Решение № 220 от 18.12.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20252000500369 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 651 от 30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1449/2024 г. на ОС – Бургас, е осъдено “ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК 121265177, да заплати на В. И. Н., ЕГН **********, и на А. М. Н., ЕГН **********, сума от по 120 000 лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина им М. В.ев Н., починал на 11.10.2019 г., вследствие на ПТП, заедно със законната лихва от 14.08.2020 г. до пълното изплащане, като са отхвърлени претенциите на ищци за обезщетения над присъдения размер от по 120 000 лв. до претендирания размер от по 150 000 лв. Присъдени са разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част от иска.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ответника “ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, който е останал недоволен от уважаването на исковете против него. Решението в тези части било неправилно и необосновано.

Неправилно съдът приел, че исковете са допустими, тъй като ищците отправили до застрахователя претенции за заплащане на обезщетение на 14.08.2020 г. и в тримесечен срок не получили плащане. Представеният по делото документ – отговор от Еконт Експрес АД относно товарителница № *** от 13.08.2020 г. – се отнасял до претенция, която не изхожда от ищците по делото, а от други лица. Ищците били задължени да представят в оригинал претенцията си с вх. № ЦУ-99-5887 от 14.08.2020 г., но тя не била 1 представена. Недоказано останало провеждането на рекламационно производство преди предявяването на иска, а това било абсолютна процесуална предпоставка.

Претенциите на ищците били погасени по давност. Произшествието станало на 11.10.2019 г. Давността не била спряна с предявяването на застрахователна претенция на 14.08.2020 г. и била изтекла.

Въззивникът изразява несъгласие с извода на съда за наличие на деликт и в частност на противоправно поведение на водача на автомобила А.В.. При установената фактическа обстановка водачът не е бил длъжен, нито е следвало да предвижда, че от банкета на пътното платно по посока на движението му ще се появи диво животно и това ще стане причина за пътен инцидент. Поради това не било извършено от него нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото от водача нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и вредите. При установената фактическа обстановка дори при движение с нормативно разрешената скорост водачът не би имал възможност да предотврати произшествието чрез спиране. Пътният инцидент е бил непредотвратим, тъй като времето за реакция на водача е по-продължително от времето, заключено между момента на възникване на опасносността и придвижването на животното до мястото на сблъсъка.

В условия на евентуалност (ако съдът приеме, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД) се поддържа наличие на съпричиняване от страна пострадалия, която е пътувал без поставен обезопасителен колан и е получил уврежданията си от удари на тялото му в твърди предмети вътре в купето на автомобила.

Оспорва се приетият от съда за справедлив размер на обезщетение – 150 000 лв. преди намаляването му поради съпричиняване. Размерът бил завишен и не съответствал на претърпените вреди и социално икономическите условия в страната, нито на съдебната практика. Сочи се за справедлив общ размер на обезщетението от 120 000 лв., което поради съпричиняване би следвало да се намали наполовина до 60 000 лв.

Отправено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, а евентуално – за намаляване на присъдените обезщетения от по 120 000 лв. до по 60 000 лв. Претендират се разноски.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба на застрахователя от ищците В. И. Н. и А. М. Н..

Жалбата се оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на решението в обжалваната част. Поддържа се, че застрахователят не е провел успешно оспорване на документа, удостоверяващ предявяването на застрахователна претенция от ищците. Сочи се, че исковете са предявени преди изтичането на 5-годишен срок от датата на катастрофата. Излагат се насрещни аргументи за наличието на предпоставки за отговорност по чл. 45 ЗЗД, а оттам – на застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”, за 2 справедлив размер на обезщетенията от по 150 000 лв. и за съпричиняване от 20 %, както и приел окръжният съд.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението страна; срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета за разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с преки искове на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.

В исковата молба са изложени твърдения, че вследствие на ПТП, настъпило на 11.10.2019 г., предизвикано от водача на МПС А.М.В. който управлявал автомобил, за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател, починал М. В.ев Н. – син на ищците, който бил пътник в автомобила. Смъртта на детето им причинило на ищците неимуществени вреди. Те поискали извънсъдебно от застрахователя обезщетение за тези вреди и след като застрахователят не се произнесъл по искането, отправили искане до съда да бъде осъден ответникът-застраховател да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 190 000 лв. заедно със законната лихва от деня на уведомяване на застрахователя.

Ответникът-застраховател не оспорил наличието на застрахователно правоотношение между него и водача на автомобила и настъпването на ПТП.

Възразил, че ищците се са отправили извънсъдебна застрахователна претенция, което е условие за допустимост на предявените преки искове.

