Определение № 1540 от 19.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1540 гр. Варна, 18.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20223100500777 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№

300224/15.10.2021г., депозирана от В. ИЛК. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.

Д., уточнена с допълнителна молба вх.

№302059/12.11.2021г., срещу Решение №262508/16.09.2021г. по гр.д.

№14515/18г. по описа на РС- Варна, в частта, с която е признато за установено по отношение на М. П. Т., ЕГН **********, и Б А Т. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ************** № 7, ет. 5, ап. 7, че В. ИЛК. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, СО „Пчелина" 279, не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на началник на СГКК – Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, район Приморски, кв. „Свети Никола", с площ 690 кв.м., трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план **************, кв. 57, парцел XXVI-692, при съседи: имоти с идентификатори **************, 1**************, 1************** **************, **************, на осн.чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта с която е прекратено производството по насрещния иск на В. ИЛК. П., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията на страните, че на М.

П. Т., ЕГН **********, и Б А Т. с ЕГН **********, не са собственици на поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-1403-1695/04.07.2011 г. на началник на СГКК - Варна, находящ се в град Варна, 1 ж.к. „Бриз", местност „Свети Никола", с номер по предходен план **************, с площ от 690 кв.м., при граници: ПИ ид, **************, 1**************, **************, ************** и **************, на основание чл.124 ГПК.

Изрично е посочено в уточнителната молба от 12.11.2021г., че се обжалва решението изцяло, включително и в неговата прекратителна част, имаща характера на определение, тъй като произнасянето по насрещния иск е обусловено от произнасянето по главния. Въззивникът счита, че при тези мотиви съдът е следвало да отхвърли иска, а не да прекратява производството по него.

Настоящият състав, като съобрази изложеното в жалбата, намира следното:

С атакуваното Решение №262508/16.09.2021г. по гр.д. №14515/18г. по описа на РС- Варна, ХІV-ти с-в, ВРС е отхвърлил предявения главен иск и прекратил производството по насрещния иск, предявен от ответникавъззивник в настоящото производство. Изрично е указано в диспозитива на съдебния акт, че решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на съобщения до страните, а определението за прекратяване може да се обжалва с частна жалба пред ОС-Варна в едноседмичен срок от връчването на съобщенията до страните. Съобщението до В.П. е връчено на 29.09.2021г. Въззивната жалба, инкорпорираща и частна въззивна жалба срещу определението за прекратяване по насрещния иск е подадена на 13.10.2021г. Едноседмичният срок за депозиране на частната жалба е изтекъл на 06.10.2021г. Затова и съставът намира, че въззивната жалба в частта, имаща характера на частна жалба и съдържаща оплакване срещу прекратителната част на решението, е подадена извън установения в чл.276 ГПК и указания съда в решението срок. Същата подлежи на връщане.

Наведените от въззивника възражения, че решението по същество и определението за прекратяване са неразривно свързани и обусловени, поради което и следва да бъдат обжалвани в една жалба, тъй като са инкорпорирани в един съдебен акт, съдът не споделя. Правният характер на постановените съдебни актове е различен, поради което и само обективиране им в един съдебен акт, не е основание да се приеме, че подлежат на обжалване с една жалба и то в по-благоприятния за страна срок за обжалване. Особено като се има предвид, че изрично съдът е указал, че обжалването на прекратителната част на решението следва да е в едноседмичен срок. Какъвто е и законоустановения срок. Не е посочено, че само при самостоятелно обжалване на определението, срокът е едноседмичен, поради което и възраженията в този смисъл на въззивника са неоснователни.

Ето защо и с оглед очертаване предмета на спора пред въззивната инстанция, следва да бъде прекратено производството по инкорпорираната във въззивната жалба частна жалба срещу решението в частта, имаща характера на определение, с която е прекратено производството по предявения от П. насрещен иск.

Настоящото производството по въззивната жалба срещу решението в 2 останалата му част следва да бъде спряно до влизане в сила на прекратителното определение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по инкорпорираната във въззивна жалба вх.№ 300224/15.10.2021г., депозирана от В. ИЛК. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д., уточнена с допълнителна молба вх.

№302059/12.11.2021г., частна жалба срещу Решение №262508/16.09.2021г. по гр.д. №14515/18г. по описа на РС- Варна, в частта, имаща характера на съдебно определение, с която е прекратено производството по насрещния иск на В. ИЛК. П., ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията на страните, че на М. П. Т., ЕГН **********, и Б А Т. с ЕГН **********, не са собственици на поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-1892/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на началник на СГКК - Варна, находящ се в град Варна, ж.к. „Бриз", местност „Свети Никола", с номер по предходен план **************, с площ от 690 кв.м., при граници: ПИ ид, **************, 1**************, **************, ************** и **************, на основание чл.124 ГПК.

СПИРА производството по въззивна жалба вх.№ 300224/15.10.2021г., депозирана от В. ИЛК. П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Д., уточнена с допълнителна молба вх.№302059/12.11.2021г., срещу Решение №262508/16.09.2021г. по гр.д. №14515/18г. по описа на РС- Варна, в частта, с която е признато за установено по отношение на М. П. Т., ЕГН **********, и Б А Т. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. Варна, ************** № 7, ет. 5, ап. 7, че В. ИЛК. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, СО „Пчелина" 279, не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-03-1695/04.07.2011 г. на началник на СГКК – Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, район Приморски, кв.

„Свети Никола", с площ 690 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план **************, кв. 57, парцел XXVI-692, при съседи: имоти с идентификатори **************, 1**************, 1************** **************, **************, на осн.чл.124, ал.1 ГПК, до влизане в сила на прекратителното определение по частната жалба.

Определението и в двете си части подлежи на обжалване с частна жалба пред АС –Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4