Определение № 4960 от 30.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4960 гр. Варна, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502231 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Р. Е. Д. чрез адвокат Д.

Ч. срещу решение № 2485 от 02.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 8630 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, двадесети и шести състав, в следните части:

1/ с която е определен режим на личен контакт на бащата С. Р. Н. с детето А., както следва: всяка четна седмица от календарната година в дните събота и неделя от 09 часа на първия ден до 19 часа на втория ден с преспИ.е при бащата, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; на рождения ден на бащата /21.06./ - бащата да взима детето от 10 часа или след приключване на учебни занятия и го връща в 20 часа, без преспИ.е при бащата; по три дни на празниците Рамазан байрам и Курбан байрам, както и на 14.09. /раждане на Мохамед/ от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; през първата половината на пролетната ваканция, ако тя не съвпада с Великденската ваканция, от 10 часа на първия ден до 18 на последния ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; от 29.12. до 02.01. на всяка четна година от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния, като бащата взима детето от дома на майката и го връща; през всяка нечетна година на празниците 03.03. и 22.09., а всяка четна година на 01.05., 24.05. и 06.09. от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден без преспИ.е; от 01.07. до 15.07. и от 01.08. до 10.08. всяка година, като бащата взима детето в 10 часа на първия ден от дома на майката и го връща там в 20 часа на последния ден;

2/ с която е отхвърлено искането на майката за даване на заместващо съгласие да пътува с детето А. до Швейцария, Русия и Сърбия.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните части от решението, както се набляга, че не е зачетен интереса на детето А.. На първо място се посочва, че не е ясно как първоинстанционният съд при установената фактическа обстановка е стигнал до извод, че бащата притежава достатъчно родителски капацитет и е определил разширен режим на лични отношения с детето. На следващо място 1 се набляга, че режимът на лични отношения следва да се изпълнява на територията на град Варна, защото не е в интерес на детето то да пътува на всеки две седмици по 370 км /около 4 часа и 40 минути без престой/ в едната посока. Намира се, че решението в частта, с която е постановено на мюсюлманския празник «раждането на Мохамед» бащата да има право да бъде с детето си за три дни е незаконосъобразно, тъй като този празник е на 14 септември, а на 15 септември винаги е първия учебен ден, а образованието в България е задължително.

Също така майката намира, че дискриминационно е постановено детето да прекарва и християнските празници с баща си, както и че според постановения режим на лични отношения всеки рожден ден детето ще прекарва с бащата. Счита се също, че е необяснимо защо на майката е отказано да пътува с детето до Швейцария, Русия и Сърбия, докато на бащата е дадено такова.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, като бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като се даде възможност на майката да бъде с детето и през празничните дни, както и на рождения му ден, както и да се даде заместващо съгласие двамата родители да пътуват с детето до едни и същи дестинации.

ВъззИ.емата страна С. Р. Н. чрез адвокат А. П. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата Излага се становище, че майката се стреми по всякакъв начин да изключи бащата от живота на своето дете и да го настройва против него. Изразява становище за потвърждаване на решението в атакуваните му части.

Постъпила е и въззивна жалба срещу посоченото по-горе решение от С. Р. Н. чрез адвокат А. П. и адвокат Д. Н. в следните части:

1/ с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. С. Н. ЕГН ********** на майката Р. Е. Д.;

2/ с която е определено местоживеенето на детето А. С. Н. при майката Р. Е. Д.;

3/ с която е определен следният режим на лични отношения на бащата С. Р. Н. с детето А. С. Н.: всяка четна седмица от календарната година в дните събота и неделя от 09 часа на първия ден до 19 часа на втория ден с преспИ.е при бащата, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; на рождения ден на бащата /21.06./ - бащата да взима детето от 10 часа или след приключване на учебни занятия и го връща в 20 часа, без преспИ.е при бащата; по три дни на празниците Рамазан байрам и Курбан байрам, както и на 14.09. /раждане на Мохамед/ от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; през първата половината на пролетната ваканция, ако тя не съвпада с Великденската ваканция, от 10 часа на първия ден до 18 на последния ден, като бащата взима детето от дома на майката и го връща пак там; от 29.12. до 02.01. на всяка четна година от 10 часа на първия ден до 18 часа на последния, като бащата взима детето от дома на майката и го връща; през всяка нечетна година на празниците 03.03. и 22.09., а всяка четна година на 01.05., 24.05. и 06.09. от 10 часа на 2 първия ден до 18 часа на последния ден без преспИ.е; от 01.07. до 15.07. и от 01.08. до 10.08. всяка година, като бащата взима детето в 10 часа на първия ден от дома на майката и го връща там в 20 часа на последния ден;

