Решение № 218 от 14.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Бургас, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20222100500127 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. oт ГПК и е образувано пред настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на АТ. ИВ. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „И.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Ана Панайотова, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“№ 16, ет. 3, офис 1 против решение № 105 от 13.12.2021 г., постановено по гр. дело № 309/2021 г. по описа на РС-Поморие, с което са отхвърлен иска му с правно чл.357, вр.чл.188, т.1 от КТ срещу ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА “, ЕИК:

000695089, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3, чрез ТП „Областно пътно управление- Бургас“, с адрес: гр. Бургас, ул. „Цариградска“ 30, представляван от директора Митко Иванов Порязов за отмяна като незаконосъбразна на заповед №РД-11-31/08.04.2021 г., издадена от директора на ОПУ- Бургас, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка “ за извършено нарушение по чл. 187, ал.

1, т. 7 от КТ – неизпълнение на законните разпореждания на работодателя.

В жалбата се изразява недоволство от решението на първоинстанционният съд, като се навеждат доводи за неговата недопустимост, необоснованост и неправилност. Излагат се съображения, че в нарушение на принципа на диспозитивното начало /чл. 6 от ГПК/ първоинстанционният съд се е произнесъл по отношение на наличие на дисциплинарно нарушение, което не е било предмет на дисциплинарното производство. На следващо място се навеждат доводи за неразбираемост на обжалвания съдебен акт и липса на правни изводи, водещи до отхвърляне на иска, в т.ч. като се твърди, че изложените такива са неразбираеми и формални. Сочи се, че решението е неправилно поради неверни фактически и правни изводи, като се излагат оплаквания, че районният съд не е обсъдил релевантните за спора 1 факти, доказателства и доводи. В жалбата се твърди също, че направените в първоинстанционното решение фактически констатации са в противоречие с данните по делото, в т.ч. без да са обсъдени конкретните доказателства, което води до необоснованост на акта, както и до неправилно приложение на материалния закон. Изложени се съображения, че с изложените доводи в мотивната част на решението съдът е изменил действителната дисциплинарна воля на работодателя, в подкрепа на което в жалбата се цитира съдебна практика. Жалбоподателят изразява и несъгласие с доводите на районния съд относно преценката за спазване на изискванията на чл. 195 от КТ, както и относно спазване на срока по чл. 194 от КТ.С оглед наведените и подробно развити във въззивната жалба доводи се иска обезсилване на отхвърлителното решение на РС- Поморие и връщане на делото на районния съд да произнасяне по предявения иск, като в случай, че се намери, че обжалваното решение е допустимо се иска отмяната му и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен, както и в полза на въззивника да бъдат присъдени разноските в първоинстанционното производство. В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител. Представя, чрез упълномощения си процесуален представител писмено становище, в което поддържа въззивната си жалба, като моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяване на ново, с което наложеното дисциплинарно наказание „забележка“ да бъде отменено. Претендира присъждане на разноските в първоинстанционното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият АГЕНЦИЯ „ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА“, чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт П. е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, в който са изложени съображения за неоснователността й. Въззиваемият е оспорил изложените в жалбата доводи за недопустимост на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като счита, че решението е постановено в предметната рамка на направените от страните искания и възражения съгласно твърдените от тях факти и обстоятелства. Възразява против твърденията на жалбоподателя, че съдът се е произнесъл по въпроса за наличие на дисциплинарно наказание, различно от посоченото в атакуваната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Излага съображения, че правилно съобразно ангажираните по делото доказателства районният съд е приел, че с действията си по демонтаж на повредена гума на автомобила, ищецът е причинил увреждането – скъсване на заден амортисьор, които действия са извън възложените му от работодателя правомощия и за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност за налагане на наказанието „забележка“. На следващо място въззиваемият счита за неоснователни твърденията в жалбата за неправилност на обжалваното решение, като излага доводи, че същото е мотивирано при направена поотделно и в съвкупност преценка на ангажираните доказателства. Изразява несъгласие с изложените от жалбоподателя съображения за неспазване на срока по чл. 194 от КТ, като счита, че наказанието е наложено в рамките на законовия двумесечен срок от откриване на нарушението, за което излага подробни съображения. Сочи, че заповедта е постановено при спазване на изискванията на чл. 195 от КТ, като е издадена при спазване на дисциплинарната процедура и при съобразяване с материалноправните разпоредби. По подробно изложените в писмения отговор доводи въззиваемият счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, въззиваемият, чрез упълномощения си процесуален представител- юрисконсулт поддръжа писмения си отговор и моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното

2

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.357 вр.чл.188, т. 1 от КТ, предявен от ищеца АТ. ИВ. С. срещу ответния работодател АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ за признаване за незаконосъобразна и отмяна на заповед №РД-11-31/08.04.2021 г. , издадена от директора на ОПУ- Бургас, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, представляващо неизпълнение на законните нареждания на работодателя, обективирани в заповед №РД-11-167/17.09.2019 г. , издадена от директора на ОПУ- Бургас чрез неизпълнение на задълженията на ищеца, свързани с поддържането и съхранението на зачисления му лек автомобил с марка „Чероки„ с ДК № А 2525 В, което е довело до реализирано на 15.01.2021г. увреждане на същия, изразяващо се в скъсан заден амортисьор на превозното средство.

