Определение № 32761 от 09.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32761 гр. София, 09.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110151424 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. М. С., ЕГН **********, с постоянен адрес ****, чрез адв. Е. Т., със съдебен адрес ****, против „Държавният логопедичен център“, БУЛСТАТ ***, с адрес в ****, представляван от Т.Г.К., с която са предявени искове на основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и т. 3, за установяване на дискриминация, основана на „лично положение“, „възраст“ и „член на синдикална организация“ по време на работата й при „Държавен Логопедичен център“, и за осъждане на ответника да заплати на З. М. С. сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо нея от ответника дискриминация под формата на „тормоз“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила по трудово правоотношение в Държавен логопедичен център, БУЛСТАТ *** в периода от 1999 г. до 2021 г., като е заемала различни длъжнисти, а последната длъжност, която е заемала е “Хигиенист”.

През 2020г. на длъжността директор на Държавен логопедичен център е назначен Я.Д.. След заемане на длъжността, Я.Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки, обиди и закани, както и повишаване на тон. Д. едностранно е променял работното време на С., като е изисквал от нея да се явява на работа всеки ден в различен час. Така, когато С. се е явявала на работа в изрично указания от Д. час, различен от началния час на работното й време, съгласно трудовия й договор, Д. е отправял към същата предупреждения, че ще бъде наказана за неспазване на работното време.

Съпругът на ищцата е страдал от рак на стомаха, което е налагало З. С. да ползва отпуск като придружител по реда на чл.162 от КТ. Я.Д. е обжалвал всеки болничен лист, представен от З. С., като всеки от тях е потвърден.

През октомври месец 2020 г., З. С. е получила стеснение на дебелото черво, което е наложило хоспитализирането и оперативното й лечение. По време на престоя си в болницата, по нареждане на Д., на З. С. се е обадил главният счетоводител на Държавния логопедичен център - Н. Г., която й е заявила, че директорът е наредил да предаде болничния си лист в рамките на деня (преди да е изписана от болницата), като в противен случай ще й бъде наложено дисциплинарно наказание. След това телефонно обаждане, ищцата със съдействието на медицинския персонал се е снабдила с болничен лист пред приключването на болничния й престой и е напуснала болничното заведение, за да предаде болничния лист на работодателя. Въпреки че З. С. е представила болничния лист в деня, в който това е било поискано от работодателя й, Д. е пуснал в принудителен неплатен отпуск С. за срок от 1 1 месец, за което е била уведомена, че представлява “дисциплинарно наказание”. Д. е обжалвал представения от З. С. болничен лист, в резултат на което и до настоящия момент, на С. не е изплатено дължимото се съобразно болничния лист обезщетение.

На 13.11.2020 г. съпругът на З. С. е починал, но на нея не й е разрешено да използва полагащия й се отпуск при смърт на съпруг.

Няколко дни по-късно, с оглед смъртта на съпруга й, на ищцата й е било необходимо да излезе по-рано от работа, за да закрие банковата сметка на съпруга си, като Д. й е заявил, че ако иска да тръгне с час по-рано, трябва да си пусне неплатен отпуск за целия ден. Тъй като С. е била лишена от месечния си доход за предходния месец, тя не е можела да си позволи да си пусне още един ден неплатен отпуск, тъй като с оглед на допълнителните разходи за погребението на съпруга си, на С. се е наложило да тегли бърз кредит и е била доведена до състояние на безизходица.

Така, след тежката загуба, която С. е претърпяла и множеството словесни атаки и обиди от страна на Д., З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки ден и да избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на Д..

С л е д прекратяване на трудовото правоотношение, Р.М. - председател на СД на “Подкрепа” към ДЛЦ, е уведомила ищцата, че при проведен разговор с Я.Д., той е заявил, че причината за отношението му към З. С. е нейната възраст, тъй като не искал в центъра да работят възрастни хора.

Като излага тези обстоятелства, ищцата обосновава прения си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове за установяване на дискриминационно отношение и тормоз спрямо З. С. от Директора на Държавен логопедичен център и за осъждане на ответното учреждение да заплати на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв.

С решение № 3487 от 23.02.2026 г. исковата претенция е отхвърлена, като решението е връчено на ищците Т. С. и И. С. (наследници на починалата в хода на производството ищца З. С.) на 24.02.2026 г.

На 11.03.2026 г. процесуалният представител на ищците депозира молба с искане за изменение на решението в частта му за разноските и намаляване на присъдения в полза на ответника адвокатски хонорар от 511,29 евро на 409,03 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът не депозира отговор на направеното искане за изменение на решението в частта му за разноските.

Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо като релевирано в законоустановения срок (искането е подадено по електронен път на 10.03.2026 г.) и от легитимирана страна с правен интерес – процесуалния представител на ищеца.

Разгледано по същество искането е неоснователно, съображенията за което са следните:

С молбата по чл. 248 от ГПК, пълномощникът на ищците моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника. С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ответника, като е уважил същото и е намалил възнаграждението на половина. Базирайки се на изложените в решението мотиви, съдът намира, че не са налице основания за допълнително намаляване на адвокатското възнаграждение, доколкото делото 2 не е нито с ниска, нито с висока фактическа и правна сложност, съобразно други дела от подобен вид. В молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК не се излагат нови съображения, които да обусловят допълнително намаляване на хонорара, заплатен от ответника, поради което съдът намира, че не са налице основания за изменението на крайния съдебен акт в частта му за разноските.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на процесуалния представител на ищците Т. А. С., ЕГН ********** и И. А. С., ЕГН **********, за изменение на Решение № 3487 от 23.02.2026 г., постановено по гражданско дело № 51424 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162и състав, в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3