Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 171 от 31.08.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Административно наказателно дело 2/2022
Вид
Решение № 171
Подписан
31.08.2022
В сила
16.09.2022
Състав
Пламен Ангелов Станчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 80, ал. 1, т. 5 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Горна Оряховица, 31.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Вероника П. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200002 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. ИВ. К. е останал недоволен и чрез защитника адв. В.Ч. от АК – *** обжалва частично наказателно постановление № 211275-001667/04.10.2021 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Велико Търново, само в частта, с която му е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от същия закон. Поддържа, че не е индивидуализирано мястото на нарушението, а на установените факти била дадена неправилна правна квалификация. Нарушаването на въведено с пътен знак ограничение на скоростта било нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Неправилно било определено превишението на скоростта, а оттук и размера на наложеното административно наказание. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.Ч. от АК – *** поддържа жалбата. Оспорва достоверността и относимостта на изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от 1

Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (по-нататък Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.).

Оспорва верността на заснетия клип – номерът 0155300 не отговарял на номера на първото изображение/запис 0155229 и на посочения брой заснети нарушения (25). Оспорва, че не са налице доказателства за компетентността на актосъставителя. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

НАЧАЛНИКЪТ НА СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ при ОБЛАСТНА

ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 20.07.2021 г. в 11:58 часа на улица „П.” в гр. Стражица с мобилна система за контрол ARH CAM S1 с фабр. № *** бил заснет лек автомобил „М.” с рег. № ***, движещ се в момента на заснемането със скорост 109 км/ч, измерена и фиксирана с посочената по-горе мобилна система.

След преглед на записите от техническото средство и въз основа на заснетата табела с регистрационния номер било установено, че собственик на автомобила е жалбоподателят К. ИВ. К..

Жалбоподателят бил призован от органите на Пътна полиция и бил поканен да представи декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП. На 11.08.2021 г. К. подписал такава декларация (л. 15) и предал същата на свидетеля Г. Д. В. – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Велико Търново. В декларацията жалбоподателя посочил, че на 20.07.2021 г. в 11:58 часа е управлявал лично собствения си автомобил с рег. № ***.

На 12.08.2021 г. жалбоподателят дал писмени обяснения (л. 16), в които потвърдил посоченото в горната декларация, че на 20.07.2021 г. в 11:58 2 ч. е управлявал лично автомобила си „М.” с рег. № ***, като добавил, че е осъществил управлението в гр. Стражица, по ул. „П.“.

На 12.08.2021 г. свидетелят В. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение № 1590/12.08.2021 г. (бл. № 283465) за това, че на 20.07.2021 г. в 11:58 часа в гр.

Стражица, по ул. „П.” до № 8 управлявал посочения по-горе лек автомобил със скорост 109 км/ч при ограничение в населеното място от 50 км/ч, или с превишение на скоростта от 56 км/ч (изчислено след приспадане на толеранс от 3%), с което нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал съставения против него акт, вписал на съответното място в бланката, че има възражения, и получил срещу разписка препис от акта.

На 04.10.2021 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения от Г. акт, началникът на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с обжалваната част на което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца на основание чл.

182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 21 ал. 1 от същия закон.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 15.12.2021 г. На същата дата жалбата на К. против постановлението била заведена в Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Г. Д. В. и ЮЛ.

Н. Н. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

3

При извършената служебна проверка съдът констатира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. 1.3 от заповедта на л. 6 – 7) преди изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т. 2.7 от цитираната заповед) преди изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Към момента на настоящото произнасяне не е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК преследвателна давност от три години, както и абсолютната преследвателна давност от четири години и половина, регламентирана в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, които по силата на чл. 11 от ЗАНН намират приложение и за процесното административно нарушение (в този смисъл задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г.).

Неоснователно е оплакването, че в акта и в наказателното постановление не е индивидуализирано мястото на нарушението.

Използваният от актосъставителя и от наказващия орган израз „в гр.

Стражица, по ул. „П.“ до № 8 в посока ул. „Д.“ удовлетворява в пълна степен изискването на процесуалния закон за посочване на мястото на нарушението.

