Протокол № 420 от 30.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 420 гр. Благоевград, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Иванов при участието на секретаря Теофания Лазова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Иванов Търговско дело № 20251200900083 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

ЗА МОЛИТЕЛЯ “ДЕСИБО“ ЕООД – редовно призован, явява се адв. Р.

А., с пълномощно от днес.

ЗА КРЕДИТОРА „ГОЛД АГРО“ ЕООД – редовно призован, се явява адв.

Р. А., с пълномощно по делото.

ЗА ДЛЪЖНИКА Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД- редовно призован, явява се адв. К. С., с пълномощно по делото.

ЗА КРЕДИТОРА „СЕМАНС ТОШЕВ“ ЕООД – редовно призован, се явява адв. Д. Д., с пълномощно по делото.

ЗА КРЕДИТОРА „“Юробанк България“ АД – редовно призован, се явява адв. С. Р., с пълномощно по делото.

ВРЕМЕННИЯТ СИНДИК В. В. – редовно призован, се явява лично.

ЗА КРЕДИТОРА НАП – Централно управление – редовно призован, не изпраща представител.

ДОКЛАД НА СЪДА:

На 27.10.2025 г. по делото е постъпила Молба от НАП – Централно управление гр. София, с която моли да бъде даден ход на делото, в случай, че не са налице процесуални пречки за това.

Посочват, че поддържат изцяло подаденото от НАП Възражение изх. № 60-30-913/25#23/28.08.2025 г.

В случай, че се даде ход на делото по същество, молят съда да постанови определение, с което изцяло да уважи подаденото възражение и да внесе съответните корекции в списъка на приетите вземания и в списъка на неприетите вземания на кредитори на длъжника.

Към молбата са приложени писмени доказателства: заверени копия на опис на пощенските пратки на ЦУ на НАП от 29.08.2025 г. и на жалба на 1

Столична община изх. № СОА23-ДИ11-5821-13 от 13.08.2025 г.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

С оглед липсата на процесуални пречки, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Р. А. – От името на “ДЕСИБО“ ЕООД представям писмен отговор на Възражението по чл. 690 от ТЗ, прилагам и Решение № 345/28.04.2025 г. по повод вземането, което е постановено по гр.дело № 2693/2023 г. на РС – Благоевград.

От името на “ДЕСИБО“ ЕООД на първо място считам, че

Възражението на „Юробанк България“ АД е бланкетно, напрактика липсват конкретни аргументи, касаещи неоснователността на вземането на доверителя ми. В отговора на възражението, което приложих в днешно съдебно заседание, съм посочил подробни аргументи, че вземането на доверителя ми е основано на съдебен акт, който е влязъл в сила, който е служебно известен и на съда по несъстоятелността. Също така постановено в производство, по което длъжникът е имал възможност да направи съответни възражения.

Налице е подписан акт обр. 19 от страните, който обвързва и длъжника с изложените от него факти и обстоятелства, поради което моля да оставите без уважение така депозираното възражение от „Юробанк България“ АД, което считам за неоснователно и недоказано по същество.

АДВ. С. Р. – От името на „Юробанк България“ АД поддържам подаденото възражение. Считаме, че същото е основателно и в същото са изложени съображения, а имено към заявлението за предявяване на вземания на “ДЕСИБО“ ЕООД не е представено нито едно доказателство, установяващо съществуването на вземането. Както сме посочили във Възражението, самият Договор за възлагане за извършването на СМР не представлява доказателство, че същите са извършени, както и че дължи плащане, и в какъв размер.

Съдебното решение е по частичен иск за сумата от 25 хил. лева, а предявеното и прието вземане е 950 хил. лева, тоест разликата над 25 хил. лева не установено в съдебно производство, поради което не може въз основа на съдебно решение по частичен иск да се приеме, че е установено вземането в пълен размер, а за разликата пък не са представени никакви доказателства при предявяването, с изключение на признания бих ги нарекла между страните за дължимост на сумите, които признания, макар и формулирани в документ озаглавен в акт обр. 19 или споразумение, сами по себе си не доказват изпълнение на дейностите и дължимостта на вземанията.