Оспорил представената от ищците застрахователна претенция от 14.08.2020 г. и заявил, че такава не е постъпвала в дружеството. Оспорил съществуването на представителна власт на адв. Я. К., представляващ ищците. Оспорил наличието на деликт, извършен от водача на автомобила, поради липса на вина и противоправно поведение. Пътният инцидент бил случайно събитие, тъй като водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на последиците. Възразил, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорил като завишен претендирания размер на обезщетение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил в полза на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 120 000 лв. заедно със законната лихва върху обезщетението за времето от 14.08.2020 г. до до пълното изплащане, като отхвърлил претенциите за обезщетение до размера от по 150 000 лв. Липсва произнасяне за разликата до предявения размер от по 190 000 лв.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът 3 констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части – допустимо.

Неоснователни са оплакванията на въззивника за недопустимост на исковете поради липса на предхождаща исковата молба извънсъдебна застрахователна претенция и поради нередовно упълномощаване на адв. К., който е подписал представената застрахователна претенция с дата 14.08.2020 г.

Възражение за нередовна представителна власт може да прави само представляваното лице. В случая представляваните не повдигат такова възражение, а с факта на предявяване на преки искове срещу застрахователя за обезщетенията, предмет на застрахователната претенция, те потвърждават както желанието да получат застрахователно обезщетение, така и действията, извършени от тяхно име от адв. К.. От доказателствата по делото, в т.ч. от извършените графологични експертизи, се установява, че ищците са отправили извънсъдебна застрахователна претенция до застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Претенцията е приета и регистрирана от застрахователя с вх. № 99-5887 от 14.08.2020 г. Това косвено се подкрепя от представените доказателства за изпратена на 13.08.2020 г. от адв. К. чрез Еконт пратка до ЗАД “ОЗК Застраховане”, получена на 14.08.2020 г., както и от обстоятелството, че текстът върху печата върху претенцията, представена от ищците и текстът върху печата върху друга претенция със същия номер, представена от ответника, са изпълнени ръкописно от друго лице. Може да се направи обосновано предположение, че това е служител на ответното дружество. Какви са причините за това, че две застрахователни претенции до ответника са регистрирани под един и същи номер, е въпрос без значение.

По същество решението е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към мотивите му, с изключение на въпроса за наличието на съпричиняване. В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивника:

Неоснователно е оплакването на въззивника за липса на деликт поради липса на виновно противоправно поведение на застрахования водач, вследствие на което да са настъпили вредите за пътника в автомобила.

Механизмът на настъпване на произшествието е установен по делото с помощта на САТЕ. Установено е, че около 23,30 часа, в тъмната част на денонощието, водачът В. е управлявал автомобила по посока от гр. Карнобат към с. Черково. Автомобилът се е движил със скорост от 120 км/час, когато е блъснал пресичащо пътя диво животно (диво прасе). Водачът изгубил контрол над управлението, автомобилът се ударил в канавката, завъртял се, ударил се в земята и изминал над 90 м през поляна край пътя и се спрял на около 150 метра от мястото на удара с липсващи части – двигател, преден капак. Тялото на починалия на задната седалка М. Н. била намерено след мястото, на което е спряло движението на автомобила. Установено е, че мястото на произшествието не е било осветено. По време на произшествието в пътния участък е имало и други участници в движението, което е налагало превключване от къси на дълги светлини и обратно. Вещото лице е 4 констатирало, че както при скорост около 120 км/ч, с колкото се е движил автомобилът, така и при максимално разрешената скорост за участъка от 90 км/ч, водачът не е имал техническа възможност да избегне удара с животното, тъй като не е разполагал с достатъчно време за реакция.

В случая настоящият състав приема, че водачът е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП (“Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.”) В с.з. на 17.01.2025 г., разпитан като свидетел пред окръжния съд, водачът на автомобила А.В. обяснява, че често е минавал по този пътен участък преди инцидента; че той се намира близо до овощна градина, ниви и полета, не е осветен; други хора му били казвали, че на това място изскачат животни. Може да се приеме следователно, че при тази информираност на водача за особеностите на пътния участък и произшествия с диви животни и при положение, че той е шофирал в нощни условия, в тъмнина и при други участници в движението, скоростта от 120 км/ч не само е над максимално допустимата (90 км/ч), но е била и несъобразена с пътните условия. Тази неадекватна скорост на движение не е позволила на водача да спре или да предприеме намаляване на скоростта или безопасна промяна на траекторията на движението при появяването на дивото животно. С оглед коментираните по-горе показания на свид. А. В. появата на диво животно на конкретния пътен участък следва да се счита за нещо предвидимо. Ето защо следва да се приеме, че водачът е допуснал ПТП вследствие на виновно и противоправно поведение, изразяващо се в управление на автомобила със скорост, несъобразена с пътните условия. Фаталните увреждания, причинени на пътника в автомобила, се явяват пряка и непосредствена последице от поведението на водача. Деянието на водача представлява деликт и той дължи възстановяване на вредите от него – чл. 45 ЗЗД, а застрахователят по силата на договора за застраховка “Гражданска отговорност” отговаря за същите вреди пред пострадалото лице.