Решение № 1590 от 28.10.2022, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1590 гр. Плевен, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20214430103684 по описа за 2021 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. И. Г. от ***, ЕГН ********** и Т. Т. Г. от ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника адв.М.С. от АК Плевен, кантора, *** против Е. И. А., ЕГН **********, от ***, И. П. И., ЕГН **********, от ***, П. В. И., ЕГН **********, от ***, с предявен иск на основание чл.66, ал. 1 във вр. чл.

33 от ЗС, като се твърди следното : ищците са собственици на недвижим имот, находящ се в ***, с ИД. №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-71/06.06.2008 г; на ИД на АГКК, последно изм. кат. карта и кад. регистри, засягащо поземления имот е от 22.03.2021 г. с площ от 278 кв. м., трайно предназначение на територията : Урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване / до 10 м., предишен идентификатор : няма, номер по предходен план ***, кв. ***, пap. X, съседи: ***,.

От така описания недвижим имот В. И. Г. се е снабдил с нотариален акт № 48, том I-K, per.

№ 3402, дело 286 от 1.08.2000 г. на Нотариус *** за собственост, придобит по наследство и срещу гледане и издръжка за 2/3 и.ч., като с нотариален акт № 8, том II, per № 2002, дело 166 / 12.05.2000 г. на Нотариус *** е придобита 1/3 и.ч. срещу задължение за издръжка и гледане, по време на брака с Т. Т. Г. / гр. брак сключен на 10.08.1995 г./.

С нотариален акт № 30, том I, peг. № 405, дело № 29/ 14.04.2021 г. на Нотариус *** 1 peг. № 681, ответникът Е. И. А. продал на И. П. И. по време на брака му с П. В. следния имот: ГАРАЖ, находящ се в ***, съставляващ сграда с идентификатор ***.3 (***), съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м (двадесет и един квадратни метра); описан по доказателствен документ за собственост като гараж на 18 кв.м (осемнадесет кв. метра) построен в дворно място от 290 кв.м (двеста и деветдесет квадратни метла), находящо се в гр. Плевен., "Представляващо имот с пл. № *** (***) от стр. кв. *** (***) по плана на града, при граници и съседи на имота: от две страни улици, ***; за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка е 7191.30 лв.

Продавачът по сделката не притежава право на собственост върху дворното място.

Същият не е предложил на ищците да изкупят описания гараж, при цена от 9500 лв., посочена в нотариалния акт. Съгласно чл.66 от ЗС собственикът на постройката може да я продаде на трето лице при съответно приложение на чл. 33 от ЗС. Такова предложение не е отправяно до ищците, и същите не са получавали писмена покана, нито са давали съгласие в писмен вид, че не приемат предложение за изкупуване.

Ищците са заинтересовани съсобственици и за тях съществува правото да изкупят описаната постройка - гараж при действително уговорените условия в нотариалния акт.

Правото на изкупуване е потестативно право, което следва да бъде реализирано чрез иск в двумесечен срок от узнаване на продажбата. Продажбата е изповядана на 14.04.2021 г. и с оглед завеждане на настоящата ИМ, преклузивният срок е спазен.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.66, ал. от ЗС във вр. чл. 33, ал.1, ал.2 и 3 от ЗС да признае правото на изкупуване на ищците спрямо ответниците на следния недвижим имот: ГАРАЖ, находящ се в ***, съставляващ сграда с идентификатор ***3 (***), съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.

Плевен, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021г., с адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи: 1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м (двадесет и един квадратни метра); описан по доказателствен документ за собственост като гараж на 18 кв.м (осемнадесет кв. метра) построен в дворно място от 290 кв.м (двеста и деветдесет квадратни метла), находящо се в гр. Плевен., "Представляващо имот с пл. № *** (***) от стр. кв. *** (***) по плана на града, при граници и съседи на имота: от две страни улици. ***; за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой. Посочената в нотариалния акт продажна цена е 9500 лв. която сума да бъде изплатена в месечен срок от влизане на решението в сила на И. П. И.; със законните от това последици.

Претендират се разноски.

2

В срок е депозиран писмен отговор от ответниците Е.А. и И.И., чрез адв.Н. от ПлАКсл. адрес : ***, в който се твърди, че искът е допустим, но неоснователен. Заявява се, че от представените писмени доказателства, а именно : заверен препис от констативен Нот.акт №50, том III, К497/14.08.2000 год. на Служба по вписванията, не се установява твърдялото в исковата молба обстоятелство, ищците да са собственици на процесния недвижим имот, находащ се в ***, с идентификационен №***, тъй като е видно, че този доказателствен документ за собственост, ги признава за такива само на 2/3 ид. части от горепосочения имот. Ответникът прехвърля собствеността върху процесния недвижим имот-гараж не като суперфициарен собственик, тъй като същият придобива правото на собственост чрез правен способ на придобиване - дарение, видно от Нот. акт за дарение №18, том I, дело №18/15.01.1987 год. на нотариус при PC-Плевен. Съдебната практика е безпротиворечива, че правилото на чл.66 от ЗС, във връзка с чл.ЗЗ от ЗС, задължава само суперфициарния собственик в случаите на прехвърляне на трето лице изградена въз основа на учредено право на строеж сграда, да я предложи за изкупуване от собственика на земята.

