Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19 от 11.09.2023, Районен съд - Брезник

Съд
Районен съд - Брезник
Дело
Административно наказателно дело 75/2023
Вид
Решение № 19
Подписан
11.09.2023
Състав
РОМАН ТОДОРОВ НИКОЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 39, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3, т. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 , ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 6, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Брезник, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЕЛИСАВЕТА Д. СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20231710200075 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 23-1158-000162 от 09.02.2023 г. н а Началник група в ОДМВР Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на В. Й. С., с ЕГН:

**********, от с. С., общ. Брезник, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното му наказание С. обжалва посоченото постановление, като по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание, моли същото да бъде отменено.

ОД МВР Перник, редовно и своевременно призовано, не изразява становище по жалбата.

Районен съд Брезник, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК намери следното:

Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Фактите по делото са безспорни, признават се изцяло и от жалбоподателя и те са следните:

На 22.09.2022 г. в 11.40 ч. в с. Бегуновци, общ. Брезник, по път III-8114, с посока на движение гр. Брезник към с. Кошарево, жалбоподателя управлявал лек автомобил „А.“ А*, с рег. № РК****ВМ, собственост на Д. Г. Д. от с. С.. При извършената проверка извършена от свидетеля Р. С. Е. на км. 7+100 (100 м. след началото на с.

Бегуновци с пътен знак „д11“) се установило, че управлявания от С. автомобил е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143 , ал. 10 от ЗДвП.

В тази връзка на В. С. бил съставен акт за административно нарушение на чл.

1

140, ал. 1 от ЗДвП, въз основа на който е издадено атакуваното наказателно постановление.

Така приетата фактическа обстановка е безспорна – установява от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради което съдът им дава вяра. Съставения акт за административно нарушение съгласно чл.

189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до неговото оборване по надлежен ред.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

В чл. 6 от ЗАНН е дефинирано понятието „административно нарушение“, което е такова деяние извършено виновно, нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено от Закона за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или принцип. В конкретния казус то представлява противоречие с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, неговата наказуемост по административен ред е предвидена в разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП. В този смисъл описаното нарушение е осъществено от формална страна.

Въпреки това, настоящият съд намери, че същото следва да се отмени, тъй като съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка се възприеха съображенията на правонарушителя описани в жалбата, с които той признава нарушението си, чистосърдечно заявява, че когато е взел автомобила от свидетеля Д. Д. не е знаел, че е със служебно прекратена регистрация. В тази връзка са и показанията на собственика на автомобила Д., който е уверил жалбоподателя, че документално всичко е наред и документите са в колата. В този смисъл са и показанията на актосъставителя Р. Е., който в съдебно заседание заяви: „….водача наистина не знаеше, нямаше как да знае, че му е прекратена регистрацията, имаше си свидетелство за регистрация и номера.“. И най-важното веднага (още същия ден) след констатиране на нарушението от собственика на автомобила е представена полица за заплатена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Също така при извършената проверка не са констатирани други нарушения по ЗДвП по отношение жалбоподателя, с което се потвърждава неговата теза, че не е целял да нарушава закона и не е знаел, че автомобила е със служебно прекратена регистрация.

Всичко изложено до тук, обуславя извода, че извършеното е изолирана проява, действително дължаща се на невнимание от жалбоподателя, който е управлявал чужд автомобил, а не от желание да наруши закона.

Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК „в чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН , като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административно наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а 2 прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен“ случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може“ не обуславя действие при „оперативна самостоятелност“, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Ако се приеме становището за преценка по целесъобразност, биха се създали условия за неравно третиране на нарушителите в сходни по съдържанието си случаи.

Такъв подход би влязъл в противоречие с принципа за равенство на гражданите пред закона, закрепен в чл. 6, ал. 2 от КРБ.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващо заплатено във въззивното производство адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 ЗАНН, Районен съд Брезник, НО, 1-ви състав

Водим от горното и в същия смисъл съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 23-1158-000162 от 09.02.2023 г. на Началник група в ОД МВР Перник, сектор „Пътна полиция“ е наложил на В. Й. С., с ЕГН: **********, от с. С., общ. Брезник, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР Перник, ул. „Самоков“, № 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. С., с ЕГН: **********, от с. С., общ. Брезник сума в размер 50 0 лв. (петстотин лева), представляваща заплатено 3 адвокатско възнаграждение.

След влизане на решението в сила административно наказващият орган да предупреди лицето – устно или писмено на основание чл. 28 ЗАНН, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен съд Перник в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 4