Решение № 160 от 17.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Бургас, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500318 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба н а „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК:

200299615, против Решение № 561/02.05.2023 г., по гр.д.1916/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца А. П. М. от гр. Б.: сумата от 13 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от настъпилото на 28.08.2020 г., около 21,30-22,00 часа в гр.Бургас, застрахователно събитие, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 737 лв, представляваща направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, както и да заплати на адв.Б.К., сумата от 1 322 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По-конкретно се твърди, че съдът е приложил неправилно материалния закон - чл.52 от ЗЗД, като е присъдил обезщетение в прекомерно завишен размер, несъобразен с практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както и с характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ.на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от пострадалия и с факта, че ищецът М. се е възстановил в обичайния за това срок. На второ място се твърди, че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези на които се е позовал в решението си, е обсъдил едностранчиво и в полза на ищцовата страна. Сочи се, че с оглед спора по фактите между страните, съдът е трябвало да посочи 1 кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата, което не е сторено в обжалваното решение. Твърди се на следващо място, че при събраните по делото доказателства – заключение по съдебно-автотехническа експертиза, сочещо, че вероятна причини за възникване на пожара е техническа неизправност в двигателния отсег на автомобила, събраните гласни доказателства установяващи, че непосредствено преди възникване на пожара, ищецът е бил без поставен обезопасителен колан, и своевременно въведеното от ответното дружество (още с отговора на исковата молба) възражение за съпричиняване, съдът е следвало да отчете поне 50% принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат (неимуществените вреди), вследствие на което да намали наполовина справедливия размер на обезещетение.

На последно място се твърди, че съд правилно е обсъдил в мотивите си, че съгласно заключението по съдебно-медицинската експертиза, травмите на ищеца не са били живото застрашаващи и възстановителният период е бил напълно завършен, но не е отчел тези обстоятелства при определяне на размера на обезщетението.

Претендира се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. В условията на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съотв. размера на присъдените разноски.

Претендират се разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият А. П. М. оспорва въззивната жалба с писмен отговор в законовия с р о к . Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, фактически и правни изводи на съда напълно съответстват на приложимите материалноправни норми, приетите по делото писмени доказателства и практиката на касационната инстанция, поради което се претендира решението да бъде потвърдено.

Излагат се твърдения, че искането на въззивника е за цялостна отмяна на обжалваното решение, съотв. за отхвърляне на исковите претенции изцяло, без да са въведени конкретни указания за порочност на решението (чл.260, т.3 от ГПК), свързани с липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по процесния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. По отношение на искането (в условията на евентуалност), размерът на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален, се твърди, че по делото е установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял вреди при самозапалване на автомобила, в който е пътувал като пътник, и за който автомобил е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Твърди се, че по делото е установено, че ищецът е предявил пред въззивника застрахователна претенция, по която е била образувана съотв.щета. Твърди се, че механизмът на настъпилото застрахователно събитие е установен от приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза като е прието, че причината за възникване на пожара е техническа неизправност на газовата инсталация на автомобила, което ангажира отговорността на ответното дружество като застраховател по застраховката "Гражданска отговорност“. Твърди се, че според експерта по САТЕ разпространението на огъня е станало от двигателния отсек към купето през въздуховодите на автомобила и нито водачът на автомобила, нито ищецът като пътник, са били в състояние да реагират на нахлулите в купето пламъци, нито да предотвратят взрива, да ограничат пожара или пък да го потушат. Сочи се, че характерът, обемът, интензитетът и възстановителният период на причинените на ищеца телесни увреждания, както и обстоятелството, че същите се намират в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие, са установени от приетата по делото съдебно медицинска експертиза и от събраните гласни доказателства. Твърди се, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението напълно справедливо отразява паричния еквивалент за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

2

Оспорват се твърденията на въззивника, че обезщетението за неимуществени вреди е следвало да бъде намалено поради основателност на възражението за съпричиняване. Твърди се, че за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, а в случая не са ангажирани никакви доказателства, че настъпилите е оглед механизма на конкретния пътен инцидент вреди, не биха се проявили, или биха били в по- малък обем, ако пострадалия е ползвал такъв предпазен колан, както и че пострадалия изобщо е бил без предпазен колан.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и присъждане на съдебни разноски. Също не са ангажирани нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия А. П. М. за осъждане на въззивника „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД, да заплати на ищеца 30 000 лв - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от настъпилото на 28.08.2020 г., около 21,30-22,00 часа в гр.Бургас застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на застрахователната претенция на 17.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че докато е пътувал на посочената дата в лек автомобил, марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с ДК № А 0255 КК, управляван от Т. Д. К., автомобилът се самозапалил по време на движение. Твърди се, че по случая е било образувано ДП № 3292 ЗМ-541/2020 г. по описа на Четвърто РУ при ОД МВР Бургас, прекратено с постановление на прокурора на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Излагат се твърдения, че в резултат на това самозапалване на автомобила, ищецът е получил травматични увреждания - термично изгаряне на главата, горни крайници, бедра, подбедрица и дясно стъпало, общо 31% от телесната повърхност, заради които е бил приет за болнично лечение и са му били извършени три оперативни интервенции, съответно на 29.08.2020 г., на 31.08.2020 г. и на 04.09.2020 г. Сочи се, че освен описаните телесни увреждания и продължителният болков синдром, ищецът претърпял и редица неудобства от битов характер - използвал помощни средства при придвижване поради затруднение движенията на засегнатите долни крайници, а загрозяващите го белези от изгарянията, за които твърди, че ще останат цял живот, му причинили значителен и основателен естетически дискомфорт, което се отразило тежко на психиката му.

Твърди се, че към датата на процесното ПТП лекият автомобил, в който е пътувал като пътник ищецът, е имал сключена с ответника валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като ищецът е изпълнил изискванията на чл.380 от КЗ - предявил пред застрахователя писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди, по която липсва произнасяне.

Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.чл.493, ал.2, т.3 от Кодекса на застраховането и чл.497, ал.1, т.1 от Кодекса на застраховането.

Ответното дружество е оспорило предявения иск, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Без да се оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за посочения от ищеца автомобил към датата на ПТП, искът се оспорва поради: наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който, според ответника, би трябвало да е усетил 3 миризмата на газ в купето на автомобила, но въпреки това е продължил пътуването си, а освен това запалил и цигара, както и е пътувал без поставен предпазен колан; прекомерност на претендирания размер на обезщетението с оглед реалната тежест на настъпилите травми, продължителността на оздравителния и възстановителен период и претърпените негативни емоционални и психологически последици.

По искане на ответника, по делото е конституирано трето лице - негов помагач „Нит Ойл“ ООД.

С обжалваното решение съдът е осъдил ответника „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве” АД да заплати на ищеца М. сумата от 13 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от настъпилото на 28.08.2020 г. застрахователно събитие, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер за главница от 30 000 лв и за законната лихва за периода от 17.11.2021 г. до 22.11.2021 г. исковете са отхвърлени. Ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски, съразмерно на уважената част от иска в размер на 737 лв, както и да заплати на адв.Б.К. сумата от 1 322 лв, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 283,33 лв.

Решението е обжалвано само от ответника – в осъдителната му част, поради което в останалата – отхвърлителна част, решението е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно, в обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решение е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: