Присъда № 9 от 15.09.2025, Районен съд - Троян

МОТИВИ към присъда №9 от 15.09.2025г. и присъда №11 от 25.09.2025 година, постановени по НОХД № 69 по описа на Троянски районен съд за 2025 г.

Подсъдимият Д. Н. П. от с. ***, обл. Ловешка, е предаден на съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. и чл.29, ал. 1, б. „б“ от НК, за това, че на неустановени дати за периода от месец септември до 10.12.2022 г. в с. ***, обл. Ловеч, ул. „***“ № 30, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - 200 броя фасонирани дъски от бял бор с размери 400/10/2,5 см, с общ обем 2 (два) плътни кубически метра строителна дървесина, на обща стойност 1 100,00 лв. (хиляда и сто лева), собственост на Е. Ц. М. от гр. София, от негово владение, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

От престъплението има пострадало лице Е. Ц. М. от гр. София, който е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявения от Е. Ц. М. против Д. Н. П. за сумата 1100.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, в едно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2022г., до окончателното изплащане.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Ловеч поддържа обвинението спрямо подс. Д. Н. П., като счита, че същото е доказано от събраните доказателства, като излага подробни аргументи.

Прокурорът прави искане, на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума, което да изтърпи реално.

Защитникът на подсъдимия - адвокат Е. Ц. от АК-Ловеч, излага че не е доказано извършването на престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия Д. Н. П., с оглед на което пледира той да бъде оправдан. В хода на съдебните прения защитникът твърди, че не са събрани доказателства, които безспорно да установяват предметът на престъплението, както и авторството на деянието.

Подсъдимият Д. Н. П. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, не дава обяснения, а като последна дума моли съда да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия Д. Н. П., показанията на свидетелите Г. П. Д., Е. Ц. М., И. З. М. и М. М. С., писмените и веществени доказателства и заключенията на съдебно-техническа, първоначалнатвидеотехническа и тройна лицево-идентификационна експертиза, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. Н. П. живеел в къща на адрес: с. ***, обл. Ловеч, ул.

1

„***“ № 32, а частният обвинител Е. Ц. М., живущ в гр.София, притежавал със съпругата си къщата, находяща се в съседство, на адрес: с. ***, обл. Ловеч, ул. „***“ № 30, която посещавали рядко. Свидетелят М. твърди, че в края на 2021година закупил от „М. Комерс“ЕООД с.Лесидрен, Ловешка област 200 броя фасонирани дъски от бял бор с размери 400/10/2.5 см, с общ обем 2 /два/ плътни кубически метра, като посоченият дървен материал бил складиран на втория етаж, на селскостопанска сграда в имота му.

През месец септември 2022 година пострадалият и съпругата му констатирали, че част от материала, който бил складиран на 2 етаж на стопанската сграда липсвал.

Тъй като при закупуването на имота в него било изградено видеонаблюдение, а две от монтираните камери били насочени към стопанската постройка, свидетелят М. и съпругата му прегледали видеозаписите от камерите и според техните възприятия, лицето което влизало в двора им, качвал се по един прозорец и влизал на втория етаж на плевнята, изнасял по няколко дъски, които хвърлял зад плевнята, след което слизал и ги пренасял в неговия двор, бил съседът им – подсъдимият Д. Н. П..

Свидетелят М. установил, че на оградата има разкована дъска, през която можело да се мине и този отвор води до двора на подсъдимия. На 10.12.2022г., след като установил липса на по-голяма част от дъските, М. подал жалба в РУ Троян при ОДМВР Ловеч.

На 04.06.2025година, свидетеля Г. П. Д. от РУ-Троян извършил посещение на място в с.***, установил подсъдимия в плевня към къщата, която същият обитавал, да „чепка“ с брадва една дъска.

По твърдения на свидетелят М., след като подал жалба в РУ-Троян установил, че и останалия дървен материал липсва.

Единствено на база показанията на свид. Е. М. за вида и количеството на отнетия дървен материал от семейния имот в с. ***, в хода на ДП е била назначена оценителна експертиза, която е дала заключение относно пазарната стойност на заявените от свид.М. отнети вещи. Така предметът на престъплението, определен само със свидетелски показания, е бил оценен от вещото лице, както следва: 200 броя сухи дъски от бял бор с размери 400/10/2,5 см, с общ обем 2 (два) плътни кубически метра строителна дървесина, на обща стойност 1 100,00 лв. (хиляда и сто лева).

Съдът счита, че съобразно поставената задача, изготвеното от вещото лице, след направени в с.з. уточнения като обосновано и правилно, досежно определяне общата стойност на посочения дървен материал следва да кредитира с доверие.

Във връзка с твърденията на свид. М., че на записите от камерите за видеонаблюдение е подсъдимия Д. П., в хода на досъдебното производство е реализирана видео-техническа експертиза по отношение на фотофайловете и видеофайловете, от изградена в имота на пострадалия видеосистема, съдържащи се на предадения с протокол за доброволно предаване от 2

24.03.2023година 1-един брой компактдиск. Вещото лице е посочило, че качеството на извлечените снимкови кадри не позволява сравнително лицевоидентификационно разпознаване. В съдебно заседание поддържа заключението.

