Определение № 4673 от 20.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4673 гр. София, 20.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002101738 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Х. Г. от гр. Елена, действаща чрез адвокат К. Г. Т., касационна жалба срещу въззивно решение № 47 от 20.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 292/2024 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 273 от 08.05.2024 г. по гр. д. № 795/2023 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от нея против Районен съд - Елена иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, причинени й от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 277/2022 г. на РС - Елена, преобразувано в гр. д. № 2414/2022 г. на РС – Велико Търново, съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

Касаторът твърди, че въззивното решение е нищожно, недопустимо и неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на процесуалния и материалния закон. Релевира възражение, че обжалваното решение е нищожно и недопустимо, тъй като и пред двете съдебни инстанции Прокуратурата на РБ не е била конституирана като „контролираща страна“ и „необходим задължителен другар“. Счита, че е налице нарушение при постановяване на съдебния акт в противоречие с 1 трайната и последователна практика на Върховния касационен съд, касаеща основанията за отвод по чл. 22, ал. 1 от ГПК, и в частност хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, като делото не е разгледано от независим и безпристрастен съд. По тези и други подробно изложени съображения моли за обезсилване или отмяна на обжалваното въззивно решение.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК твърди очевидна неправилност на въззивния акт – касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът сочи още, че са налице основанията на чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като формулира следните въпроси:

1. За задължението на въззивния съд да даде свое собствено разрешение по предмета на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата и изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора, които да изрази писмено в мотивите към решението си.

Позовава се на съдебната практика, обективирана в TP № 1 от 10.02.2012 г. по тълк. д. № 1/2011 г., ОСГТК на ВКС и TP №1 от 21.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2023 г., ОСГТК на ВКС, както и тази формирана по реда на чл.

290 от ГПК в решение № 60265 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 30 от 03.02.2022 г. по гр. д. № 1701/2021 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 60291 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 1406/2021 г. на ВКС, ГК. Ill г. о., решение № 63 от 19.07.2016 г. по гр. д. № 5655/2015 г. на ВКС, ГК, III г. о.; решение № 180 от 25 10.2016 г. по гр. д. № 1221/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.

2. Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително (в случая – Прокуратурата на РБ), как следва да процедира въззивната инстанция?

Въпросът се поставя от касатора поради неговите твърдения за недопустимост на обжалвания съдебен акт.

3. Как следва да се третира нарушение, касаещо производството по връчване на книжа на лицата по чл. 50, ал. 5 от ГПК съобразно критериите по чл. 2а, ал. 2 от ЗОДОВ?

Въпросът е поставен в контекста на това какви са относимите критерии за преценката дали е налице забавяне при разглеждане на производството.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна.

Прокуратурата на РБ не изразява становище.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.

1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

2

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу Районен съд - Елена с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 6 000 лв. с твърдения за бавно правосъдие по образуваното по нейна искова молба гр. д. № 277/2022 г. по описа на РС – Елена. Въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: на 12.09.2022 г., чрез ССЕВ, в Районен съд - Елена е постъпила искова молба от Д. Х. Г. срещу „Е.П.П“ АД с посочено в нея правно основание чл. 92 от ЗЗД и с искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 560 лв., представляваща договорна неустойка по чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ на „Е.П.П“ АД поради виновно неизпълнение на задълженията на доставчика по чл. 98а от ЗЕ вр. чл. 15, ал. 1 от ОУДПЕЕ; образувано е гр. д. № 277/2022 г. по описа на съда; на същата дата е извършено разпределение на делото на съдия от състава на съда, който с определение № 166/13.09.2022 г. се е отвел от разглеждането му на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК; на 13.09.2022 г. делото е било разпределено на друг съдия от същия съд, който с определение № 168/13.09.2022 г. се е отвел от разглеждането му отново по съображения за наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК като производството по делото е прекратено и същото изпратено на Окръжен съд Велико Търново с писмо с изх. № 980/14.09.2022 г.; с определение № 858/20.09.2022 г. по образуваното в. ч. гр. д. № 682/2022 г. по описа на ВТОС, на основание чл. 23, ал. 3 ГПК делото е изпратено за разглеждане на Районен съд - Велико Търново и на 29.09.2022 г. същото е образувано под № 2414/2022 г. по описа на Районен съд - Велико Търново; на същата дата е разпределено на съдия от състава на този съд и е постановена размяна на съдебни книжа; след постъпване на отговор на исковата молба на 14.11.2022 г., на 24.11.2022 г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.12.2022 г.; заседанието е проведено и отложено за 25.01.2023 г., когато делото е обявено за решаване; на 27.02.2023 г. е било постановено съдебно решение; срещу съдебния акт е била подадена въззивна жалба от ответника „Е.П.П“ АД и е било образувано в. гр. д. № 126/2023 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, по което е постановено решение № 361/13.07.2023 г. По подадената касационна жалба от ответното дружество ВКС не е допуснал въззивното решение до касационно обжалване.

Съдът е посочил, че с цел доказване претърпените от ищцата от твърдяния специален деликт неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Посочил е, че съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, и че съгласно трайната съдебна практика, относно неимуществените вреди съществува оборима 3 презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Въззивният съд отново е посочил хронологично развитието на производството, чиято продължителност е предмет на спора, във времеви порядък и е достигнал до извода, че своевременно и в кратък срок ответният съд е извършил необходимите процесуални действия по образуваното пред него производство като в рамките на пет дни е образувано и разпределено делото във ВТОС, съответно е определен друг равен по степен с ответния съд, който да разгледа спора - Районен съд - Велико Търново. Посочил е, че не е налице неразумно забавяне на производство и пред този съд, в който то е постъпило и образувано на 29.09.2022 г.

Въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателя за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК поради това, че разглеждайки делото в нейно и на пълномощника й отсъствие е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с което е ограничил правото й на защита, като е изложил съображения за неоснователност на тези оплаквания. Съдът е приел за неоснователно и оплакването във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение с доводи за липса на отвод, а наличие на основание за такъв по чл. 22, ал. 1 т. 6 от ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото поради изразено от него становище по гр. д. № 2978/21 г. на Районен съд-Велико Търново и направен от същия отвод по в. гр. д. № 664/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново. Констатирал е, че и двете цитираните по-горе дела са производства със страни Д. Х. Г. и „Е.П.П“ АД, като по второто от тях /въззивно производство/ съдебният състав, в който е участвал съдия Д. К., се е отвел от разглеждане на делото след направено изрично искане от адвокат К.

Т.. Съдът е изложил, че участието на съдия по друго дело с различен предмет и страни, по което е изразил становище по въпроси, които се поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност. Фактът, че се е отвел по друго дело, по което ищцата е страна, също не съставлява абсолютно основание за отвод по всяко следващо дело с нейно участие, както и не представлява такова основание за отвод наличието на водени от ищцата дела срещу този орган на съдебната власт, в който съдията престира своя труд.

Въззивният съд е отхвърлил направеното в тази насока възражение.

Въззивният съд е обсъдил възражението на жалбоподателя, че при разглеждане на гр. д. № 277/2022 г. по описа на Районен съд - Елена, преобразувано в гр. д. № 2414/2022 г. на Районен съд - Велико Търново, съдът не е изпълнил задължението си да укаже на ответника да посочи своя ел. адрес, на който да бъде извършване връчването на съдебни книжа. Съдът е посочил, че връчването съгласно чл. 50, ал. 5 от ГПК се извършва на посочен от самия ответник /в случая търговец, извършващ доставка на енергия/ електронен адрес, поради което посочването на такъв от ищеца по делото е без правно значение и не създава задължение за съда да извършва връчването на книжа на този адрес. Съдът е посочил, че начинът на връчването на книжа е в 4 съответствие с процесуалния закон и не е довело до необосновано забавяне на производството.

Поради така изложените от него съображения съставът на Апелативен съд – Велико Търново е достигнал до генералния извод, че не е налице необосновано забавяне на воденото исково производството, поради което не е налице нарушение на правото на ищцата на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 §1 от Конвенцията. Приел е предявеният иск за неоснователен и е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение.

По основанията за касационно обжалване настоящата касационна инстанция приема следното:

В настоящото производство по предварително селектиране на касационните жалби съставът на ВКС трябва да се произнесе с определение дали да допусне или не до касационно обжалване въззивното решение, т. е. произнася се по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в рамките на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, и служебно в указаните от закона случаи.

Касационната инстанция служебно следи за валидността и допустимостта на въззивното решение, чието допускане на касационно обжалване се преценява. В случая касаторът твърди, че обжалваното от него въззивно съдебно решение е нищожно и недопустимо като не излага относими аргументи в тази насока. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице вероятна основателност обжалваното в настоящото производство въззивно съдебно решение да е нищожно или недопустимо.