За използването на мобилната система за контрол е съставен протокол съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От приетото като писмено доказателство удостоверение 17.09.5126 с приложение към него, издадено от Българския институт по метрология (л. 21 – 28), се установява, че е одобрен типът на използваната в процесния случай мобилна система ARH CAM S1, с която е заснет процесният лек автомобил и е измерена скоростта му в момента на заснемането. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 07.09.2017 до 07.09.2027 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.

От протокол за проверка № 75-С-ИСИС/22.10.2020 г. (л. 19) е видно, че конкретната мобилна система ARH CAM S1 с фабричен номер ***, с която е заснет процесният автомобил и е установена скоростта му на мястото и по времето, посочени в наказателното постановление, е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията 4 за това средство за измерване.

Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

От приложената към изпратената в съда преписка снимка № 0155300, представляваща по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 20.07.2021 г. в 11:58 мобилна система с фабр. № *** е заснела лек автомобил „М.” с рег. № *** и е измерила скоростта му на движение от 109 км/ч. От съставения за използването на мобилната система протокол по образеца в приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (л. 18) се установяват обстоятелствата, че типът на използваната мобилна система с фабр. № *** е ARH CAM S1, че на посочените по-горе дата, час и минута същата е заснемала и измервала скоростта на пътните превозни средства, движещи се в гр. Стражица, по ул.

„П.“ до № 8 в посока от ул. „Гладстон“ към ул. „Дончо Узунов“, както и че в този участък от пътя е било в сила общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч.

Соченото от защитника обстоятелство, че номерът на процесната снимка (0155300) не отговаря на посочените в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. номер на първото изображение (0155229) и брой на установените нарушения (25), не разколебава доказаността на факта на нарушението. Посоченото несъответствие би било основание да се приеме, че нарушението не се установява по несъмнен начин от данните в протокола и в снимката, в случай че мобилната система е заснемала само автомобилите, движещи се със скорост над максимално допустимата, и то ако е установявала и записвала всяко такова нарушение само с едно измерване и само с една снимка. Данните по делото обаче опровергават изцяло такова допускане. Видно от описанието в абз. 2 от т. 1 на приложението към удостоверението за одобрен тип средство за измерване (л. 21), процесната мобилна система определя скоростта на движение на всяко МПС чрез изчисления на данните от няколко измервания на времето на пробега на лазерния импулс до МПС и обратно до системата, като всяко измерване се 5 документира от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. С оглед така описания принцип на работа на мобилната система броят на изготвените със системата фотоснимки за определен интервал на работа винаги надвишава броя на установените нарушения на скоростта.

От подписаните от жалбоподателя декларация (л. 16) и писмени обяснения (л. 15) се установява, че той лично е управлявал заснетия лек автомобил „М.” с рег. № *** на посочените в постановлението място и време на нарушението. Така дадените обяснения от жалбоподателя в административнонаказателното производство установяват неблагоприятен за него факт, кореспондират с данните, че той е собственик на автомобила (справката на л. 14) и не се опровергават от останалите събрани в хода на съдебното следствие доказателства. Поради това няма основание съдът да не даде вяра на направеното от К. признание относно авторството на нарушението.

В цитираните по-горе писмени обяснения (л. 16) жалбоподателят е посочил изрично, че на 20.07.2021 г. в 11:58 е управлявал заснетия автомобил в гр. Стражица, по ул. „П.“. Това твърдение съответства в пълна степен на данните за мястото на контрол с мобилната система, вписани в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Предвид изложеното съдът не приема довода на защитника, че не е установено по несъмнен начин мястото на нарушението.

Наказващият орган е приложил правилно материалния закон, като е квалифицирал управлението на автомобила в населено място с приетото за установено превишение от 56 км/ч на максимално разрешената скорост от 50 км/ч като нарушение по 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателката абсолютно определеното в тази разпоредба административно наказание глоба в размер на 750 лв. (предвидено за превишение на скоростта в границите от 55,0 до 59,9 км/ч) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.