Определение № 25 от 15.01.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 12.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20241800500019 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от ищeца в първоинстанционното производство „Д. З.“ АД срещу Определение № 691 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г. по същото дело по описа на районния съд в частта за разноските, присъдени на основание чл.

78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК в полза на ответника по иска О. К., а именно сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно районният съд е присъдил възнаграждение в размер над минималния, поради което искането е за отмяна на определението и постановяване на нов акт по съществото на молбата на ищеца по чл. 248 ГПК, с който тя да бъде уважена. В частната жалба се съдържа и оплакване срещу присъждането на разноски с влязлото в сила решение в полза на третото лице-помагач.

Ответната п о частната жалба страна не изразява становище по оплакванията в нея.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото, намира следното.

Частната жалба е допустима, а по същество – основателна.

С влязло в сила Решение № 226 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, постановено с участието на АПИ като трето лице-помагач на страната на ответника, са 1 отхвърлени предявените от „Д. З.“ АД против О. К. искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 754.78 лева, от които 2 723.77 лева – главница, а сумата от 31.01 лева – мораторна лихва за периода от 12.02.2020 г. до 23.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.06.2020 г., до изплащане на вземането. С това решение, постановено след обезсилване на Решение № 97/20.04.2022 г. по гр. д. № 538/2020 г. по описа на РС – Костинброд, съдът е осъдил ищеца да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ответника сумата от 300 лева – юрисконсултско възнаграждение, като е присъдил същата сума за юрисконсултско възнаграждение и на третото лице-помагач.

В срока за обжалване на решението ищецът е поискал изменението му (молба на л. 43 от делото на районния съд), но само в частта относно разноските, присъдени на ответника (не и на третото лице-помагач), поддържайки, че при определянето на размера на юрисконсултското възнаграждение съдът не е приложил Наредбата за заплащането на правната помощ, а Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с което нарушил чл. 37 ЗПП, приложим на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение районният съд е отхвърлил молбата на ищеца, посочвайки, че сумата от 300 лева е възнаграждението, определено за юрисконсулта на ответника, както за производството по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, така и за производството по гр. д. № 538/2020 г., постановеното по което Решение № 97/20.04.2022 г. въззивният съд е обезсилил с Решение № 436/19.12.2022 г. по в. гр. д. № 538/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Обжалваното определение е неправилно.

Отговорността за съдебни разноски съставлява гражданско правоотношение, уредено от процесуалния закон, и и м а обективен (безвиновен) характер. Тази отговорност е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. С отхвърлянето на предявените искове процесуалният закон свързва правото на ответника да получи разноските, които е понесъл в хода на делото.

В случая О. К. е била представлявана от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ищецът следва да й заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерите по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (ред. ДВ., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г. ), приложим на основание чл. 37 ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, а именно от 100 лева до 360 лева. При 2 преценка на фактическата и правна сложност на делото, производството по което се е развило само в едно съдебно заседание, въззивният съд намира, че нито фактите, релевантнти за спорното право, са били трудно установими, нито приложимите към тях материалноправни норми представляват особено професионално предизвикателство. Ето защо на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 100 лева.

На ответника се дължат и разноски за производството по гр. д. № 538/2020 г., постановеното по което Решение № 97/20.04.2022 г. въззивният съд е обезсилил с Решение № 436/19.12.2022 г. по в. гр. д.

№ 538/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд, като е постановил връщане на делото на РС – Костинброд за ново разглеждане от друг състав на съда. При изложените по-горе мотиви въззивният съд намира, че на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 100 лева.

При тези изводи на въззивния съд обжалваното определение следва да се отмени, като вместо него на основание на чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 226 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд следва да се измени в частта за разноските, присъдени в полза на ответника О. К., като ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, както и сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. д. № 538/2020 г. по описа на РС – гр. Костинброд.

Настоящата частна жалба има характер на молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд в частта относно разноските, присъдени в полза на третото лице-помагач, компетентен да се произнесе по допустимостта на която (с оглед момента на отправяне на искането) е РС – Костинброд.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 691 от 31.10.2023 г., постановено по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на Решение № 226 от 21.08.2023 г. по същото дело по описа на районния съд в частта за 3 разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК в полза на ответника по исковете О. К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание на чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 226 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд в частта за разноските, присъдени на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК в полза на ответника по исковете О. К., като ОСЪЖДА „Д. З.“ АД да заплати на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК на ответника О.

К. сумата от общо 200 (двеста) лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр. д. № 1/2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд и в производството по гр. д. № 538/2020 г. по описа на РС – гр. Костинброд.

ИЗПРАЩА молбата на „Д. З.“ АД, инкорпорирана в частната жалба, по която е образувано настоящото производство, за изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на третото лице-помагач, за разглеждането й по реда на чл. 248 от ГПК на РС– гр. Костинброд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4