Определение № 761 от 20.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 761 гр. Благоевград, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20261200500596 по описа за 2026 година взе предвид следното:

*********7, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***, чрез адвокат Г. М., обжалва решение № 165 от 10.03.2026 г., постановено по гражданско дело № 2190 от 2025 г. на Районен съд Благоевград. В жалбата се твърди, че атакуваното с нея решение е неправилно и постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

Първоинстанционното производство се развило и приключило по подадена искова молба, която е нередовна. Липсвали изложени фактически обстоятелства и съответен на тях петитум, което не позволявало да бъде определен повдигнатият пред съда гражданскоправен спор. Самото посочване на правните основА.я, на които се основавал искът, не било достатъчно и не изпълвало съдържА.ето на исковата молба съгласно изисквА.ята на чл. 127 от ГПК. Титулната част на исковата молба представлявала подробен преразказ на представените с исковата молба документи, своеобразна интерпретация на същите, цитиране на законови норми и посочване на съдебна практика, неотносима към правния спор. От изложеното в обстоятелствената част на подадената искова молба изобщо не ставало ясно защо ищцата счита сключения с ответното дружество трудов договор за процесен, както и коя заповед за прекратяване на този „процесен трудов договор“ иска да бъде отменена като незаконосъобразна. Противоречивите и неясни обстоятелства, изложени в титулната част на исковата молба, както и липсата на идентичност в тази й част с нейния петитум, довели до постановяване на процесното решение. Фактическата обстановка по делото останала неизяснена.

Неправилно била разпределена от съда доказателствената тежест между 1 стрА.те. Съдът лишил ответника да упражни пълноценно процесуалните си права, тъй като не уважил молбата му за отлагане на 25.02.2026 г. - денят преди датата на съдебното заседА.е, в който ден процесуалният му представител претърпял пътен инцидент - катастрофа, и бил настанен в болнично заведение. Инцидентът се случил в обедните часове на деня и било невъзможно да се оргА.зира защитата до 09:30 ч. на следващия ден. Молбата следвало да бъде уважена, предвид уважителната причина, която създала пречка за явяването в съдебното заседА.е, в което следвало да се съберат допуснатите от съда гласни доказателства и от страна на ответника, както и писмени такива. Мотивите на съда били несъстоятелни, тъй като забавянето на производството никога не било умишлено от страна на ответника, а по уважителни причини, скрепени с писмени доказателства. Нарушено било правото на защита на ответното дружество. Процесното решение било и необосновано. Съдът изобщо не обсъдил писмените доказателства по делото, нито се обосновал кои кредитира и на кои не дава вяра, и лишил ответника от възможността да представи писмени доказателства, с които да скрепи оспорването на амбулаторния лист и двата болнични листа. Не били проверени и анализирА. твърденията и фактите на стрА.те. Съдът неправилно обосновал решението си и на закрила по чл. 333 от КТ. Тази закрила била неприложима при прекратяване на трудов договор, сключен при условията на чл. 70 от КТ. Закрилата по чл. 333 от КТ не важала и при прекратяване на трудовия договор на основА.е чл. 71 от КТ. Договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 от КТ се сключвал с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него. В срока на изпитване работодателят извършвал преценка за годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежала на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполагал с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие и при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ, във всеки момент от изпълнението му. Характерът на договора изключвал приложението на предварителната закрила. Работодателят не можел да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник, ако прецени, че не е годен да изпълнява възложената работа, и упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който стрА.те предварително се споразумели. В срока за изпитване трудовото правоотношение не преминавало в безсрочно, поради което работничката не можела да ползва предвидената в чл. 333, ал. 5 и 6 от КТ закрила при уволнение. В унисон със съдебната практика и правомощията на закона, работодателят законно упражнил предоставеното му право по силата на чл. 71, ал. 1 от КТ. Моли се за отмяна на процесното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В условия на евентуалност се иска отмяна на процесното решение и отхвърляне на иска като неоснователен. Претендират се направените разноски. Моли се да бъде дадена възможност на жалбоподателя да представи нови писмени и гласни доказателства, с които да установи твърденията си в 2 отговора по реда на чл. 131 от ГПК, от която възможност той бил лишен от първоинстанционния съд.

Подаден е отговор на жалбата. Той изхожда от адвокат Н. Л., процесуален представител на А. М. М., ЕГН **********, адрес с. Р***. Предявената въззивна жалба била допустима, но се явявала неоснователна. Обжалваното решение било правилно. То било постановено съобразно буквата на закона и събрА.я доказателствен материал, както и при спазване на процесуалните правила. Подадената искова молба съдържала всички необходими реквизити съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК, включително и ясно изложение на обстоятелствата, на които се основавал предявеният иск. На 15.07.2025 г. ищцата представила на работодателя уведомление по чл. 313а от КТ и амбулаторен лист, с които официално го уведомила, че е ***. За нея възникнала правната възможност да упражни правата по чл. 140, ал. 4, т. 2, чл.

147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, чл. 309, чл. 310 и чл. 333, ал. 5 от КТ.

