Решение № 688 от 14.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4215/2022
- Вид
- Решение № 688
- Подписан
- 14.02.2023
- Състав
- Любомир Василев, Калина Анастасова, СТОЙЧО ТОДОРОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 220 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 326 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- § 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 688 гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100504215 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 1875 о т 10.03.2022 г. по гр. д. № 53835/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав първоинстанционният съд е признал за незаконно и отменил, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на И. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, извършено със заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ — поради сключване на договор за управление; възстановил, на основание чл.344, ал. 1, т. 2 КТ, И. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на заеманата до уволнението длъжност „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“ при „Н.с.“ ЕАД; осъдил е „Н.с.“ ЕАД. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на И. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. ****, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, сумата от 10 800,90 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 23.08.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2021 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 10 800,90 лв. до пълния предявен размер от 21 601,80 лв., или за размера от 10 800,90 лв; осъдил е „Н.с.“ ЕАД. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати на И. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 1
000 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение; осъдил е И.
Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 33,33 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение; осъдил е „Н.с.“ ЕАД. ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 496,02 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и депозит за ССчЕ.
Срещу решението е постъпила жалба от ответника „Н.с.“ ЕАД, в която посочва, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Изразява становище, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е заемал ръководна длъжност при ответника, което обстоятелство е от основно значение за формиране на изводи за законност или не на извършеното уволнение с оглед основанието за това. По изложеното становище, чрез представените пред първата инстанция длъжностна характеристика за длъжността „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“ при „Н.с.“ ЕАД, заемана от него преди уволнението, е установено по категоричен начин, че му е възлагано ръководство на трудовия процес. Заеманата от него до прекратяване на трудовото правоотношение длъжност е от категорията на ръководните, тъй като има възможност за управленски решения, свързани с основна дейност на предприятието, налице е възлагане ръководство на трудовия процес и от нейното изпълнение зависят икономически показатели и стопански резултати. Тези обстоятелства, според въззивника, се установяват и от представените пред първата инстанция доказателства.
Отправя искане за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски в производството.
Ищецът И. Б. Х. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира разноски за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Б. Х. с искова молба, с която срещу „Н.с.“ ЕАД са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ — поради сключване на договор за управление, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“ при „Н.с.“ ЕАД и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата 21 601,80 лв., 2 представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 23.08.2021 г. до 23.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради това че посоченото основание чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение не следва да намира приложение в случая, доколкото не са налице предпоставките на сочената разпоредба и заеманата от ищеца длъжност не е „ръководна“. В тази връзка е наведен довод за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 1, т.
11 от Устава на „Н.с.“ ЕАД, според който директорите на дирекции с месторабота в „Централно управление“ се назначават и освобождават с решение на съвета на директорите, каквото в случая не е налице. Поддържано е, че не е налице промяна в управлението по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, обуславяща промяна на ръководния екип, тъй като към момента на издаване на оспорената заповед ответното дружество се представлява поотделно както от предишния изпълнителен директор - С.Д., така и от новоназначения такъв - Д.Ч.. Оспорено е сключването на договор за управление с поставена нова бизнес задача с конкретно посочени икономически резултати, които новият изпълнителен директор да следва да постигне посредством формиране на нов ръководен екип. Въпреки наименованието на заеманата от него длъжност, а именно:
„Директор дирекция“ оспорва същата да е имала ръководен характер по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, тъй като задълженията му са свързани с осъществяването на огранизационни функции и административно-правно обслужване на дружеството, без стопанските му резултати да зависят от тях. Допълва, че оспорената заповед не е мотивирана, тъй като липсва посочване на заеманата длъжност, месторабота, решението на съвета на директорите и договора за управление, сключен между председателя на съвета на директорите на „Н.с.“ ЕАД и изпълнителния директор Д.Ч., а единствено е възпроизведена нормата на чл. 328, ал. 2, вр. чл. 326 КТ.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „Н.с.“ ЕАД не оспорва възникването на трудово правоотношение с ищеца по силата на трудов договор № РД13-55 от 11.10.2013 г., изменено и допълнено с допълнителни споразумения № РД1320 от 13.03.2017 г. и № РД-13-59 от 19.12.2019 г., в рамките на което първоначално И. Х. е изпълнявал длъжността „юрисконсулт“, а впоследствие и длъжността „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“, както и че със заповед № РД-13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Поддържа, че предпоставките за прилагане на посоченото прекратително основание са били налице, като мотивирането на причините за прибягване до него не е било необходимо. Заявява, че на 15.06.2021 г. е сключен нов договор за управление с 3 инж. Д.Ч., който се явява компетентно лице да издаде оспорената заповед, а освен това 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ, в който е извършено уволнението, е бил спазен.
Поддържа, че няма пречка да се ползват бизнес планът на предходния управител, както и да бъдат поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на досегашния управител, които да се изпълняват за в бъдеще. Счита, че ищецът е заемал ръководна длъжност, тъй като е разполагал със собствен екип, чиято дейност планира и организира, както и да му разпределя задачи, чието изпълнение да следи, а освен това според длъжностното разписание, в сила от 26.04.2021 г., длъжността „Директор дирекция“ е ръководна. Допълва, че ищецът е бил пряко подчинен на Изпълнителния директор на дружеството. Оспорва размера на претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В случай на уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ прави възражение за прихващане с изплатените в полза на ищеца обезщетения по чл. 224, ал.
1 КТ в размер на 3 109,35 лв. и по чл. 220 КТ в размер на 10 800,90 лв., начислени му с фиша за работна заплата за м. Август 2021 г., тъй като същите биха били платени на отпаднало основание.
В проведеното производство не е спорно и се установява от представените пред първата инстанция доказателства, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение по трудов договор № РД-13-55 от 11.10.2013 г., по силата на който ищецът И. Б. Х. е изпълнявал най-напред длъжността „юрисконсулт“, а впоследствие и длъжността „Директор дирекция Административно-правно обслужване“ в „Централно управление“ при ответника „Н.с.“ ЕАД. Със заповед № РД13-17 от 13.08.2021 г. на изпълнителния директор на дружеството, считано от 23.08.2021 г. трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключването на договор за управление.
Установено е и страните не спорят, че ответникът е заплатил в полза на ищеца съответно сумата от 3 109,35 лв., представляваща обезщетение по чл.224, ал. 1 КТ, както и сумата от 10 800,90 лв. представляваща обезщетение по чл. 220 КТ.
В мотивите на издадената заповед за прекратяване на трудовия договор, като правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Х. е посочен чл.
328, ал. 2 КТ, вр. чл. 326 КТ, а като фактическо такова е отразен текстът: „на основание сключен между Г. Р.С. - Председател на „Н.с.“ ЕАД и Д.И.Ч. - изпълнителен директор договор за възлагане на управлението от 30.07.2021 г. и в рамките 9-месечния срок, посочен в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ.
От представения пред първата инстанция договор за възлагане на управление от 15.06.2021 г., сключен между „Н.с.“ ЕАД, в качеството на „доверител“, и инж. Д.И.Ч., в качеството на „изпълнителен директор“, се установява, че на последния е възложено управлението и ръководството на търговската дейност на ответното дружество в съответствие с изискванията на закона и бизнес плана. Съгласно чл. 2.2 и чл. 2.4 от 4 договора, изпълнителният директор има право да подбере работници и служители за реализация на търговската дейност на дружеството по своя преценка, както и да доразвива залегналите в бизнес плана за дейността цели, като организира допълнителни сделки или производство и разпространение на нови продукти и откриване на нови канали за пласмент на продукцията.
От отбелязването по партидата на ответника в Търговския регистър, се установява, че промяната във връзка с назначаването на новия изпълнителен директор на дружеството - инж. Д.Ч. е вписана на 04.08.2021 г., считано от когато той разполага с правомощието да представлява дружеството самостоятелно.
Установява се, че предметът на дейност на дружеството е: „Стопанисване, експлоатация, ремонт, поддържане, разширяване, инвестиране, проучване и проектиране; научно-изследователска, развойна и инженерингова дейност за комплексно използване на хидромелиоративния фонд; доставка и продажба на вода за напояване и промишлено водоснабдяване, мелиоративно и селскостопанско строителство; търговия в страната и чужбина; производство и търговия със селскостопанска продукция, дървен материал, ел. енергия, риба и рибни продукти; извършване на специализирани работи и услуги в сферата на хидромелиорациите и строителството; отдаване под наем на хидротехнически съоръжения и сгради; обучение, квалификация и преквалификация на кадри за хидромелиоративното строителство; почивно дело, туризъм, ресторантьорство и хотелиерство.