Определение № 4172 от 29.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 26826/2025
- Вид
- Определение № 4172
- Подписан
- 29.01.2026
- В сила
- 29.01.2026
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140а, ал.1, т.11 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140б, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140б, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1 · Закон за медиацията
- чл. 309а, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 372, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4172 гр. София, 29.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110126826 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 372, ал. 1 ТЗ вр. чл. 1, т. 1 вр. чл. 9 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки / CMR/ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ищеца „М.“ ЕООД, ЕИК **********, срещу ответника „Х.Б.“ ООД, ЕИК *********, с която моли съда да осъди ответника да му заплати сумите от:
- 6454,24 лв., представляващо дължимо превозно възнаграждение /навло/ по договор за международен превоз на товари с вкл. ДДС по Фактура № 0100043629/10.02.2025 г., и сумата от 114,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.03.2025 г.;
- 6454,24 лв., представляващо дължимо превозно възнаграждение по договор за международен превоз на товари с вкл. ДДС по Фактура № 0100043635/11.02.2025 г., и сумата от 114,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, считано от 24.03.2025 г.;
- 6454,24 лв., представляващо дължимо превозно възнаграждение по договор за международен превоз на товари с вкл. ДДС по Фактура № 0100043728/18.02.2025 г., и сумата от 97,75 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата по Фактура № 0100043836/18.02.2025 г., считано от 31.03.2025 г., ведно със законните лихви върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2025 г., до окончателното им изплащане.
Ищецът „М.“ ЕООД, ЕИК **********, твърди, че между страните е възникнало облигационно отношение по договори за международен превоз на товари, по силата на които изпълнил заявки за превоз на стоки на територията на ЕС, по възлагане на ответното дружество. Заплащането на навлото следвало да бъде извършено в 30-дневен срок от получаване на фактурата за съответния превоз, екземпляри от товарителницата и други документи, придружаващи превоза. Сочи се, че по заявка на ответника от 03.02.2025 г. ищецът е осъществил международен превоз на товари от адрес в България до разтоварен 1 адрес в Нидерландия, за което била издадена Фактура № 0100043629/10.02.2025 г. на стойност 6454,24 лв. Същата е следвало да бъде заплатена до 24.03.2025 г., но плащане липсвало. По заявка на ответника от 04.02.2025 г. ищецът е осъществил международен превоз на товари от адрес в България до разтоварен адрес в Нидерландия, за което била издадена Фактура № 0100043635/11.02.2025 г. на стойност 6454,24 лв. Същата е следвало да бъде заплатена до 24.03.2025 г., но плащане липсвало. По заявка на ответника от 13.02.2025 г. ищецът е осъществил международен превоз на товари от адрес в България до разтоварен адрес в Нидерландия, за което била издадена Фактура № 0100043728/18.02.2025 г. на стойност 6454,24 лв. Същата е следвало да бъде заплатена до 31.03.2025 г., но такова липсвало. Поддържа, че заедно с фактурите всички документи във връзка с извършените превози били изпратени своевременно до ответника, като въпреки това той не е заплатил процесните възнаграждения, въпреки, че не бил заявил възражения за неточно изпълнение.
Сочи, че ответникът е изпаднал в забава за погасяване на процесните фактури, поради което дължи мораторни лихви. Ищецът твърди да е сторил разноски във връзка с обезпечението на бъдещия иск, като претендира и тяхното обезщетяване в размер на 785,50 лв. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски по делото.
Ищецът е представил писмени доказателства и моли да бъде допусната съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на посочените в исковата молба въпроси във връзка с осчетоводяването на процесните фактури от ответника и ползването на данъчен кредит по тях. Моли за допускане събирането на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на съществуващите между страните търговски взаимоотношения, точното /качествено, в срок и количество/ осъществяване на превозните услуги от страна на ищеца, както и за разменената кореспонденция между страните и нейното съдържание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Х.Б.“ ООД, ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. М. Е., с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да дължи плащане по процесните фактури, доколкото същите са били погасени чрез прихващане, сторено с уведомително писмо от 07.04.2025 г. Не оспорва, че ищецът е извършил надлежно процесните превози по заявки от 03.02.2025 г., 04.02.2025 г. и 13.02.2025 г., както и че е получил процесните фактури и другите придружаващи товарите, документи. Поддържа, че вземането по Фактура № 0100043836/18.02.2025 г. е било погасено, като същото е извън предмета на настоящото дело.
С отговора на исковата молба представя писмени доказателства. Прави искане по чл.