Заявява се, че в процесния урегулиран поземлен имот е налице възникнала, както „вертикална етажна собственост", тъй като в същия имот има построена жилищна сграда, състояща се от отделни жилищни обекти, на отделни собственици, в режим на етажна собственост, така е налице и възникнала „хоризонтална етажна собственост", тъй като в имота има построени самостоятелни обекти-гаражи, които принадлежат на различни собственици, поради което считаме, че разпоредбата на чл.66, ал.1 от ЗС и чл. 33, ал.2 от ЗС не намира приложение. В съдебната практика се приема, че при наличие на „хоризонтална етажна собственост", земята представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежат на изкупуване и построените в имота сгради - самостоятелни обекти. В този смисъл е Решение №441/10.01.2012 по дело №1056/2010 на ВКС, ГК, I г.о.

Молят съда да отхвърли иска.

Претендират се разноски.

В о.с.з ищците се представляват от адв.М.С., която поддържа иска и навежда доводи в представена писмена защита.

В о.с.з. ответниците Е.А. и И.И. се представляват от адв.Н., който оспорва иска и навежда доводи в представена по делото писмена защита.

В о.с.з. ответницата П.И. не се явява и не се представлява,редовно призована.Не ангажира становище.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира иска за допустим, а по същество - частично основателен и доказан

Исковата молба е подадена в съда на 11.06.2021год., а атакуваната от ищците сделка е извършена на 14.04.2021год., т.е. в двумесечния срок за предявяване на иска, 3 регламентиран в чл.33 ал.2, изр. 2-ро от ЗС. Продажбата е обективирана в приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт №30, том I, рег. № 1405, дело № 29 от 2021год. на нотариус ***, рег.№681, с район на действие – района на ПлРС. По силата на тази сделка ответникът Е.А. продал на ответника И.И. процесния недвижим имот, а именно : ГАРАЖ, находящ се в ***, съставляващ сграда с идентификатор ***.3 (***), съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № *** на Изпълнителния директор на АГКК. с последно изменение, касаещо имота от 30.03.2021гл, с адрес на имота: *** (***): с предназначение: хангар, депо, гараж, брой етажи:

1 (един), разположен в поземлен имот с идентификатор *** (***), със застроена площ по кадастрални данни 21,00 кв.м (двадесет и един квадратни метра); описан по доказателствен документ за собственост като гараж на 18 кв.м (осемнадесет кв. метра) построен в дворно място от 290 кв.м (двеста и деветдесет квадратни метла), находящо се в гр. Плевен., "Представляващо имот с пл. № *** (***) от стр. кв. *** (***) по плана на града, при граници и съседи на имота: от две страни улици, ***; за сумата от 9500 лв., която сума продавачът е заявил, че е получил напълно и в брой. Посочената в нотариалния акт данъчна оценка е 7191.30лв. Няма спор, че към момента на изповядване на сделката ответниците И.И. и П.И. са имали сключен граждански брак. От събраните в хода на делото доказателства се установява, че ищците притежават общо 2/3 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** – нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и покупка срещу гледане и издръжка, приложен на л.6 от делото. Установява се, че ищците са сключили граждански брак на 10.08.1995год. – л.7 от делото. Не са налице доказателства по делото за това чия е собствеността върху останалата 1/3 ид.ч. от дворното място. От приложения на л.25 от делото нотариален акт се установява, че процесният гараж е придобит от ответника Е.А. по силата на дарение, извършено на 15.01.1987год. от страна на неговите родители. По делото не е изискана нотариланта преписка във вр. с извършената продажба на процесния гараж, с отговора са представени доказателства досежно извършените разходи по продажбата. Страните обаче не спорят за това, че при продажбата на гаража ответникът Е.А. не е предлагал на ищците да закупят същите, както и че доказателства в тази връзка и декларация не се съдържат в нотариалната преписка.

Разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС е поставила ограничение за правото на разпореждане със сграда – суперфициарна собственост, като собственикът на сградата е длъжен да я предложи за продажба първо на собственика на земята, и само ако той откаже, може да я продаде на свободно избрано трето лице, при същите условия, при които я е предложил за изкупуване на собственика на земята. Целта на закона е собствеността върху земята и върху сградата да се концентрира в едно лице. Въпреки оспорването от страна на ответниците, че те не са имали такова задължение, съдът намира, че в случая цитираната от тях съдебна практика няма приложение към настоящия правен спор, доколкото същата разглежда други хипотези при наличие на съсобственост на продавачите върху земята, като в този случай тя представлява обща част. В случая ищците притежават идеална част от правото на 4 собственост върху земята, а ответникът – продавач е собственик само на постройка върху тази земя, т.е. налице е хипотезата на чл.66 ал. 1 вр. с чл. 33 ал. 2 от ЗС – собственик на постройка върху чужда земя продава постройката на чуждо за собствеността лице, без предварително да е предложил на собствениците да я изкупят при същите условия. Поради изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявен иск с правно основание чл.66 ал.1 вр. с чл.33 ал.2 от ЗС - спазен срок за предявяване на иска, наличие на валиден договор за покупко-продажба между ответниците с предмет – процесната сграда, съществуване на правото на собственост върху земята за ищците, размерът на действително уговорената цена /посочената сума от 9500лв. в договора/, липсата на предложение от ответника Е.А. към ищците да закупят процесната сграда.