел ******, при съседи: *****,*******,******,******, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; и като резултат е отменен КНА №**********г., том III, peг. №******, нот. д. №*******г. на н-с при ВРС за собственост на ответницата Д. Ц. М. на същия ПИ №*********** по давност.

Решението не е обжалвано в частта по уважения иск срещу Държавата.

В жалбата на М. Л. В. се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи на съда. Свидетелите на ищеца са били кредитирани от ВРС неаргументирано. Д. М. и Л. Л. са упражнявали владение по смисъла на ЗС върху спорния имот от 1997г. до 2022г., когато са го дарили на дъщеря си М.

В., което е установено от гласните доказателства. А самото владение им е било предадено от собственика (към миналния момент) Д.Р. и е било управжнявано от родителите на М. В. чрез различни действия, посочени пред ВРС и доказани от свидетелите. Ако ВРС бе направил правилен анализ на всички, особено на гласните доказателства, щеше да достигне до извод за неоснователност на отрицателните искове. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции, като в о.с.з. поддържа исканията си.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор конкретно по тази жалба, а в о.с.з. оспорва, счита решението за правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

В жалбата на Д. М. и Л. Л. се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Обобщено оплакванията се свеждат до неточен анализ и обсъждане на събраните доказателства, довели до погрешни решаващи изводи на съда. Свидетелите на ищеца са били кредитирани от ВРС неаргументирано. Д. М. и Л. Л. са упражнявали владение по смисъла на ЗС върху спорния имот от 1997г. до 2022г., когато са го дарили на дъщеря си М. В., което е установено от гласните доказателства. А самото владение им е било предадено от собственика (към миналния момент) Д.Р. и е било управжнявано от родителите на М. В. чрез различни действия, посочени пред ВРС и доказани от свидетелите. Ако ВРС бе направил правилен анализ на всички, особено на гласните доказателства, щеше да достигне до извод за неоснователност на отрицателните искове. По същество моли за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, като в о.с.з. тези въззивници не изпращат представител.

2

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни оплаквания. Поддържа твърденията си за легитимация въз основа на сделка и започнало от нея през 1998г. владение, доказани от събраните доказателства.

Без значение за владението е дали имотът е бил посещаван постоянно или не.

Недоказани от друга страна са предаването на владението върху имота на Д.

М. и Л. Л. през 1997г. и сочените от тях действия по упражняването му в годините до сделката през 2022г. в полза на М. В.. Отрицателният иск е основателен. Моли за потвърждаване на решението на ВРС и за разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.

При извърШ.та служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на В. П. О., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ищеца, че ответниците Д. Ц. М., ЕГН**********, Л. В. Л., ЕГН**********, и М. Л. В. не са собственици на ПИ с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район А., кв. Г., с площ от 1418 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: комплексно застрояване, номер по предходен план: кв. ***, парцел ******, при съседи:

*****,*******,******,******.

Кумулативно е съединено и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на КНА №**********г., том III, peг. №******, нот. дело №*******г. на н-с при ВРС за собственост на ответницата Д. Ц. М. на същия ПИ №*********** по давност.

Предявен е аналогичен отрицателен установителен иск за същия имот и срещу Държавата на РБ, който е уважен, а решението на ВРС в тази част не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Ищецът твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор *********** по КК и КР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 15.09.2022 г., с адрес: гр. Варна, район А., кв. „Г.“, с площ от 1418 кв. м., в кв. ***, парцел ******, при съседи ПИ №№: *****,*******,******,******, по силата на договор за покупкопродажба от ********г., обективиран в НА №**, том II, peг. №****, нот. дело №******г. на н-с при ВРС. Праводателят му е бил собственик на имота по реституция след решение на ПК-Варна (така уточнения в о.с.з.). Тъй като към датата на продажбата през 1998г. ищецът не е бил в граждански брак, той е 3 придобил имота в лична собственост. От деня на сключване на договора през 1998г. и до момента той владее терена в трайно установените му граници непрекъснато, необезпокоявано и явно, като още през 2002-20223г. е оградил мястото с мрежа и метални коловие, поставил желязна входна врата, поддържал и облагородявал земята и заплащал данъци за нея (така уточнения в о.с.з.), поради което евентуално го е придобил и по давност.

