Решение № 222 от 13.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева при участието на секретаря Елка Ант. Григорова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100604899 по описа за 2024 година С Присъда №529 от 04.12.2023 год., постановена по НЧХД № 5075/2022 г., 121-ви състав на Софийски районен съд, е признал подсъдимия И. Г. Ф., роден на **** г. в гр. Плевен, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН В ТОВА, че на 19.11.2021г. около 20:00 часа в гр. София, в близост до ул. „****, причинил на И. В. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в областта на шията, бузите и челото – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Със същата присъда, на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил И. В. Г. да заплати на И. Г. Ф. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2050 лева, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 280,80 лева – разноски за експертиза.

В законоопределения срок е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител, като съдията-докладчик, постановил присъдата, с разпореждане от 26.01.2024г. е указал в 7-дневен след получаване на мотивите към присъдата жалбоподателят да допълни жалбата си. Жалбоподателят не е 1 изпълнил дадените указания, поради което с Определение от 24.04.2024г. настоящият състав е прекратил образуваното въззивно наказателно дело от частен характер и върнал същото на първата инстанция за администриране.

На 29.05.2024г. в СРС са депозирани допълнителни изложения към въззивната жалба от повереника на частния тъжител, делото е администрирано и изпратено по компетентност в СГС. В посочените допълнителни изложения се излагат съображения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се основно в липса на формална логика в мотивите на първата инстанция, както и при едностранна оценка на доказателствата по делото. Отбелязва се също, че липсва анализ на предпоставките за приложение института на реторсията. В заключение се иска отмяна на постановената присъда и постановяване на осъдителна такава. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане.

Страните не са направили доказателствени искания пред втората инстанция. Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

Частният тъжител не се явява в съдебно заседание . Повереникът му – адв. К. поддържа подадената жалба и допълнителните изложения към същата, като акцентира върху липсата на анализ на доказателствата от първата инстанция. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, алтернативно – за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия – адв.М. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Счита, че събраните по делото доказателства са анализирани подробно и напълно обосновано е постановена оправдателна присъда.

Подсъдимият моли присъда. за потвърждаване на първоинстанционната

Софийски градски съд, Наказателно отделение, Х въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок и от активно легитимирана страна.

2

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

За да постанови присъдата си, районният съд е приел фактическа обстановка, която се базира на събраните по делото доказателства.

Изложената фактология напълно се споделя от тази инстанция, а тя е:

Подсъдимият И. Г. Ф. е роден на ****г. в гр. Плевен, българин, български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, с ЕГН **********.

От месец май 2020г. подсъдимият Ф. имал интимна връзка с частния тъжител И. В. Г., който живеел в ж.к. **** и двамата прекарвали времето си заедно в този апартамент или в жилището на подсъдимия, който към онзи момент живеел под наем в ж.к. Лагера, бл.59, ап.69.

На 25.02.2021г. подсъдимият Ф. прекратил връзката си с частния тъжител Г..

На 18.11.2021г. частният тъжител Г. отишъл до новата квартира на подсъдимия, която се намирала на ул. ****. Около 14:00 часа двамата се срещнали на улицата пред жилището, но помежду им възникнала разправия, която довела до физически сблъсък. Частният тъжител Г. нанесъл удар с юмрук и одраскал с нокът подсъдимия, като с това му причинил увреждания, изразяващи се в охлузване в областта на дясното слепоочие и малък подкожен хематом с кръвонасядане в областта на долния ръб на лявата очница, които му причинили болка и страдание. Подсъдимият Ф. също наранил частния тъжител, причинявайки му охлузване на ограничена площ в областта на челото вдясно и две продълговати ивицовидни, червеникави кръвонасядания на ограничена площ с ход надолу към дясно слепоочие.

По частна тъжба на подсъдимия Ф. в СРС било образувано по НЧХД №16884/2021г. по описа на СРС, 12-ти състав, като с присъда, влязла в сила на 07.06.2023г. по отношение на престъплението, извършено от частния тъжител И. Г. на 18.11.2021г., бил приложен институтът на реторсията.

На 19.11.2021г. вечерта, около 20:00 часа частният тъжител отново посетил района, където живеел подсъдимият, с желание да му се извини, като дори носел подарък. Двамата се срещнали близо до ул. Проф. Асен Златаров, но отново възникнало напрежение между тях, последвано от нанасяне на удари. С действията си частният тъжител причинил на подсъдимия Ф.

3 увреждания, изразяващи синкаво кръвонасядане с морав оттенък на вътрешните две трети на долния клепач на лявото око и нараняване на кожата зад дясно ухо, за което деяние впоследствие бил осъден с влязла в сила на 07.06.2023г. присъда по НЧХД №16884/2021г. по описа на СРС, 12-ти състав.

След сблъсъка на 19.11.2021г. частният тъжител Г. се прибрал у дома си и провел телефонен разговор със свидетелката А.Г., в който й разказал какво се е случило и й изпратил снимка с нараняванията по лицето, устата и шията си. На следващия ден, 20.11.2021г., частният тъжител я посетил и в дома й, като тя забелязала раните му, но от вида им не можело да се определи кога точно и как са получени. Свидетелката Г. посъветвала частния тъжител Г. да не посещава съдебен лекар, както по финансови причини, така и за да се сложи край на конфликтите му с подсъдимия И. Ф..