Съдът би следвало да съобрази единствено съдебното решение по отношение на частта, която е установена с него, а ние като трето лицекредитор не сме ангажирани дори и от това съдебно решение, доколкото не сме страна по него.

По отношение на доказателствената тежест, за която са изложени 2 съображения, искам да обърна внимание, че ние твърдим, че работите не са извършени, съответно не се дължи плащане на възнаграждение за тези дейности. Тоест ние твърдим отрицателен факт.

АДВ. Р. А. – Има подписани между страните съответни документи, които отразяват, респективно удостоверяват извършени определен обем СМР, съответно въз основна на така наречения акт обр. 19 е остойностена и работата. Конкретните документи, подписани от кредитор и длъжник, аз считам, че ако следва някой да ги оспорва, то това трябва да е страна по съответното материално правоотношение, а не трето лице.

На следващо място искам да допълня, че дали кредиторът в едно исково или заповедно производство ще предяви цялата своя претенция или част от нея, е негово право и преценка. Ние няма как да правим изводи в негативен аспект по отношение на това дали е предявено в исковото или заповедното производство цялото вземане. Това е свързано с решение на конкретния кредитор, дори и с финансовия елемент, тъй като много често се случва, с оглед било недостига на средства, било подкана към съответния длъжник да плати, но в никакъв случая няма как да се правят отрицателни изводи за това, че не е предявено цялото вземане.

АДВ. С. Р. – Аз съм съгласна с колегата, че това, че има решение по частичен иск не променя изводите, но в случая при самото предявяване не са представени никакви други доказателства и предявяването се основава само на съдебно решение. Тези актове за извършени СМР не са представени към заявлението за предявяване на вземания, и за синдика, и за съда, и за останалите кредитори остава просто да приемат, че след като е установено вземане за 25 хил. лева, най- вероятно имате и за 1 милион лева, но това не се доказва. Докато идеята на предявяването е, за да прецени съда, за да прецени синдика и да преценят и другите кредитори колко е основателно е, да представите всички доказателства, установяващи вземането. А тези доказателства, доколко разбираме, не са представени и в тези производства по частичните искове. Там не е имало нужда, но в това производство има нужда, защото тук не е без значение и не е само въпрос между страните, дали кредиторът има вземане към длъжника, а вече касае и останалите кредитори, които ще разпределят евентуално имуществото от масата по между си и ще взимат решение на общо събрание.

АДВ. Р. А. – От името на „ГОЛД АГРО“ ЕООД по отношение на оспорването на „Юробанк България“ АД на вземането на доверителя ми, отново подобно на предходното вземане, всъщност тук имаме съдебни актове, влезли в сила решения, които установяват безспорно основанието на претенцията на доверителя ми „ГОЛД АГРО“ ЕООД и съответно и размер.

Отново имаме подписани между страните, неоспорени до този момент, до откриване производството по несъстоятелност документи между кредитора и длъжника, тоест това е правопораждащия юридически факт на подписани актове по строителство, а имено съответните образци, от които се удостоверява извършеното, което е остойностено в случая.

За това считам, че вземането на доверителя ми „ГОЛД АГРО“ ЕООД е 3 безспорно установено, всъщност то е и ликвидно, доколкото са налице и съдебни актове в тази връзка, а е и изискуемо.

За това Ви моля да оставите без уважение Възражението на „Юробанк България“ АД. Считам същото така, че същото не е конкретно, не е конкретизирано и индивидуализирано по отношение вземането на доверителя ми „ГОЛД АГРО“ ЕООД.

АДВ. С. Р. – От името на „Юробанк България“ АД поддържам подаденото възражение.

Поддържам същите аргументи, които изложих по отношение на вземането на “ДЕСИБО“ ЕООД и за вземането на „ГОЛД АГРО“ ЕООД.