4/ с която е осъден С. Р. Н. да заплаща в полза на детето А. С. Н. чрез неговата майка и законен представител Р. Е. Д. ежемесечна издръжка в размер на 600 лева с падеж всяко първо число на месеца, за който се отнА., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба /09.07.2024 г./ до 13.08.2024 г. и от влизане в сила на решение до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката;

5/ с която е осъден С. Р. Н. да заплати в полза на детето А. С. Н. чрез неговата майка и законен представител Р. Е. Д. издръжка за минал период /месец февруари 2024 г. – месец юни 2024 г./ в размер на по 600 лева месечно или общо 3 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2024 г. до окончателното плащане;

6/ с която са отхвърлени предявените от С. Р. Н. против Р. Е. Д. насрещни искове с правно основание чле н 127, али н е я 2 от СК с искания да му бъдат предоставени родителските права над детето А. С. Н. ЕГН **********; да се определи местоживеенето на детето при бащата; да б ъ д е определен режим на лични контакти на ответницата по насрещния иск с детето; както и съдът да я осъди да заплаща издръжка за детето в размер от 400 лева месечно.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваните части от решението, както се набляга, че първоинстанционният съд е направил неверни изводи досежно притежавания от майката родителски капацитет, още повече, че правилно е възприето от събраните по делото доказателства, че майката е поставила детето в риск, хвърляйки чаша по бащата и удряйки детето, както и че, докато е гледала А., не е упражнила достатъчно контрол и тя е погълнала препарат за съдомиялна машина. Тези й действия показват неадекватност и липса на преценка. Също така се набляга, че майката е възпрепятствала бащата да установи произхода на детето от него. Намира се, че от доказателства е установено, че за детето са се грижили не само майката и бабата по майчина линия, а и бащата и неговите роднини. Счита се, че бащата притежава по-добри битови условия за отлеждане на дете, отколкото майката. Отделно от това се обсъжда заключението на вещото лице-психолог, което дава положително становище за родителския капацитет на бащата, както и на връзката баща-дъщеря. Излагат се подробни мотиви досежно определената издръжка, като се намира, че тя е твърде завишена за четиригодишно дете, а и не е установено бащата да има по-високи доходи от майката.

Във въззивната жалба е направено искане за изменение на определението от 16.05.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, с което са постановени привременни мерки, като се твърди, че така определеният режим на лични отношения е недостатъчен за поддържане на връзката помежду им, като се иска бащата да взема детето всяка нечетна седмица от календарната година в събота от 10 часа да 18 часа в неделя с преспИ.е, като се допусне, че режимът може да се осъществява и в град Кърджали; през 3 летните месеци бащата да може да осъществява личен контакт с детето по 10 дни през месеците юли, август и септември, като това може да става и на територията на град Кърджали.

ВъззИ.емата страна по тази въззивна жалба Р. Е. Д. чрез адвокат Д. Ч. в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата Излага се становище, че изложеното във въззивната жалба е с цел очерняне на майката и намаляване на дължимата издръжка. Изразява становище за потвърждаване на решението в частта за титулярството на родителските права, за местоживеенето на А. и за издръжката за минал период, а в останалите части да бъде изменено според исканията в нейната въззивна жалба.

В отговора са правят доказателствени искания за възможност да се представят доказателства за извършените разходи за детето А. и възможностите на бащата да дава исканата издръжка, както и се иска двамата родители да бъдат изслушани лично от въззивния съд.

На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими – депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.

По исканията за изменение на определението за привременни мерки Налице е изрична законова регламентация, обективирана в нормата на член 323 от ГПК, съгласно която определението, постановено по привременните мерки, може да бъде изменяно от съда, който го е постановил. С подаване на въззивната жалба и по силата на деволутивния ефект разглеждането на спора вече е пренесено пред въззивния съд, който в пределите на своята компетентност следва да постанови определение, с което да се произнесе по направените искания за изменение на привременните мерки. Поради това и на основание член 323, алинея 2, изречение второ от ГПК настоящият състав следва да насрочи разглеждането на исканията за изменение на привременните мерки в открито съдебно заседание.

По доказателствата

Съгласно тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните 4 допустими и относими доказателства без ограничения във времето. При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение.