Решение № 339 от 08.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330204973 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-0438-000548/02.08.2023г. на началник С-р в ОД на МВР Пловдив, 03 РУ, с което на Н. Й. А. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли съда да се отмени НП с мотиви за недоказаност на нарушението, като твърди че не е преминал през процесното кръстовище на червен, а на жълт сигнал, както и че описанието и квалификацията на извършеното от него деяние не били достатъчно прецизни.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 27.06.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Н. А. управлявал лек автомобил „АУДИ А6 АВАНТ“ с рег. № **** като се движил по бул. „България“ в посока изтокзапад. Около 11:45 ч. той се намирал на кръстовището на бул. „България“ и ул. "Васил Левски", като на същото той преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредбата, която работила в нормален режим. Посоченото било възприето от свидетеля Т. И. М. – *** и **** и колегата му св. И. В. П.. М. заедно с колегата си и служебният им автомобил, осъществявали функциите си по контрол на движението 1 непосредствено след кръстовището като били позиционирани на бул. „България“ от западната страна на пътното платно в посока „Пазарджишко шосе“. Свид. М. спрял автомобила „АУДИ А6 АВАНТ“ с рег. № **** и установил самоличността на водача, а именно Н. Й. А.. На последния бил обяснен механизмът на нарушението, а за установеното, в присъствието на водача, бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА бл. № 848684/27.06.2023 г., в който било посочено, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от А., който възразил, че бил преминал на жълт сигнал. В срока по чл.44 от ЗАНН, обаче жалобоподателят не депозирал допълнителни писмени възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на Н. Й.

А., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Отразено било, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети общо 10 точки.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Т.

И. М. – *** и св. И. В. П., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, информация за светофарната уредба на кръстовището на бул. „България“ и ул. "Васил Левски", справка за нарушител/водач, снимки и оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г., заповед 8121з825/19.07.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., заповед 317з-3162/15.04.2022г., заповед 8121к-8883/02.09.2020г., заповед 317з-11675/31.12.2021г.

Съдът кредитира изготвените от нарушителя снимки, като същите са разпознати от свид. М. като обективно представящи местоположението на нарушението, поради което съдът ги приема за допустими и ги кредитира си доверие по отношение на мястото и обстановката непосредствено след извършване на нарушението.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят М. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи, че на процесната дата и място лично е констатирал как Н. А. се е намирал в средна лента на бул. „България“ когато с висока скорост и на забранен червен сигнал на светофарната уредба е преминал през кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“, като сочи, че дори колите които били вече тръгнали от ул. „Васил Левски“ се наложило да спрат, за да може жалбоподателят да премине и да не стане ПТП. Свидетелят разяснява също, че от години работи в този район, като светофарната уредба на конкретното кръстовище променя сигналите си по едно и също време и от двете си страни, и от изток и от запад, без никакво закъснение, като по това е разбрал и на какъв сигнал е преминал жалбоподателя.

Показанията на св. М. се подкрепят и от тези на колегата му И. П., който също потвърждава, че на процесната дата с колегата си е осъществявал контрол на бул.

„България“, като също разяснява, че винаги застават така, че да имат пряка видимост към светофарната уредба и проучват светофара в коя посока и кога свети червено, найвече за насрещно движещите се автомобили, като сочи, че на конкретното кръстовище сигналите на светофарите са еднакви от източната и западната страна.

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на 2 процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който го е подписал. Не е нарушено правото на последния да подаде писмени възражение в законоустановения срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

В тази връзка неоснователно е възражението за липса на надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящият съдебен състав намира, че в АУАН са изчерпани фактическите твърдения на ***я, респективно в НП фактическите изводи на наказващия орган относно всички съставомерни елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение. Неясно е какво точно обстоятелство не е разбрал той и какво затруднение е създало това пред упражняване правото му на защита. В наказателното постановление ясно и непротиворечиво са описани датата и мястото на деянието, неговото авторство от страна на жалбоподателя, индивидуализиран е управляваният от жалбоподателя лек автомобил, както и в какво се е изразило конкретното му противоправно поведение, а именно в преминаване на червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „България“ и ул.

"Васил Левски" в гр. Пловдив, което представлява посочване на самото изпълнително деяние на самото нарушение. Всякакви други обстоятелства биха могли да бъдат установявани и в хода на съдебното следствие, тъй като районният съд е инстанция и по фактите, но неописването на несъставомерни обстоятелства не е съществено процесуално нарушение. Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за навлизане и преминаване на забраняващ червен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба на кръстовището на бул. „България“ и ул. "Васил Левски" в гр. Пловдив.

По отношение на изложения аргумент, че било налице съществено процесуално нарушение поради бланкетност на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и липса на съответната привръзка настоящият състав счита, че в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление ясно е описано кой точно сигнал е бил нарушен от страна на жалбоподателя и по какъв начин. Поради тази причина и няма никакво съмнение какво е било твърдяното от административнонаказващия орган извършено нарушение, и по какъв начин е била нарушена нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В тази насока е и Решение № 16 от 29.01.2019 г. на АдмС Кърджали по к. а. н. д.

№ 202/2018 г., както и трайната и последователна практика на касационната инстанция по дела, по които са потвърдени наказателни постановления за извършени нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП – Решение № 2501 от 16.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2295/2021 г., Решение № 2463 от 14.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2798/2021 г., Решение № 2399 от 7.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2633/2021 г. и др.

3

Отделно от това, дори да се приеме, че нормата е бланкетна, при правилното описание на фактите, осъществяващи изпълнителното деяние на административното нарушение, районният съд може да ги преквалифицира с прилагане на същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, т. е. в случая със запълването на бланкета – в този изричен смисъл е т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ВАС.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на Н. Й. А. като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, описано в предложение второ на т. 1 на цитираната разпоредба.

Безспорно се установява, че Н. А. като водач на л.а. „АУДИ А6 АВАНТ“ с рег.

№ **** на 27.06.2023 г. около 11:45 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул.

„България“ и ул. "Васил Левски", е преминал на неразрешаващ "червен" сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е било възприето от намиращите се там полицейски служители, а именно ***ят М. и св. П.. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване. Събраните доказателства категорично установиха, че ***ят и свидетелят, посочен в акта, са възприели нарушението от самото му начало. Не се събраха доказателства, които да опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на показанията на свидетелите или да се оспорва фактическата обстановка. От друга страна самият жалбоподател не отрича в жалбата си фактите от АУАН и НП, но сочи че е минал на жълт сигнал. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП забраната за преминаване при жълта светлина на светофара не се отнася за онези водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Следователно законодателят е регулирал тази хипотеза, при която не е налице основание за ангажиране отговорността на водачите. Процесният случай обаче не е такъв, тъй като по делото категорично се доказа, че още към момента на навлизане на жалбоподателя в кръстовището светофарът вече е подавал (отпреди това) само червен сигнал.

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc69521c-0821-413d-afaf-b44232d01b3d