В исковата молба са наведени множество съображения за незаконосъобразност на посочената заповед. Твърди се, че не е неспазен двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание, както и, че наказанието е наложено при несъобразяване с критериите на чл. 189, ал. 1 от КТ. Наред с това се сочи, че заповедта за уволнение е издадена в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като не съдържа всички реквизити относно нарушението и не е мотивирана.

В писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответният работодател е оспорил иска, като е изложил подробни доводи за неговата неоснователност, както и съображения за законосъобразно налагане на оспореното дисциплинарно наказание.

С обжалваното решение, районният е отхвърлил изцяло предявения иск, като е приел, че дисциплинарното наказание е законосъобразно, тъй като наложено е в срока по чл. 194, ал. 1 от КТ, при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ и при съобразяване на тежестта на извършеното нарушение с наложеното наказание съгласно чл.

189 от КТ. Счел е, че в резултат на действия на ищеца по демонтаж на повредената част от автомобила, излизащи извън възложените му от работодателя е осъществено увреждането, описано в заповедта за налагане на наказанието, което увреждане е различно от настъпилата на 13.01.2021г. повреда на амортисьора, по съображения, че ако последната е водела до невъзможност за движение на автомобила на собствен ход, ищецът е следвало да уведоми работодателя, а като не го е стотрил е извършил процесното нарушение.

След служебна проверка на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от Г П К , въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Досежно наложените в жалбата доводи за недопустимост на обжалваното решение, поради твърдения за нарушение на принципа на чл. 6, ал. 1 от ГПК, настоящата инстанция намира, че наведените в тази насока оплаквания не влияят на допустимостта, а касаят правилността на решението, която съставлява преценката на съда по съществото на спора.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, от фактическа страна въззивният съд намира следното:

По делото не е спорно, а и от данните по делото е установено, че страните са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „гл.сп. ***- П. “ при ответника. Съгласно представената длъжностна характеристика са посочени основните цели и задълженията на ищеца с оглед заеманата от него длъжност.

Със заповед № РД-11-31 от 08.04.2021г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ, представляващо неизпълнение на законните нареждания на работодателя, обективирани в заповед №РД-11-167/17.09.2019 г. , издадена от директора на ОПУ- Бургас чрез неизпълнение на задълженията на ищеца, свързани с поддържането и съхранението на зачисления му лек автомобил с марка „Чероки„ с ДК № А 2525 В, което е довело до реализирано на 3

15.01.2021г. увреждане на същия, изразяващо се в скъсан заден амортисьор на превозното средство.

В заповедта е посочено, че нарушението е установено въз основа на доклад, подаден от К.К. на длъжност „гл.сп.“ в отдел АОпри ОПУ –Бургас и експертно менение от сериза, обслужващ автомобилния парк на ОПУ-Бургас, като са взети предвид изисканите от ищеца писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ, в които той е заявил, че не е налице нарушение, тъй като е изпълнил правилата за движение и е предприел незабавни мерки по поправката на превозното средсто, но не е могъл да предотврати настъпилите повреди по автомобила.

Заповедта е връчена на ищеца лично срещу подпис на 12.04.2021г.

Видно от данните по делото, преди да наложи описаното дисциплинарно наказание с писмо от 15.03.2021г. работодателят е изискал от ищеца да даде писмено обяснение за констатираното нарушение на трудовата дисциплина.

Представена е заповед от 17.09.2019г., с която на ищецът с оглед длъжността която заема е наредено да управлява лек автомобил марка „Чероки“, собственост на ОПИ-Бургас, за който му е вменена отговорност за техническото състояние, добрия външен вид и спазване на разпоредбите на ЗДвП. Представен е и доклад от 09.02.2021г., изготвен от К.К., с който е уведомил директора на ОПУ- Бургас, че на 15.01.2021г. около 11 часа е бил уведомен от ищеца, че при попадане в дупка е скъсан заден десен амортисьор на горепосочения автомобил. В доклада е посочено, че автомобила е насочен към сервиз за отстраняване на щетата, която след оглед е установено, че се изразява в изкривяване на пода на купето вследствие силен удар, довело до изкривяване на амортисьора и скъсване на едното му „ухо“.

Представено е писмено становище от 21.01.2021г., издадено от сервиз „ФУЛДА БЪЛГАРИЯ“ ООД относно поръчка от 15.01.2021г. за ремонт на автомобила, подписано от И. Д., в което е посочено, че задният десен амортисьор е изкривен и механично увреден, което налага подмяната му с нов. Констатирано е, че болтовете за монтиране на амортисьора са скъсани в купето на автомобила при извършен опит за демонтаж на повредения амортисьор извън посочения сервиз /оторизиран за техническо обслужване и ремонт съгласно сключен договор от 17.09.2019г. за обществена поръчка/, което е наложило скъсаните болтове да бъдат разпробити и да бъде нарязана нова резба в купето на автомобила. Посочено е , че от видът на щетата следва, че необходимостта от ремонт се обуславя вследствие силен удар в резултат на преминаване на автомобила пред пътна неравност с несъобразена скорост, а не поради амортизация и лошо техническо състояние на демонтирания амортисьор, който е със средна степен на износване.