Определение № 2710 от 16.12.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2710 гр. София , 08.12.2020 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20201000503867 по описа за 2020 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 ГПК и образувано по частна жалба на Г. Р. Г. от с.***, чрез адв.М. Н. от САК насочена против Определение № 495/10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 244/2020 г. по описа на ОС София, с което производството пред посочения съд е било прекратено и делото изпратено по подсъдност на ОС Пловдив.

В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, установени от чл.113 ГПК за определяне на местната подсъдност, както и на материалния закон – закона за защита на потребителите.

По изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска отмяна на атакуваното определение.

В отговора по частната жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Предявената частна жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК, във вр. с чл.121 ГПК от надлежно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя, който е ищец по делото срещу акт, подлежащ на последващ съдебен контрол.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения:

Безсъмнено се установява от съдържанието на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 244/2020 г. по описа на ОС София, че в обстоятелствената част на същата ищецът е навел твърдения, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нерегламентирано и в противоречие със строителните норми и условия за безопасно ползване на обект – „турска /парна/ баня“, находяща се в комплекс, стопанисван и управляван от ответното дружество.

1

Конкретизирано е, че противоправното поведение се е изразявало в бездействие – не вземане на мерки и не осигуряване безопасното ползване на обекта, не положени грижи за нормалното оттичане и незадържане на вода в спа помещението, което станало причина ищецът да се подхлъзне и падне.

В резултат на инцидента му било причинено телесно увреждане, което било лекувано оперативно и след оперативно за продължителен период от време, през който ищецът търпял неимуществени вреди – болки, страдания и битови неудобства. Освен това му били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на лечението за полученото телесно увреждане.

Въз основа на тези твърдения е поискано от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди и отделно – имуществени вреди, произтичащи от противоправното му поведение, описано по-горе.

Тези твърдения обуславят извод, че в случая се претендира увреждането на ищеца да е причинено от неправилното експлоатиране на спа обекта – т.е. от човешко бездействие, поради което и следва, че е предявен иск за вреди от непозволено увреждане, респ. – че отговорността на ответника почива на деликтно основание – чл.45 ЗЗД, съответно – чл.49 ЗЗД.

Затова в случая е налице специалната подсъдност, установена от чл.115, ал.1 ГПК и искът, освен при спазване общото правило за местна подсъдност, установено от чл.105 ГПК, би могъл да се предяви и пред съда по местоизвършване на деянието. В случая, с оглед данните по делото – това е ОС Пловдив, който е и съдът по местоседалището на ответника търговец.

Като е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Несъстоятелни са доводите, развити в частната жалба, че в случая е приложима специалната подсъдност, установена от чл.113 ГПК, за искове на и срещу потребители.

В исковата молба липсват твърдения, че вредите на ищеца са претърпени в резултат на дефект на стоката и увреденият е потребител, респ. –липсва и искане към съда в съответствие с такива твърдения.

Само в такъв случай отговорността на ответника не се подчинява на правилата на деликта, а на Закона за защита на потребителите.

Горният извод следва от задължителните разяснения, дадени в Постановление № 17/18.11.1963 г. на Пленума на ВС на Република България, според които когато вредите са настъпили в резултат едновременно на вещта, така и от виновното поведение на дадено лице, тогава отговорността се дължи на две основания – чл.50 и чл.45 ЗЗД; когато вредата е причинена поради свойствата на вещта, но и от виновното поведение на изпълнителя на определена работа, неговата отговорност ще е по чл.45, а отговорността на този, който му е възложил работата – по чл.49 ЗЗД, щом деянието, причинило увреждането, съставлява изпълнение на възложената работа или е по повод на същата; ако възложителят е същевременно и собственик на вредоносната вещ или тя се е намирала под негов надзор, отговорността му ще се основава едновременно на чл.49 ЗЗД и чл.50 ЗЗД.

Във всички разглеждани хипотези обаче отговорността на ответника почива на деликтно, а не на договорно основание, поради което и правилото за местна подсъдност, уредено от чл.113 ГПК е неприложимо.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав, 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 495/10.08.2020 г., постановено по гр.д. № 244/2020 г. по описа на ОС София.

Определението в подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.274, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3