Решение № 1169 от 12.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1169 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20265300502296 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Образувано е по жалба на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК 831919536, против Постановление за разпределение на суми от 26.08.2026 г., изготвено от ЧСИ Д.М. (рег. № 828) по изп. д. № 20238280400692.

Жалбоподателят релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта. Поддържа, че ЧСИ неправилно е заличил и игнорирал вписаните в негова полза обезпечителни възбрани от 03.06.2026 г. по висящи искове по чл.

422 от ГПК, като не е заделил суми по тях и е определил грешен коефициент за съразмерност. На второ място, атакува включването на вземането на Община Пловдив за Такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 330,80 евро като привилегировано по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Постъпили са писмени отговори от длъжниците М. Т. И. и Х. Р. И., чрез адв. М., както и от присъединения взискател М. С. П., чрез адв. С..

Ответниците по жалбата оспорват същата като неоснователна. Длъжниците сочат, че изпълнителните титули на банката за двете спорни вземания са обезсилени, а договорите за кредит – обявени за недействителни по ЗПК.

Взискателката П. поддържа същите доводи и настоява , че вземането в размер на 54 000 евро, произтичащо от запис на заповед следва да бъде признато за привилегировано такова по чл. 136, ал. 1, т. 5 от ЗЗД , като такова за издръжка.

ЧСИ Д.М. е депозирала писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които изразява становище за неоснователност на жалбата на банката относно заделянето на суми, но предоставя преизчисление на сумите, в случай че 1 съдът приеме, че ТБО е разпределена неправилно с привилегия.

Окръжният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От фактическа страна се установява, че обжалваното разпределение е изготвено след успешно проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжниците физически лица, а именно: Паркомясто № П18 с площ от 17.40 кв.м. и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (гараж) с площ от 45.76 кв.м. От проведената публична продан е събрана обща сума в размер на 85 608,28 евро.

С обжалваното постановление тази сума е разпределена от ЧСИ по следния начин:

-По чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД (разноски по изпълнението): Заделени са суми за разноски на първоначалния взискател „УниКредит Булбанк“ АД, разноски за присъединения взискател М. С. П., авансови такси за ЧСИ Д.М., както и такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху вземанията на публичните взискатели и по присъединените дела.

-По чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД (привилегировани вземания за данъци):

Разпределена е сума общо от 632,24 евро в полза на Община Пловдив (Дирекция „Местни данъци и такси“), включваща данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.

-По реда на съразмерността между хирографарните вземания (чл. 460 ГПК): Остатъкът от сумата е разпределен частично за погасяване на вземанията на взискателите по отделните им изпълнителни листове, като крайна сума за получаване са определени: за „УниКредит Булбанк“ АД – 36 935,44 евро; за М. С. П. – 35 581,87 евро; за ТД на НАП Пловдив – 5 514,64 евро; за Община Пловдив – 632,24 евро и за ЧСИ Д.М. (такси) – 6 944,09 евро.

По отношение на повдигнатите с жалбата оплаквания, съдът съобрази следното:

1. Относно оплакването за незаделяне на суми по висящите установителни искове и пренебрегване на възбраните:

Видно от партидата на имотите в СВ – Пловдив, първоначалните изпълнителни възбрани на банката от 2023 г. и 2024 г. са заличени въз основа на влезли в сила съдебни актове за обезсилване на изпълнителните листове спрямо физическите лица. Новите обезпечителни възбрани на банката са вписани на 03.06.2026 г. съгласно Обезпечителни заповеди по т.д. № 134/2025 г. и гр.д. № 8038/2025 г.

Настоящият съдебен състав намира, че ЧСИ правилно не е заделил суми по тези висящи искове. Съгласно задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, присъединени по право са тези кредитори с обезпечителни възбрани, 2 чието вписване е извършено преди насочването на изпълнението върху имота от конкуриращия взискател. В случая принудителното изпълнение върху процесните гараж и паркомясто е насочено много преди 03.06.2026 г.. След този момент и до изготвяне на разпределението ЧСИ не следи за нови възбрани и кредиторът не се ползва със статут на служебно присъединен по право. Поради това оплакването на банката в тази част е неоснователно.

Коефициентът за съразмерност е изчислен правилно спрямо предявените и съществуващи към момента на проданта изпълнителни титули.

2. Относно привилегията за Такса битови отпадъци (ТБО):

В Постановлението за разпределение ЧСИ е поставила сумата от 632,24 евро (включваща 301,44 евро данък недвижими имоти и 330,80 евро ТБО) като изцяло привилегирована по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД.

Това действие е в нарушение на закона. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ВКС, вземането на общината за такса „битови отпадъци“ не се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД. То намира своето място единствено като хирографарно вземане. Възражението на длъжниците, че банката брани чужди права, е неоснователно, тъй като незаконосъобразното удовлетворяване на несъществуваща привилегия пряко намалява сумата, разпределена за хирографарните взискатели, сред които е и жалбоподателят. В тази част жалбата е основателна, а разпределението – неправилно.

Тъй като съдът е ограничен от диспозитивното начало и рамката на първоначалната жалба, искането на П. за признаване на привилегия по издръжка, направено едва в нейния отговор на жалбата , се явява процесуално недопустимо и съдът не дължи произнасяне по него. Извън това, вземането произтича от запис на заповед, който е абстрактна сделка, и в настоящото производство съдът и ЧСИ нямат правомощия да изследват каузалните правоотношения между страните извън изпълнителния титул.

С оглед констатираната незаконосъобразност на разпределението досежно вземането за такса битови отпадъци, обжалваният акт следва да бъде отменен. Доколкото промяната в реда на удовлетворяване на това вземане рефлектира върху размерите на сумите, дължими на останалите взискатели, и налага определянето на нов размер на дължимите по делото такси, производството следва да се върне на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение при съобразяване със задължителните указания на съда.

Мотивиран от горното, Окръжният съд – Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разпределение на суми от 26.08.2026 г., предявено на 04.09.2026 г. по изпълнително дело № 20238280400692 по описа на ЧСИ Д.М. (рег. № 828).

ВРЪЩА делото на ЧСИ Д.М. за извършване на ново разпределение на сумите по делото при съобразяване със задължителните указания, изложени в 3 мотивите на настоящото решение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4