190 ГПК за задължаване на ищеца да представи справка от дневниците си за покупки по ЗДДС за м. 04.2025 г, м. 05.2025 г. и м. 06.2025 г. за установяване дали в тях е осчетоводена Фактура № 2200001003 от 03.04.2025 г., с издател „Х.Б.“ ООД. В условията на евентуалност моли бъде да бъде изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на посочените в отговора на исковата молба въпроси, във връзка с осчетоводяването на Фактура № 2200001003 от 03.04.2025 г., с издател „Х.Б.“ ООД, в дневниците за покупки по ЗДДС за м. 04.2025 г, м. 05.2025 г. и м. 2026 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Х.Б.“ ООД, ЕИК *********, депозира насрещна искова молба с вх. № 280243/21.08.2025 г., чрез адв. М. Е., с който моли ищецът да бъде осъден да заплати сумата от 19362,72 лв., предявена частично от общо дължимата сума от 54 262,07 лв., представляваща обезщетение за погинал товар на основание чл. 17, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Сочи, че другата част от вземането е предявена за разглеждане в гр.д. № 26827/2025 г. по описа на СРС, 160-и състав. Твърди, че на 10.02.2025 г. е възложил на ищеца да достави от България до Нидерландия 28 палета с яйца. Сочи, че на 14.02.2025 г. ищецът е натоварил всички палети на товарен автомобил с рег. № ********/ ********, за което била издадена международна товарителница. На 15.02.2025 г. водачът на товарния автомобил е станал 2 очевидец на ПТП пред него, между пътнически автобус и камион, които се намирали в опасна близост до управлявания от него товарен автомобил. За да избегне челен удар, завил наляво и спрял рязко. В резултат на маневрата част от превозваната стока /яйца/ е претърпяла щети, а останалата – напълно погинала. Твърди, че на 16.02.2025 г. служител на ищеца се е свързал с управителя на ответника, като го е информирал, че има проблем със стоката. В отговор управителят на ответника е дал указания камионът да се връща обратно към България, за което било уговорено навло в размер на 2000 евро. Сочи, че на 19.02.2025 г. камионът е пристигнал в гр. Павликени, като ответникът е приел товара с възражения, че „са установени 6 палета брак, 12 палета – преокачествени от клас А на клас В, 10 палета предстои да бъдат прегледани“. При разтоварването бил съставен авариен протокол на погиналия товар от представители на „Булгарконтрола“ АД. В тази връзка на 18.03.2025 г. била подадена рекламация от ответника до превозвача ищец, като е поискал да му се изплати обезщетение в размер на 28 500,82 евро, представляваща стойността на повредения товар, и 4 869,10 евро за пропуснати ползи, представляващи разликата в продажната цена и цената на преокачествените яйца. Излага твърдения, че ищецът е отхвърлил рекламацията.
На 07.04.2025 г. ответникът е изпратил до ищеца изявление за прихващане на издадените фактури с дължимото обезщетение за погиналата и унищожена стока, ведно с уведомително писмо. Твърди, че на 08.04.2025 г. ищецът е получил документите, като е отхвърлил извършеното прихващане. Моли за уважаване на насрещния иск. Претендира присъждане на разноски.
С насрещната исковата молба представя писмени доказателства. Моли за задължаване на ищеца да представи съставения авариен протокол от „Булгарконтрола“ АД от 19.02.2025 г.
Моли съдът да допусне събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата около констатирането на нанесените вреди по превозвания товар с камион ******** и ремарке с рег. № ********. Прави искане по чл. 192 ГПК да бъде задължено ЗАД „О.З.З.-З.“ АД да представи цялата преписка, заведена от „М.“ ЕООД, по Щета № 0310-500-0008-2025.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещната искова молба „М.“ ЕООД, ЕИК **********, депозира отговор на НИМ, чрез адв. М. Т., с който оспорва иска, като процесуално недопустим. Поддържа, че липсва връзка по чл. 211 ГПК. Поддържа, че е налице висящ процес по гр.д. № 26827/2025 г. по описа на СРС, 160-и състав. По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че водачът на товарния автомобил, за да избегне последващ удар в превозните средства, е направил рязко спиране, в резултат на което превозваната стока е била увредена. Поддържа наличието на форсмажорни обстоятелства. Твърди, че е уведомил застрахователя ЗАД „О.З.З.-З.“ АД за процесното събитие, като същото е постановило мотивиран отказ за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение, тъй като превозвачът не носи отговорност за обстоятелства, които не е могъл да избегне и последици, които не е могъл да преодолее. Моли за отхвърляне на иска.
Моли за допускането на двама свидетели. Прави искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на негова страна като трето лице – помагач на ЗАД „О.З.З.-З.“ АД.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
Процесните заявки за извършване на международен автомобилен превоз на стоки от 03.02.2025 г., 04.02.2025 г. и 13.02.2025 г. са изпълнени съобразно уговореното, като стоките са доставени на получателя, в уговорените срокове и без констатирани липси, в т.ч. че товарите са приети без възражения от страна на получателя.
„Х.Б.“ ООД е получил издадените от ищеца процесни фактури – Фактура № 0100043629/10.02.2025 г., Фактура № 0100043635/11.02.2025 г. и Фактура № 0100043728/18.02.2025 г. и е осчетоводил същите и ползвал данъчен кредит по тях.
На 10.02.2025 г. „Х.Б.“ ООД е възложил на ищеца да достави от България до 3
Нидерландия 28 палета с яйца. на 14.02.2025 г. ищецът е натоварил всички палети на товарен автомобил с рег. № ********/ ********, за което е била издадена международна товарителница. На 15.02.2025 г., при осъществяване на превоза, водачът на товарния автомобил, за да избегне последващ удар в ударилите се пред него превозни средства, е направил рязко спиране, в резултат на маневрата част от превозваната стока е претърпяла щети, а останалата – напълно погинала. За процесното събитие служителят на ищеца е уведомил „Х.Б.“ ООД.
Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 372, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договори за превоз с твърдяното съдържание и уговорено възнаграждение, че представители на дружествата са сключили посочените договори за превоз, че превозите са извършени съобразно уговореното и че стоките са доставени на получателя, в уговорените срокове и без констатирани липси, в т.ч. че товарите са приети без възражения от страна на получателите.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си по договорите за превоз – плащане на съответно уговореното възнаграждение, респ. чрез осъществено извънсъдебно прихващане за част или цялото вземане.