Решение № 1374 от 18.09.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Плевен, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря Марина Г. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20254430103180 по описа за 2025 година

Обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, съединени кумулативно с иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД с цена на иска 204,61 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Г.

В. Й., ЕГН**********, гр.******, бл.67, вх.Г, ет.2, ап.6 против *****, *******, със седалище и адрес на управление: гр.****** № 147, ап.14, в която се твърди, че ищцата е сключила с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 121321 от 25.01.2021 година, при следните параметри: главница - 500 лева, за срок от 30 дни, при 41 % фиксирана годишна лихва, 0.1138 % лихва на ден и годишен процент на разходите(ГПР) 49,65 %. В чл. 23 от процесния договор е уговорено, че в тридневен срок от сключване на Договора за потребителски кредит кредитополучателят следва да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на определени условия - брутен осигурителен доход над 1400 лв; работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит сключен с „******“ АД. Съгласно чл. 13 от договора 1

КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл. 23 от договора. Неустойката е в размер на 13,80 лева (тринадесет лева и осемдесет стотинки) плюс 0,800% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,800% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Твърди, че така съгласно погасителния план общото задължение възлиза на 604,61 лева. Договорено е също така, в чл. 7 от договора, че кредитополучателя има право да удължи срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30 дни, след заплащане на такса, както следва: при удължаване със 7 дни - 5% от главницата; при удължаване с 14 дни - 10 % от главницата; при удължаване с 30 дни - 20% от главницата. Твърди, че ищцата е погасила процесния кредит чрез заплащането на следните суми: на 24.02.2021 - 100 лв за удължаване на срока; и на 12.03.2021 - 604,61 лв. Общата сума, която Г. Й. е заплатила по Договор за потребителски кредит № 121321 от 25.01.2021 година е 704,61 лева.

Считам Договор за потребителски кредит № 121321 от 25.01.2021 година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД по следните съображения: Ответникът е финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ.

Твърди, че в случая сключеният Договор за потребителски кредит № 121321 от 25.01.2021 година по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или 2 търговска дейност. Сочи, че според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че конктетно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на таксата за експресно разглеждане при изчисляването на ГПР на процесния договор. Развива съображения, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Счита, че предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Твърди, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди, че несъответното в случая е, че заемната сума по договора за кредит възлиза на 500 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя за 1 месец е значително по-висока 604,61 лева. Твърди, че Договора въвежда неустойка за кредитополучателя, в размер - 91,80 лева, почти 20% на заемната сума, в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено. Счита, че клауза за неустойка и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество последната 3 представлява скрито възнаграждение за кредитора /което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита за явно кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3 дни от сключване на договора. Твърди, че това става ясно и от погасителния план, като кредитора изначално включва неустойката към месечната погасителна вноска. Именно предвид гореизложеното, вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, но това не е сторено. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.

26 ал. 1 от ЗЗД. Развива съображения, че съгласно разясненията, дадени с ТР № 1 от 15. 07. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.

Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти 20% от размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Счита ,че това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Твърди, че освен горното клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

4

Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Това задължение за допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. Счита, че при тези съображения, целта за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Посочва, че според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя. Поради изложеното, счета, че клаузата за неустойка в от договора е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите нрави. Също така, тя е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР, което не е спазено.

Твърди, че в процесния договор е посочен размер на ГПР от 49,65 %, като този допълнителен разход за такса за експресно разглеждане не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Твърди, че ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за такса за експресно разглеждане, то общият размер на ГПР на договора значително ще надхвърли максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Счита, че това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди, че договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Позовава се на практика на СЕС. Твърди, че при изчисляване на ГПР с включена такса неустойка, чрез онлайн калкулатор https://www.calculator.bg/, се получава ГПР от 908,82 %, което многократно надвишава законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че в този случай макар и да е посочен размер на ГПР, то същият не отговаря на 5 действителния такъв. Счита, че с оглед всичко изложено сключеният между страните договор за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че предвид недействителността на договора, то на основание чл. 23 ЗПК ищецът е следвало да върне само главницата по договора за кредит, като всички други платени суми по договора за кредит, се явяват платени без основание. Счита, че при това положение общо заплатената сума от ищцата по сключеният Договор за потребителски кредит № 121321 от 25.01.2021 година е 704,61 лв, при главница 500 лв. Счита, че заплатената сумата от 204,61 лв. на основание чл.