По отношение на доказателствената тежест - при направено от нас изрично оспорване, че не са извърши СМР в тези размери. Ние твърдим отрицателен факт и няма как да го докажем ние.

АДВ. Д. Д. – От името на „СЕМАНС ТОШЕВ“ ЕООД изразявам становище, че оспорвам така депозираното от „Юробанк България“ АД Възражение срещу вземането на доверителя ми.

Считам същото за неоснователно и необосновано, моля същото да не бъде уважавано по съображенията, които изложи процесуалния представител на “ДЕСИБО“ ЕООД и „ГОЛД АГРО“ ЕООД, тъй като и нашето вземане е породено от идентичен вид дейности и е подкрепено със същите доказателства Договор за СМР, съдебни решения, установяващи основанието на вземането, също така и акт обр. 19.

АДВ. С. Р. – От името на „Юробанк България“ АД поддържам подаденото възражение. Считаме, че същото е основателно и в същото са изложени съображения, а имено и към заявлението за предявяване на вземания на „СЕМАНС ТОШЕВ“ ЕООД не са представени доказателства, установяващи съществуването на вземането. Договор за възлагане за извършването на СМР не представлява доказателство, че същите са извършени, както и че дължи плащане, и в какъв размер.

Съдебното решение е по частичен иск за сумата от 25 хил. лева и съдът би следвало да съобрази единствено съдебното решение по отношение на частта, която е установена с него, а ние като трето лице- кредитор не сме ангажирани дори и от това съдебно решение, доколкото не сме страна по него.

По отношение на доказателствената тежест, за която са изложени съображения, отново заявявам, че ние твърдим, че работите не са извършени, съответно не се дължи плащане на възнаграждение за тези дейности. Ние твърдим отрицателен факт и няма как да го докажем ние.

По повод неприетите вземания на „Юробанк България“ АД, излагам следното:

В самото заявление за предявяване на вземанията сме посочили, че вземанията, които сме предявили произтичат от два договора за кредит. По единия от договорите сме посочили и сме представили доказателства от по 4

Договора за кредит от 2019 г., че несъстоятелния длъжник Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД е поръчител, представили сме Договор за поръчителство и два анекса към него. До скоро имаше плащания от трети лица по този договор.

Първия проблем е да се приеме факта, че Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД са ни поръчител по единия кредит и солидарен длъжник по другия кредит, тоест те са лично задължени към „Юробанк България“ АД, не са само ипотекарен и заложен кредитор, както беше написано в становището на синдика и с това не сме съгласни, за това са представени доказателства още към молбата за предявяване на вземанията и още веднъж ще ги представя и в днешното съдебно заседание. Представям Договор за поръчителство и Договора за кредит, с който Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД е встъпил като солидарен длъжник, тоест според нас няма съмнение, че несъстоятелното дружество е лично задължено по тези кредити.

По отношение на изискуемостта на същите:

Всички възникнали вземания, а вземания по усвоен кредит безспорно са възникнали, следва да се предявят в рамките на 3 - месечен срок по ТЗ и за това има и практиката на ВКС, независимо от това дали са падежирали или не. В случая обаче и са падежирали вече вземанията, защото самото откриване на производство по несъстоятелност на Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД, което дружество е лично задължено по кредитите и от друга страна е учредило ипотека за обезпечаване на същите, съгласно Договорите за кредит представлява основание за обявяването на същите за предсрочно изискуеми и независимо дали има просрочие по същите или не.

Кредитите са обявени за предсрочно изискуеми, като за това са изпратени покани до всички задължени лица, включително и до кредитополучателя и до Търговски комплекс „Надежда“ ЕООД, поканата до синдика е приложена към Възражението.

В самият Договор за кредит страните знаят, че ако лицето, учредило обезпечение бъде обявено в несъстоятелност, това е уговорена в Договора за кредит не в общите условия и съответно на това основание са обявени за предсрочно изискуеми, за което представям поканите, връчени по реда на чл.