Решение № 1155 от 08.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4473/2025
- Вид
- Решение № 1155
- Подписан
- 08.10.2025
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т.4 и 57, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 т.2 · Закон за защита на растенията
- чл. 6, ал. 1, т.14 · Закон за защита на растенията
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1155 гр. Пловдив, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20255330204473 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Тера Лайф“ ЕООД, против наказателно постановление № 69/ 19.06.2025г. на Директора на ОДБХ гр.Пловдив, с което на основание чл. 155 ал.2 вр. ал.1 от Закона за защита на растенията, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева, за извършено нарушение по чл.52 т.2 от Закона за защита на растенията.
Излага подробни съображения в тази основателността на жалбата си. Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в становището си намира жалбата за неоснователна. Излага съображения. Моли съда да потвърди наказателното постановление.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.
Н., която поддържа жалбата.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна чрез своя процесуален представител оспорва жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкаВъв връзка с постъпило писмо с изходящ № ПРЗ 298/03.04.2025г. в Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив от Централно управление па Българската агенция по безопасност на храните за пераглементирано предлагане на продукт за растителна защита „Собек ъп“, като тор стартер ll47+Zn+B с добавка активно вещество тефлутрин. срещу телен червей в сайт на фирма „Тера Лайт“ ЕООД - „TopOBC.bg“ е извършена проверка е на 07.04.2025г. от екип от инспектори от отдел „Растителна защита“ при Областна дирекция по безопасност на храните - Пловдив в магазина на фирма на „Тера Лайф“ ЕООД намиращ се па адрес“ в гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 1 в присъствието на управителя на фирмата. Констатациите от извършената проверка са подробно описани в констативен протокол № 008231/07.04.2025 г., при която се установило следното:
При огледа на магазина и складовата част не са били открити налични количества от ПРЗ „Собек ъп“. По време на проверката с извършена справка в „Регистър па лицата притежаващи удостоверение за търговия с продукти за растителна защита“, която се установява, че фирмата не притежава токова.
Продуктът няма регистрация в Националният електронен регистър по чл. 6, ал. 1, т.14 от Закона за защита на растенията но отношение на торовете.
Дадена е възможност в три дневен срок от извършване на проверката управителят А. И. да представи фактура № 0040000220 от 20.03.2024г. за закупено количество „Собек ъп“ 1000 кг. в рафасовка по 10 килограмови торби от фирма „Асбо-агро“ ООД, като същата е била представена на 09.04.2025г. По този начин се доказва, чс управителят на „Тера лайф“ ЕООД е закупил този препарат е цел продажба, но самия той не притежава, удостоверение за търговия е продукти за растителна защита.
От представената фактура и справка за извършени продажби на продукта за растителна защита от управителя на дружеството „Тера Лайф“ ЕООД се установява закупуването му, както и неговите продажби, които са неразделна част по съставяне и връчване на АУАТ1.
2
В собственоръчно подписана декларация от управителя на дружеството ,.Тера лайф“ ЕООД е декларирано, че за периода от 19.03.2024 до 20.03.2025 г. са били продадени 380 килограма в опаковка по 10 килограма от продукта за растителна защита „Собек ъп“, като останалите 620 килограма в разфасовка по 10 килограма са били вложени в личното му стопанство.
Съхранението и продажбата па ПРЗ от лица, които не притежават разрешение за пускане па пазара и употреба, представлява реална заплаха за общественото здраве, касаещо растения, животни и хора.
С тези действия „Тера лайф“ ЕООД е нарушило императивната разпоредбата на чл. 52, т. 2 от Закона за защита па растенията.
АУАП № 001122/14.04.2025г. е съставен в присъствието на свидетеля П.
И. П., както и на управителя на дружеството, на когото актът е предявен и връчен лично за подпис на 14.04.2025г.
Срещу АУАП 001122/14.04.2025г., в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАПИ/ не е постъпило писмено възражение от страна на нарушителя, а в раздел „Обяснения или възражения на нарушителя“ в АУАП е вписано „имам възражение, които ще представя“.
При съставянето и връчването на АУАП № 001122/14.04.2025г., не са допуснати процесуални нарушения на материалния закон, които да нарушават или ограничават правото на защита на нарушителя, поради което не са налице основания за прекратяване на образуваното административно-наказателно производство.
След преценка на всички представени доказателства в тяхната съвкутшост, приемам за установено от фактическа и правна страна, че „Тера лайф“ ЕООД виновно е нарушило разпоредбата на чл. 52, т. 2 от Закона за защита на растенията.
От показанията на свид. Ч. Ц. се установява, че същият е извършил проверка на място и констатирал нарушението. Установява се времето, мястото и начинът на осъществената проверка. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като обективни, логични, последователни и изцяло кореспондиращи с другите събрани по делото доказателства, поради което ги приема с доверие.
3
Съдът изгради своите фактически изводи и въз основа на събраните по делото писмени доказателства. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, констативен протокол и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните писмени доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 52 т.2 от Закона за защита на растенията забранява се вносът, въвеждането в страната, пускането на пазара или употребата на продукти за растителна защита от лица, които не притежават разрешение за пускане на пазара и употреба.
Налице са основания за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението, посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен 4 акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието. В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административнонаказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН.
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация.
Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за 5 наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).
Точно такъв е настоящият случай. На първо място нито в АУАН, нито в НП е посочена датата на извършване на нарушението и датата на установяване на нарушението. Посочването на обстоятелствата за извършената проверка, датата на извършената проверка, изиксването за представяне на документи, не замества по никакъв начин императивното минимално съдържание на АУАН и НП да е посочена датата, на което е извършено нарушението, което в конкретния случай не е сторено.
На следващо място, налице е пълно несъответствие между словесното описание на нарушението и цифровото му изписване. В АУАН и НП се посочва, че жалбоподателя не притежава удостоверение за търговия с продукти за растителна защита, което е самостоятелно и различно нарушение от това за което е санкциониран жалбоподателя, а именно такова по чл.91 ал.1 от Закона за защита на растенията и се санкционира по друг ред – чл.160 ал.2 от Закона за защита на растенията. Описанието на нарушението е за това, че жалбоподателят не е притежавал разрешение за препарат за растителна защита, а е санкциониран за това, че е продавал препарат за растителна защита. Всъщност, не става ясно кое от двете различни нарушения е извършил жалбоподателят, което нарушава правото му на защита и се изразява в невъзможност да разбере в какво е обвинен и представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.