Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22111 от 29.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22107/2023
Вид
Определение № 22111
Подписан
29.05.2024
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22111 гр. София, 29.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20231110122107 по описа за 2023 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ответника А. К., с която се иска съдът да измени първоинстанционното Решение № 5012 от 20.03.2024г., в частта за разноските. Молителят сочи, че с оглед резултата по делото-искът е бил отхвърлен и предвид направените от ответника разноски в размер на 200 лв. за ССчЕ, като е направено искане за присъждането им, то решението следва да се допълни, като се осъди ищеца да заплати на ответника сторените разноски за внесения депозит в размер на 200лв.

С допълнителна молба се моли първоинстанционният съд да присъди направените в заповедното производство разноски в размер на 600 лв.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се допълни определението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не изразява становище по молбата за изменение на определението в частта, касаеща разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение/определение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението /определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, 1 съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана съображения: по същество молбата е

ОСНОВАТЕЛНА, поради

С Решение № 5012 от 20.03.2024г., постановено по гр. д. № 22107/2023 г. по описа на Районен съд София, съдът е отхвърлил предявените от „***“ АД искове.

В отговора на искова молба от ответницата е инкорпорирано искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и в последното съдебно заседание по делото.

Представено е в кориците на делото /на л. 44 от същото/- доказателства за внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Анализа на цитираната норма налага извод, че за присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски в производството е необходимо първо, да е отхвърлен предявения от ищеца иск, второ, да е направено искане за присъждането им, и трето, да са налице доказателства по делото, че такива реално са били извършени от него в рамките на съответното производство.

Като следва да се добави, че претенцията за разноски съставлява искане, което трябва да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция /в този смисъл т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Е. Чаначева и А. Б./.

В разглеждания случай с Решение № 5012 от 20.03.2024г., постановено по гр. д. № 22107/2023г., по описа на СРС, предявените от ищеца искове са отхвърлени изцяло. На следващо място по делото са налице доказателства, че ответникът е направил разноски за внесен депозит за вещо лице в размер на 200 лв.

По делото е направено искане за присъждането им на първо място с отговора на исковата молба, както и в последното по делото проведено съдебно заседание.

Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението следва да се допълни в частта за разноските като на ответната страна 2

Габриела Дякова се присъдят 200 лв. разноски по делото за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице.

По отношение на претендираните от ответника разноски за заплатено адв. възнаграждение в заповедното производство в размер на 600 лв., предвид обстоятелството, че същите са заплатени от ответницата (л.98 от ч.гр.д.

№51333/22г.), както и с оглед обстоятелството, че не е направено възражение за прекомерност от ищцовата страна, съдът намира, че същото следва да се присъдят в полза на ответната страна.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 5012 от 20.03.2024г., постановено по гр. д. № 22107/2023г., по описа на СРС, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град *** П, да заплати на А. К. К. ЕГН **********, сумата от 200 лв., представляваща разноски в исковото производство за заплатен депозит за вещо лице, както и сумата от 600 лв., представляваща разноски за заплатено адв. възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№51333/22г., по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3