Решение № 1115 от 01.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. Пловдив, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20215330102000 по описа за 2021 година

Ищецът “Водоснабдяване и канлизация” ЕООД- Пловдив е предявил срещу ответника Г. А. А. обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 996, 67 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2016г. до 06.04.2020г за обект, находящ се в гр. **************, както и сумата от 136, 48 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2016г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ *****г. по ч. гр. дело № ****** г., по описа на РС- П., ******. с-в.

В исковата молба се твърди, че за периода от 13.05.2016 г.- 06.04.2020 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за притежаван от него обект, находящ се в гр. *********, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба.

Предвид забава в плащанията, абонатът дължи и мораторна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в гр. ********** и фигурирал в базата данни на оператора под аб. № *********, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя количеството предоставени ВиК услуги било определено по чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия на ищцовото дружество, действащи за процесния период ( при липсващо измервателно средство ).

Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № ******* по описа на РС- П., ***** с-в. Издадена била заповед за изпълнение за 1 процесните суми, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С оглед изложеното е предявен иск за установяване на вземането по заповедта. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че ответникът не е собственик и ползвател на процесния имот, поради което и няма качеството на потребител на ВиК услуги. Сочи се, че не са спазени изискванията за начисляване на суми при липсващо измервателно устройство в обекта. Възразява се, че представените с исковата молба карнети не са подписани от служител на ищцовото дружество, както и че ответникът не е бил надлежно уведомяван за датата и часа, в който ще се осъществи проверка за количеството потребена вода. Сочи се, че процесните искове са погасени по давност.

Правната квалификация на предявените обективно, кумулативно съединени искове е чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да бъдат уважени предявените искове, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1. наличието на действително правоотношение по договор за доставка на вода за питейно-битови нужди при Общи условия, по силата на което доставчикът се е задължил да достави процесните стоки и услуги, а потребителят да заплати уговорената продажна цена и 2) установяване, че доставчикът фактически е доставил вода за питейно-битови нужди в твърдяното количество на потребителя.

Ищецът не ангажира доказателства за наличието на възникнали между него и ответника облигационни отношения. За да е налице договор за доставка на битовокомунални услуги за питейна вода и отвеждане на канална вода е необходимо да се докаже, че ответникът е собственик или вещен ползвател на водоснабдения имот, или пък че между него и ищеца е сключен договор. В случая от представената по делото справка по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че ответника няма подадени данъчни декларации за имот, находящ се в гр. **. Други доказателства за наличието на облигационни отношения между страните по делото не са ангажирани, поради което и предявените искове подлежат на отхвърляне като недоказани.

Ответникът се представлява от особен представител и няма право на разноски.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ****** против Г. А.

2

А. , ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198 от Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 996, 67 лева- главница, представляваща незаплатена стойност за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 13.05.2016г. до 06.04.2020г за обект, находящ се в гр. *******, както и сумата от 136, 48 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от 31.07.2016г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – ******г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № **********г. по ч. гр. дело № *******г., по описа на РС- П., ***** с-в.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________

3