В началото на м. октомври 2022г. ищецът узнал, че нa 29.06.2017г. процесният имот бил актуван като частна държавна собственост с Акт № **********г. на Областния управител на Област Варна. Ищецът оспорва държавата да е придобила правото на собственост върху имота по някой от предвидените в ЗДС способи. Отделно на 02.11.2021г. ответницата Д. Ц. М. се снабдила с КНА №**, том III, peг. № ******, дело № ******* г. на нотариус В.

П., с който била призната за собственик на процесния имот въз основа на осъществено давностно владение. Тъй като последната имала сключен граждански брак с ответника Л. В. Л., имотът бил „придобит“ в СИО от съпрузите. Ищецът оспорва Д. М. да е упражнявала фактическа власт и владение върху имота след ********г.

На 07.09.2022г. отв. Д. Ц. М. и Л. В. Л. сключили с ответницата и тяхна дъщеря М. Л. В. договор за дарение на спорния терен, обективиран в НА №**, том II, peг. № ****, дело № ***** г. на нотариус М.П.. Ищецът счита, че М. В. не е могла да придобие собствеността върху имота, тъй като праводателите й не са били собственици.

Предвид горното и съобразно ТР на ВКС моли за отричане на правата на Държавата на РБ (с АДС), отв. Д. М. (с КНА) и в брак с Л. Л., и срещу дъщеря им М. В. (дарена с договор от родителите й), в т.ч. за отмяна на КНА на отв. М.. Претендира и разноски. В о.с.з. по реда на чл. 143 от СК и подадените отговори допълва твърденията си в изложения смисъл, като по същество поддържа исковете си.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д. М., Л. Л. и М. В. депозират идентични писмени отговори, с които не оспорват, че пред 1998г. Д.Р. е бил собственик на спорния терен; не оспорват и валидността на договора за покупко-продажба от Д. Р. в полза на ищеца О. от 1998г. Предявените искове обаче оспорват по допустимост и по основателност. Поддържат липса на правен интерес от исковете, тъй като ищецът не е владял терена от ********г. до настоящия момент, а владение било уговорено (в договора) да бъде предадено на трети лица. И понастоящем имотът е ограден и до него има достъп единствено М. Л. В., при което като дори да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск, ищецът ще трябва да предяви следващ иск по чл.108 ЗС. Излагат подробни съображения за неоснователност на исковете:

Оспорват ПИ с актуален №*** да е идентичен с имота, предмет на сделката от ********г., която касаела друг имот, различен от спорния. Възразяват на купувача да е била предадена и той да е упражнявал фактическата власт върху процесния имот след 1998г. Купувачът никога не бил предприемал и действия, чрез които да демонстрира собственическо отношение спрямо имота – 4 снабдяване със скица или виза за проектиране, ограждане и обработване, заплащане на данъци и т.н. Релевират възражение за придобиване на имота по давност въз основа на осъществено владение от Д. Ц. М. и Л. В. В. за периода от 01.01.1997г., когато владението им било предадено от собственика Д.Р., до 07.09.2022г. Съпрузите оградили терена, засадили дървета и действали през годините със съзнанието, че обработват собствения си имот. Молят делото да бъде прекратено, евентуално исковете срещу тях да бъдат отхвърлени; претендират и разноски; в о.с.з. поддържат и уточняват позицията си по делото в горепосочения смисъл.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не се спори, че Д.Р. е притежавал правото на собственост върху процесния ПИ с актуален №*** в кв. Г. към 1997г. и към 1998г., доколкото и двете насрещни страни основават правата си на приемство (в собствеността – ищеца, респ. във владението – ответниците) именно от г-н Р..

С приетото по делото Решение №433/29.07.1997г. на ПК-Варна е било възстановено правото на собственост на Д.Д.И.-Р. в стари реални граници на нива от 2.150 дка, находящ се в строителните граници на кв.Г., м-ст Т.Т., като по КРП 1959г. имотът е представлявал част от ПИ с №***, а по ЗРП 1962г. теренът се състоял от две части: 1-ва част с площ 0.200 дка при граници: улица, синор и нива и 2-ра част с площ 1.950 дка при граници: улица, изоставена нива и улица.