От заключението на назначената в хода на съдебното производство пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се установява, че на базата на ползваните писмени доказателства би могло да се приеме, че частният тъжител е получил наранявания от характер да причинят болка и страдание, но, доколкото към момента на освидетелстването не са останали белези от тези наранявания, както и липсва обективна медицинска документация касателно датата 19.11.2021г., то вещото лице е посочило, че не би могло да бъде категорично по въпроса дали уврежданията на частния тъжител са причинени точно на тази дата.

За да възприеме гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, а именно показанията на разпитаната свидетелка А.Г., заключението на СМЕ, СМУ № V-445/2021г., СМУ № V-146/2021г., Присъда от 05.07.2022г. по НЧХД №16884/2021г. по описа на СРС, 12-ти състав ведно с мотиви към същата, Решение от 07.06.2023г. по ВНЧХД №762/2023г. по описа на СГС, 7-ми възз. състав, справка за съдимост на подсъдимия.

Настоящият състав не е счел служебно за необходимо да допуска провеждането на въззивно съдебно следствие и събирането на доказателства, както и не са били налице искания от страните в тази насока. Въззивната инстанция напълно се солидаризира с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка, като счита, че вътрешното убеждение на СРС по 4 фактите е формирано на основата на внимателен, правилен и подробен анализ на събраните по делото доказателствени материали.

Оценката на събраните и надлежно приобщени доказателства от първостепенния съд води до обосновани фактически и правни изводи, които напълно се базират на приобщената доказателствена съвкупност. Съвсем основателно първата инстанция се е позовала на показанията на свидетелката А.Г., за да установи наличието на физически сблъсък между подсъдимия Ф. и частния тъжител Г., като е отчетено и обстоятелството, че самата свидетелка не е била очевидец на случилото се, както и че самата тя е заявила, че не може да определи с категоричност от кога датират нараняванията на частния тъжител. За пълнота е отбелязано и обстоятелството, че свидетелката Г. сочи данни за наранявания по устните на частния тъжител (без да е сигурна вляво и вдясно), а с повдигнатото от самия него обвинение се твърдят причинени увреждания в областта на шията, бузите и челото.

Вещото лице, изготвило СМЕ, е потвърдило наличието на травматични увреждания, които са причинили на частния тъжител болка и страдание, като е уточнило, че увреждането би могло да е причинено по начина, за който твърди пострадалият, с отбелязването, че поради липсата на медицинско освидетелстване не може да бъде категоричен относно датата на причинените наранявания, както и конкретния им вид, а изводите му се базират единствено на свидетелски показания и данни от пострадалия. Първоинстанционният съд не е констатирал факти, които да поставят под съмнение правилността на експертното заключение, като правилно е отбелязал невъзможността за безспорно установяване на механизма, времето и естеството на причинените травматични увреждания.

При тази ситуация, СРС правилно е приел, че доказателствените средства, ангажирани от частното обвинение, не са в състояние да обосноват по несъмнен и категоричен начин доказаност на извършено престъпно деяние на инкриминираната. В конкретния случай не би могло да се направи безспорен извод, че с поведението си от обективна страна подсъдимия Ф. е осъществил престъплението по чл.130, ал.1 от НК, на 19.11.2021г. около 20:00 часа в гр. София, в близост до ул. „****, да е причинил на И. В. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания в областта на шията, бузите и челото.

Досежно повдигнатото с частната тъжба обвинение за извършено престъпление на 18.11.2021г. е налице влязъл в сила съдебен акт по НЧХД №16884/2021г. по описа на СРС, НО, 12 състав, съгласно приложените 5 материали.

За втората инкриминирана дата – 19.11.2021г., правилно първоинстанционния съд е приел, че липсва категорична установеност на факта за причинени наранявания по отношение на частния тъжител Г., доколкото не е налице необходимата доказателствена обезпеченост относно тези обстоятелства. Както бе посочено, налице е влязла в сила присъда по НЧХД №16884/2021г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с която частният тъжител Г. е признат за виновен в причиняване на лека телесна повреда на подсъдимия Ф. на 19.11.2021г.

Установените по делото факти налагат правния извод, че е налице несъставомерност на деянието от обективна страна, което прави безпредметно изследването на неговата субективна страна, а именно осъществяване на престъпно поведение от страна на подсъдимия Ф., което да е в пряка причинна връзка с настъпил протИ.правен резултат (причинени на частния тъжител Г. телесни увреждания). В този смисъл и поисканото от повереника на частния тъжител прилагане на института на реторсията се явява неприложимо, като това е отбелязано и в мотивите на първата инстанция.

Обективната несъставомерност на инкриминираните с частната тъжба увреждания се явява основание за оправдаването на подсъдимия Ф. по обвинението за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото, а именно признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение, първостепенният съд правилно е осъдил частния тъжител, на основание чл.190, ал.1 от НПК, да заплати на И. Г. Ф. направените от него разноски в размер на 2050,00 лева за адвокатско възнаграждение, както и по сметка на СРС направените разноски от бюджета на съдебната власт в размер на 280,80 лева за експертиза.