Работодателят не оспорвал, че тя е била *** към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, както и че е получил уведомлението по чл. 313а от КТ на посочената в исковата молба дата. Въз основа на издадените болнични листове, ищцата била в отпуск поради временна неработоспособност по реда на чл. 162 от КТ, в периода от 15.07.2025 г. до 17.08.2025 г. Работодателят не отричал, че е получил болничните листове в оригинал на съответните дати. Те съдържали необходимите реквизити и били издадени от длъжностно лице в кръга на службата му и по установените форма и ред, поради което съставлявали доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Работодателят не отричал, че заповед № 002 от 15.07.2025 г. е изготвена и връчена на 18.07.2025 г. на ищцата именно с прекратителното основА.е по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Той издал и втора заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение № 003 от 21.08.2025 г., но същата не породила прекратително действие и не можело да се приеме, че прекратяването е настъпило на посочените в нея основА.я /чл. 328, ал. 1, т. 5 вр. чл. 71, ал. 1 от КТ/. Първоинстанционният съд правилно приел, че процесният трудов договор е бил прекратен с първата заповед, защото волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта на работника, по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ. Връчването на втората заповед било правно ирелевантно, тъй като правната промяна, изразяваща се в прекратяване на трудовото правоотношение, вече била настъпила. С последващото упражняване на същото потестативно право не можели да настъпят нови промени. Изявления за прекратяване, отправени след друго, вече получено и произвело действие, не водели до такава правна последица и не внасяли каквито и да е изменения в първото. Работодателят разполагал с правната възможност да прекрати едно трудово правоотношение само докато същото съществувало. В резултат от прекратяването на трудовия договор на ищцата на 18.07.2025 г., работодателят изгубил правната възможност да прекрати повторно трудовото правоотношение на ищцата със заповед № 003 от 21.08.2025 г. Липсвала една 3 от кумулативно изискващите се предпоставки за упражняване на потестативното право на работодателя да уволни служителката, а именно съществуващо и непрекратено трудово правоотношение между стрА.те.

Връчената заповед № 003 от 21.08.2025 г., след като вече е било прекратено трудовото правоотношение на друго основА.е, била безпредметна, понеже не можело да се прекрати нещо, което вече е прекратено. Съгласно трайната съдебна практика, при конкуренция на две насрещни основА.я за прекратяване на трудово правоотношение, конститутивно действие имало това от тях, чийто фактически състав е настъпил по-рано. Заповед № 002 от 15.07.2025 г. била и немотивирана. В нея не били изброени липсващите качества на ищцата и не бил посочен начинът, по който същата се справя с възложената работа. Ищцата не получила писмено предизвестие, а само процесната заповед за прекратяване, което било самостоятелно основА.е, обуславящо незаконност на уволнението. В конкретния казус не ставало въпрос за поправка на техническа грешка, а за добавяне на ново прекратително основА.е и посочване на нова дата на прекратяване на трудовото правоотношение. Очевидно било, че работодателят е направил неуспешен и незаконосъобразен опит да сА.ра прекратяването на трудовото правоотношение чрез издаването и връчването на заповед № 003 от 21.08.2025 г. В случая не бил налице опит за поправка на техническа грешка, а опит за промяна на прекратителното основА.е, което да обоснове законосъобразност на прекратяването при евентуален съдебен спор, т. е. имало недобросъвестно поведение на работодателя, което нарушавало чл. 8, ал. 1 от КТ. По делото не била налице и хипотезата на чл. 344, ал. 2 от КТ, тъй като работодателят не извършил действия по отмяна на първата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Заповедта по чл. 344, ал. 2 от КТ трябвало по недвусмислен начин да отразява волята на работодателя за отмяна на уволнението и възстановяване на трудовото правоотношение, а не за някакво друго правно действие, като поправка на прекратителното основА.е и датата на прекратяване, какъвто бил настоящият случай. Установило се по категоричен начин, че работодателят не е целял отмяна на уволнението, а само да поправи допусната техническа грешка в първата заповед и да издаде нова, поправена заповед. Той не сочел по ясен и категоричен начин, че отменя заповедта за прекратяване. Единствено в хипотезата на завръщане на ищцата на работа в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, работодателят разполагал с правната възможност да издаде и връчи нов, последващ акт /нова заповед, с нов номер и последваща дата/, с който да прекрати възстановеното трудово правоотношение. От изложеното следвало, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е настъпило въз основа на заповед № 002 от 15.07.2025 г., на основА.е чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Работодателят не спазил и разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 4 и ал. 5 от КТ. Ищцата ползвала предварителна закрила на повече от едно основА.е. Съдебната практика и трудовоправната доктрина били категорични, че в тези случаи работодателят трябва да преодолее всяко основА.е по чл. 333 от КТ поотделно, което в 4 конкретния казус той не сторил. Не било допуснато съществено процесуално нарушение с даването на ход на делото в откритото заседА.е на 26.02.2026 г.

Ответникът пълноценно можел да упражни процесуалните си права. Не било налице непреодолимо препятствие по смисъла на чл. 142, ал. 2 от ГПК.

Работодателят не бил лишен от възможността да представи писмени и устни доказателства в първоинстанционното дело. Доказателствата не били приложени поради липса на процесуална активност и опити да се шикА.ра делото. Доказателствените искА.я били и преклудирА.. Моли се за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноските във втората инстанция.