Поради изводите на вещото лице по основната видео-техническа експертиза, че качеството на извлечените снимкови кадри не позволява сравнително лицево-идентификационно разпознаване е допусната тройна комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, която е дала заключение, че видеозаписите са с качество, което не позволява разграничаване на достатъчно общи и частни идентификационни признаци, характеризиращи заснетото лице, което ги прави негодни за категорична идентификация на заснетото лице. При проведеното сравнително изследване експертите установяват единствено сходство в някой общи идентификацонни признаци, въз основа на които може да се направи извод, че е възможно лицето от видеозаписите да е подсъдимия Д. П.. При изслушване на вещите лица в съдебно заседание същите категорично заявиха, че не може да се извърши лицева идентификация на изследваното лице, а по отношение на отразеното в заключението на експертизата сходство уточняват, че същото е по отношение на установени „един-два“ общи признака, които са характерни за голяма група лица- като лицево окосмяване, обща форма на лицето, които обаче не са трайни признаци и е възможно освен това лице, да бъдат и редица други лица. Отделно вещите лица са категорични, че няма кадри, на които да се вижда извършителят да изхвърля дъски от задната част на плевнята.

Съдъ т кредитира заключенията по изготвената основна видеотехническа експертиза и тройна комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, като обосновани и изготвени от специалисти, притежаващи необходимата компетентност.

Представителят на прокуратурата в проведеното на 15.09.2025г. открито с.з. е направил искане на основание чл.287 ал.1 от НПК за изменение на обвинението, с оглед установено в хода на съдебното следствие, че административния адрес на мястото на извършване на деянието е в с.***, ул.“***“№30, а не №8, както е посочено в обвинителния акт, което съдът е уважил, след заявеното лично от подсъдимия, неговия защитник-адв.Е. Ц. и гражданския ищец и частен обвинител Е. М. Ц., че не желаят делото да се отлага за друга дата.

Съгласно разпоредбата на чл.277 ал.1 от НПК, след изменение на обвинението, съдът покани подсъдимият да даде обяснения, но същият се възползва от правото си да не дава.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И. З. М. и М. М.

С., но счита, че същите са неотносими към предмета на доказване.

Съдът не кредитира показанията на свид. Г. П. Д., в частта досежно авторството на подсъдимия в процесното деяние, тъй като свид. Д. е лицето, извършило действие по разследването още преди образуване на досъдебното 3 производство и същите се явяват в противоречие с разпоредбата на чл. 118 ал.

2 от НПК, съгласно която: (Доп. – ДВ, бр. 18 от 2024 г.) лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Съдът не кредитира показанията на свид.Г. Д. и в частта, в която свидетелят заявява, че на предоставения от свид.М. снимков материал се „… виждаше лицето Д. П., когото познавам добре от работата ми…“, тъй като в тази част същите са в противоречие с видео-техническата експертиза и д о п у с н а т а т а тройна комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, според заключението на които видеозаписите са с качество, което не позволява сравнително лицево-идентификационно разпознаване / общи и частни идентификационни признаци, характеризиращи заснетото лице/, което ги прави негодни за категорична идентификация на заснетото лице.

Съдът не кредитира показанията на свид. Е. М. в частта, в която твърди, че процесният дървен материал е негова собственост, тъй като несъответства с другите доказателства по делото -превозен билет /ПБ/ от 29.10.2021година и показанията на свид.И. З. М., който заяви в с.з., че не познава лицето Е. Ц. М.

/частен обвинител и граждански ищец/, не знае дали е издаван превозен билет до адрес на М., не му е известно за кражба на дъски.

Съдът не кредитира показанията на свид. М. и в частта, в която заявява, че материалът е бил 2 /два/ плътни кубически метра, тъй като те се опровергават от доказателствата по делото - превозен билет /ПБ/ от 29.10.2021 година и показанията на свидетеля М. С., който заяви, че е превозил „..греди един кубик и нещо, а дъските бяха 0,2 куб. метра…“. Не кредитира и показанията на свид.М. в частта, в която удостоверява авторството на подсъдимия в инкриминираното деяние, с твърдение, че „…на камерите много ясно се вижда кой изнася, кой се качва на етажа и се вижда как изнася дъските…“, както и досежно механизма – „…Д. от задната част е разковал неговите стопански сгради, граничещи с двора ни….Вижда се как отива не към страничната ограда, а отзад преминава…“, тъй като същите се опровергават от заключението на тройна комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, че видеозаписите са с качество, което не позволява разграничаване на достатъчно общи и частни идентификационни признаци, характеризиращи заснетото лице, което ги прави негодни за категорична идентификация на заснетото лице, както и становището на вещите лице, заявено в с.з., които заявяват, че на записите и снимките няма кадри, на които да се вижда как извършителят изхвърля дъски от задната част на плевнята.

При така посочените доказателства, съдът приема описаната по-горе 4 фактическа обстановка. Фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие не съответства на приетата за установена в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

Подсъдимият Д. Н. П. е пълнолетно и вменяемо лице, субект на наказателна отговорност по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК.

При установеното в хода на съдебното производство и след подробен анализ на събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че не се установи, че деянието по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл.26 ал.1 и чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК, за което е повдигнато обвинение е извършено и че е извършено от подсъдимия Д. Н. П..

По делото не са доказани всички елементи от обективната страна на състава на престъплението по така повдигнатото обвинение.