Решение № 4056 от 27.08.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4056 гр. София, 27.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.ОВА в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202224 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от „КАРИ А21“ ЕООД, с ЕИК , със седалище гр. С, ул. „Н Г“ № , ет. , офис срещу наказателно постановление № 618564-F617645/14.12.2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП София, с което на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 41 243,33 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр чл. 102, ал. 4, вр. чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.

Твърди, че са налице непълноти при описване на нарушението и не са посочени точно нарушените законови разпоредби, поради което липсва правилна квалификация на деянието.

Счита, че са наложени две санкции за едно и също нарушение – с ревизионен акт и с обжалваното наказателно постановление. Заявява, че обжалваният акт противоречи на европейското законодателство и практиката на СЕС. Допълва, че при ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството за извършено деяние по чл. 96 от ЗДДС, наказващият орган е приел нарушението за маловажно и преписката е прекратена, поради което поддържа, че процесното нарушение също попада в хипотезата на чл. 28 от 1

ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.. Поддържа релевираните в жалбата възражения. Допълва, че са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и на чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Счита, че отговорността на жалбоподателя следва да бъде ангажирана на основание чл. 180а, ал. 2 от ЗДДС, а не чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, поради което наложената санкция е прекомерна и нарушава принципа за пропорционалност.

Намира, че процесното деяние е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН поради липсата на вредоносен резултат и краткото закъснение за подаване на заявление за регистрация, с което дружеството не е целяло избягване на данъчно облагане. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – ТД-НАП се представлява от юрк. И. Моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Први възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства и обсъди доводите и възраженията на жалбоподателя, прие следната фактическа обстановка:

На 23.03.2021г. жалбоподателят „КАРИ А21“ ЕООД реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000,00 лева за два последователни месеца, а именно облагаем оборот в размер на 165 000,00 лева във връзка с облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС на недвижим имот – апартамент № , заедно с мазе № , заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и със съответното право на строеж върху мястото, в което е построена сградата, находящи се в жилищна сграда със степен на завършеност „груб строеж“, с идентификатор ***, с административен адрес: гр. С, район „Л“, ул.

„М“ № , вх. , ет. , формиран, както следва:

По получено на 19.02.2021г. авансово плащане (капаро) на стойност 2 000,00 лева, за което от доставчика е издадена фактура № 1/19.02.2021г.;

По получено на 09.03.2021г. авансово плащане на стойност 15 000,00 лева, за което от доставчика е издадена фактура № 2/09.03.2021г.;

По извършена на 23.03.2021г. доставка – продажба на горепосочения апартамент, за което е съставен нотариален акт № , том , рег. № дело от 23.03.2021г.,с вх. № 17241 на Агенция по вспИ.ията от 23.03.2021г. с продажна цена в размер на 165 000,00 лева, от които към датата на продажбата са платени по банков път 17 000,00 лева, като за остатъка от продажната цена, след приспадането на авансовите плащания, „КАРИ А21“ ЕООД е издало фактура № 3/26.03.2021г. с данъчна основа – 148 000,00 лева, платена на 01.04.2021г. частично в размер на 133 200,00 лева.

На 23.03.2021г. е сключен договор за строително-монтажни работи между А Г М и К Б А Р – възложители, и „КАРИ А21“ ЕООД – изпълнител, съгласно който възложителите 2 възлагат, а изпълнителят приема да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни работи, описани в договора във връзка с недвижим имот – апартамент № 21 и мазе № 21, находящи се в жилищна сграда с адрес: гр. С, район „Л“ ул. „М“ № , вх. , ет. срещу цена на строително-монтажни работи в размер на 82 460,00 лева. На 26.03.2021г. с двустранно подписан протокол – акт обр. 19 от възложителя и изпълнителя е документирано извършването на възложените строително-монтажни работи на обща стойност 82 460,00 лева. За извършената доставка от страна на доставчика е издадена фактура № 4/26.03.2021г. на стойност 82 460,00 лева, с предмет строително-монтажни работи по договор от 23.03.2021г., платена на 02.04.2021г.

На 01.04.2021г. „КАРИ А21“ ЕООД е подало заявление за регистрация по ЗДДС с вх.

№ 0000-0085323/01.04.2021г., като дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 21.04.2021г. – датата на връчване на акт за регистрация № 220422101460163/15.04.2021г.

