Решение № 410 от 20.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Перник, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20211720105332 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Е.Д.., ЕГН **********, с постоянен адрес: общ. Перник, с. ****, чрез пълномощника адв. М.В. М.

АК П., срещу “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В, представлявано винаги от двамата управители С.Н.Н. и Ц.Г.С., Я.К.Ч. – управители, с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30042239039, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст“, в размер на 300.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 900.00 лева, са нищожни, както и нищожността да бъде прогласена.

Ищецът твърди, че е сключен Договор за потребителски кредит № 30042239039 между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и А.Е.Д.., като длъжник.

Договорът бил сключен при следните параметри, съгласно раздел VI: сума на кредита: 1000.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; Годишен процент на разходите (ГПР):

48.83%; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; като длъжникът трябвало да върне сумата по кредита, в размер на 1476.67 лева. Съгласно същия раздел от договора длъжникът трябвало да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, в размер на 300.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, в размер на 900.00 лева, разпределени на 24 месечни вноски по 50.00 лева. По този начин общата сума, която длъжникът следвало да заплати е в размер на 2676.67 лева.

Ищецът счита, че клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за 1 потребителски кредит, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, в размер на 300.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, в размер на 900.00 лева са нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като противоречат на добрите нрави и водят до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и са в противоречие с чл. 10а ЗПК.

Твърди, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност „такси за усвояване и управление на кредита“. Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа по своята същност са дейности по управление на кредита.

Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него става по съгласие на страните.

С тези аргументи, подробно развити в исковата молба ищецът моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30042239039, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, в размер на 300.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“, в размер на 900.00 лева. Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Към исковата молба са приложени: Договор за потребителски кредит 30042239039 с погасителен план.

№

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор чрез процесуалния му представител юрисконсулт Р.И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В отговора се признава, че между ищцата А.Е.Д.. като кредитополучател и ответника като заемодател е сключен договор за паричен заем №30042239039 с общи параметри така, както е посочено в исковата молба.

Твърди, че заявените от ищеца допълнителни услуги не противоречат на добрите нрави, тъй като не съществува нееквивалентност на насрещните престации, като същите не са и неравноправни, тъй като с оглед на принципа на свобода на договарянето по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“. Съгласно т. 15.1 от ОУ към договора закупуването на услуги „Фаст“ и „Флекси“ е изцяло по желание на длъжника. Подробно описва възможностите на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и че ищецът се е възползвал от тях. Също така на ищеца била предоставена допълнителна преддоговорна информация, в която ясно са дефинирани както услугите, така и тяхната цена.

Оспорва твърдението в исковата молба, че са нарушени добрите нрави, тъй като „добрите нрави“ не е изрично дефинирано понятие, а преценката се прави във всеки конкретен случай, освен това ищцата не била посочила конкретно кои добри нрави са 2 нарушени.

Твърди, че клаузите, уговарящи допълнителни услуги, не противоречат на чл. 10а ЗПК, тъй като разглеждането на искането за кредит не е дейност, за която е забранено събирането на такси по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможностите, които ищецът е получил чрез закупуването на тези услуги не могат да се приемат като действия по усвояване и управление на кредита.

Ответното дружество счита, че уговорките в раздел VI от договора не съдържат нито общите съставки за неравноправност, нито специални такива в отделните хипотези за неравноправност в ЗЗП.

На следващо място ответникът твърди, че клаузата за допълнителни услуги не е заобикаляне на закона /чл.19, ал.4 от ЗКП/. Твърди, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите. Страните били уговорили глобален фиксиран размер на годишния лихвен процент, като го определили, че е 41.00 %, а в договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР. Твърди, че изборът на допълнителни услуги зависи единствено от избора на длъжника и че относително осведомен потребител, който е наблюдателен и съобразителен в разумни граници, може без затруднение да прецени напълно точно ефекта за него от сключване на договор за потребителски кредит, ведно с допълнителни услуги.

По горните съображения, развити подробно в отговора на исковата молба, ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като в полза на дружеството бъдат присъдени направените разноски по делото.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30042239039, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 1 000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен процент на разходите 48,83 %; годишен лихвен процент от 41,00 %, и лихвен процент на ден от 0, 11 %.

Така общата дължима сума възлиза на 1 476,67 лв., при размер на месечна вноска от 61,52 лв.

Със същия договор между страните е закупен и пакет от допълнителни услуги, с което кредиторът (ответното дружество) е предоставило на длъжника (ищеца) следните услуги: 1. „Fast - Фаст“ Право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. „Fleksi - Флекси“ Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Уговорката между страните е, че тези услуги ще бъдат предоставяни по искане на длъжника, като могат да се предоставят една или всички от посочените услуги. В замяна на това ищецът се е задължил да заплати за пакета от допълнителни услуги сумата от 300,00 лв. за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата от 900,00 лв. за допълнителна услуга „Флекси“, платими за срока на договора за потребителски кредит месечно от 50,00 лв. Така общото 3 задължение на ищеца по договора е от 2 676, 67 лв., а общият размер на погасителната вноска е от 111, 52 лв., като страните са уговорили, че тя ще бъде заплащана на 1-во число от месеца.

Гореописаните факти съдът приема за установени безспорно от представените по делото от страните писмени доказателства: договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30042239039 с погасителен план, Общи условия на Профи Кредит България ЕООД, Искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30042239039, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и три броя анекси към договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №30042239039.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл.124 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е доказване на всички предпоставки на отричаното вземане, а именно, че цитираните клаузи от договора не противоречат на закона и добрите нрави.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл.

10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.

Договорът е съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в който се съдржа информация за тези обстоятелства и съдът приема, че спазена разпоредбата на чл.

11, т. 11 ЗПК.

По делото се установи, че ответната страна е получила 1000,00лева, представляваща заемна сума по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 476,67 лева, а ГПР е 48,83 %, което е съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.

4 нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).

Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С цитираното възнаграждение за допълнителен пакет от услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на подобно възнаграждение не представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, като е без значение дали тези услуги ще бъдат използвани от потребителя, т. е., то е дължимо само за възможността за предоставянето на услуги: 1. Право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2.

Право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.