Във връзка със закъснялата регистрация била извършена проверка на дружеството от органите по приходите. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят не е начислил ДДС в размер на 41 243,33 лева върху данъчна основа от 206 216,67 лева по облагаеми доставки за периода от 23.03.2021г. до 31.03.2021г., когато не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като заявлението било подадено на 01.04.2021г. Инспекторите връчили на дружеството покана по чл. 102 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък за процесния период, което не било извършено. По тази причина на 03.06.2021г. със заповед № Р-22221421003172-020-001/03.06.2021г. била възложена ревизия от екип от ревизори Т А Т и А. К. К. – главни инспектори по приходите. В хода на ревизията инспекторите по приходите счели, че „КАРИ А21“ ООД е извършило административно нарушение. С покана изх. № РД-21-1524/15.06.2021г. органите по приходите поканили „КАРИ А21“ ООД да изпрати упълномощено лице на 25.06.2021г. в ТД на НАП – Пловдив за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била връчена на 16.06.2021г. на А.

А. Н. – управител на дружеството, като „КАРИ А21“ ООД не изпратило представител за съставяне на акта. На 25.06.2021г. свидетелят А. К. К. съставил акт за установяването на административно нарушение № F617645/25.06.2021г. в присъствие на Т А Т и Т Й Ш.

Препис от акта бил връчен на 07.12.2021г. на А. А. Н.. Дружеството не депозирало възражение срещу съставения акт.

На 14.12.2021г. Пламен Найденов Георгиев – заместник директор на ТД на НАП София издал наказателно постановление № 618564-F617645/14.12.2021г., с което на основание чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС на „КАРИ А21“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 41 243,33 лева за нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр чл. 102, ал. 4, вр. чл. 180, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС. На 25.01.2022г. бил връчен препис от наказателното постановление на А. А. Низан. На 02.02.2022г. жалбоподателят депозирал жалба срещу издаденото наказателно постановление.

Изложеното съдът прие след анализ на събрания и проверен доказателствен материал, а именно: показанията на свидетеля А. К. К., ревизионен доклад № Р22221421003172-092-001/21.09.2021г., ревизионен акт

№

Р-22221421003172-0913

001/13.10.2021г., резолюция за освобождаване на административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение № 577563-F609830/14.05.2021г., пълномощно № РД-0429/31.01.2022г., протокол № 1687580/15.06.2021г., акт за регистрация по ЗДДС № 220422101460163/15.04.2021г., банково извлечение за периода 01.02.2021г. – 07.06.2021г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, изграден в груб строеж, фактури № 1-4, договор за строително-монтажно работи с приложение № 1, протокол/акт за извършено СМР, покана с изх. № РД-21-1524/15.06.2021г., разписка, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., заповед № 667/30.09.2021г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля А. К. К., доколкото същите са добросъвестно депозирани, достоверни и подкрепени от приобщения писмен доказателствен материал. От показанията съдът получи информация как е установено процесното нарушение, научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на инспекторите по приходите.

Съдът кредитира и писмения доказателствен материал, тъй като същият се явява източник на пряка доказателствена информация. Същият е изготвен според установените правила и от него съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като видно от наказателното постановление същото е връчено на упълномощено лице на 25.01.2022г., докато жалбата е депозирана на 02.02.2022г. от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното наказателно постановление, което означава дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни за това административни органи. Това става ясно от представената заповед № № ЗЦУ-ОПР-1149/25.08.2020г., в която в т. 1.3., буква „в“ е посочено, че заместник директорите на териториалните дирекции на НАП са компетентни да издават наказателни постановления за нарушения, регламентирани в чл. 180 от ЗДДС. В т. 2.1. от цитираната заповед е регламентирано, че органите по приходите, с изключение на директорите на дирекции могат да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДДС.

4

На следващо място в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок от съставяне на акта.

Съдебният състав не споделя възражението на жалбоподателя, според което е допуснато съществено нарушение на процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Въпреки че актът не е съставен в присъствие на представител на дружеството, по делото е приложена покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за изпращане на упълномощено от жалбоподателя лице в ТД на НАП – Пловдив на 25.06.2021г. за неговото съставяне, като по неизяснени причини представител на дружеството не се е явил. По тази причина актът е съставен в присъствие на други двама свидетели – Т. А. Т. и Тотка Йовкова Шушнева, поради което процедурата е спазена и правото на защита на жалбоподателя не е накърнено, както и не е затруднена възможността му да организира защитата си.