Решение № 455 от 19.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000600496 по описа за 2024 година

С присъда № 260002(16) от 24. 04. 2023 г., постановена от Софийски окръжен съд по НОХД № 643/2016 г., съдът е признал подсъдимия В. А. Ж., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН, в това, че на 06.10.2014г. около 14,00 ч. в района под мотел „Ихтиман“ и производствен цех на „АЛС България“ ООД в гр.Ихтиман, обл.Софийска, в съучастие с В. М. Ж. с ЕГН ********** и С. М.

А. с ЕГН **********, като извършител, умишлено е умъртвил повече от едно лице - В. Л. И. с ЕГН ********** от гр. *** и Л. И. И. с ЕГН ********** от град ***, като смъртта на Л. И. И. е настъпила в 09.57 часа на 02.07.2015 г., поради което на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3, във вр.чл.115, вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години, което на основание чл.57, ал.1 т.2, б“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим;

- подсъдимия С. М. А., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН, в това , че на 06.10.2014г., около 14,00 часа, в района под мотел „Ихтиман“ и производствен 1 цех на „АЛС България“ ООД, в гр.Ихтиман, обл.Софийска, в съучастие с В.

М. Ж. с ЕГН ********** и В. А. Ж. с ЕГН **********, като извършител, умишлено е умъртвил повече от едно лице - В. Л. И. с ЕГН ********** от град *** и Л. И. И. с ЕГН ********** от град ***, като смъртта на Л. И. И. е настъпила в 09.57 часа на 02.07.2015 г., поради което на основание чл.116, ал.1, т.4,пр.3, във вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.

- подсъдимия В. М. Ж., ЕГН: **********, за ВИНОВЕН, в това , че на 06.10.2014г. около 14,00 ч. в района под мотел „Ихтиман“ и производствен цех на „АЛС България“ ООД в гр.Ихтиман, обл.Софийска, в съучастие с В. А. Ж. с ЕГН ********** и С. М. А. с ЕГН **********, като извършител, умишлено е умъртвил повече от едно лице - В. Л. И. с ЕГН ********** от град *** и Л. И.

И. с ЕГН ********** от град ***, като смъртта на Л. И. И. е настъпила в 09.57 часа на 02.07.2015 г. поради което на основание чл.116, ал.1, т.4, пр.3 във вр.чл.115, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от тринадесет години, както и за ВИНОВЕН, в това, че на 08.09.2015 г. около 14.00 часа в град Ихтиман, кв.“Изток“, в района на църковен храм „Божа църква“, област Софийска, се заканил на Б. Л. И. ЕГН ********** с убийство на него и негови ближни жена му С. Д. А. и брат му Ю. Л. И., като казал „Ако кажеш, че аз съм ударил брат ти и баща ти, ще убия теб и жена ти и брат ти Ю.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1, вр.с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр.ал.3, т.1 и т.3 от НК, му наложил наказание „Пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационнен служител“ за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от три години, както и за ВИНОВЕН, в това, че на 09.09.2015 г. около 09.00 часа в град Ихтиман, кв.Изток, пред дом на ул.“***“ № *, обл.***, се заканил на Н. Р. И. ЕГН ********** с убийство на нейни ближни - синовете й 2

Б. Л. И. и Ю. Л. И., като казал „Както виждаш аз не съм в затвора, защото имам пари. Ще убия Б. и Ю.“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, пр.1 вр.с ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК и чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6, вр.ал.3, т.1 и т.3 от НК, му наложил наказание „пробация“ със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от две години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две години и безвъзмезден труд в полза на обществото от 200 часа годишно за срок от три години.

На основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК съдът определил на подс.В. М. Ж. и наложил едно общо наказание за трите престъпления и за престъплението, за което е осъден по н.о.х.д № 1738/2014 г. по описа на СпНС, а именно най-тежкото от тях - лишаване от свобода за срок от тринадесет години, като на основание чл.24 от НК, увеличил определеното общо наказание с 2 /две/ години на 15 /петнадесет/ години лишаване от свобода.;

Решаващият съд е определил за обезщетяване на Н. И., за причинената смърт на съпруга и сина й сума в размер на 150 000 /сто и петдесет/ хиляди лева, която подсъдимите да заплатят солидарно.

За обезщетяване на всеки от гражданските ищци - Б. Л. И., С. Л. И., Е. Л. И. и Ю. Л. И., съдът отсъдил тримата подсъдими да заплатят солидарно сумата от по 100 000 /сто хиляди/ лева, а за обезщетяване на гражданския ищец Л. В.

И., съдът постановил да бъде заплатена сумата от 100 000 /сто хиляди/ лева, също солидарно от тримата подсъдими.

На осн.чл.86 вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД, първият съд осъдил подсъдимите В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А. да заплатят на гражданските ищци и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на деянието – 06.10.2014г. до окончателното плащане.

В тежест на подсъдимите В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А. били възложени направените по делото разноски, както и заплащане на държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

3

В срока по чл.319 ал.1 от НПК е постъпил протест от Софийска окръжна прокуратура, като се изразява становище, че присъдата, с която са били наложени наказания на подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М. А. е неправилна. Определеният размер на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на тринадесет години за престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, за което тримата подсъдими са били признати за виновни, не е бил съобразен със степента на засягане на охраняваните обществени отношения, съответно несъответства на целите на личната и генералната превенция. Не са били налице материалните предпоставки по чл.55 ал.1 т.1 от НК при определеното от съда наказание „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, тъй като деятелността на всеки един от тримата подсъдими при осъществяване на инкриминираното деяние разкрива една изключително висока обществена опасност на дейците.

Начинът и средствата, които подсъдимите В. А. Ж., В. М.Ж. и С. А. са използвали за осъществяване на престъплението, както и мястото на което са били умъртвени В. Л. И. и Л. И. И. – в близост до производствено предприятие, пред работниците от него, по един демонстративен начин, определя именно този извод. Поради това и на осн.чл.319 ал.2, чл.334 т.3 и чл.337 ал.2 т .1 от НПК се предлага да бъде изменена протестираната присъда в частта, относно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 13 /тринадесет/ години, наложено на подс.В. А. Ж., подс.В. М.Ж. и подс.С. М. А. за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, като бъде увеличено същото в съответствие с предложеното такова от прокурора, в хода на съдебните прения по нохд № 643/2016г., като им бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 /двадесет/ години.

След запознаване с мотивите към присъдата, Софийска окръжна прокуратура е депозирала допълнителни изложения към въззивния протест срещу постановената от СОС присъда. Посочва се, че в мотивите си първият съд е приел като смекчаващо вината обстоятелство, обосноваващо приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК, за налагане под най-ниския предел от 15 години „лишаване от свобода“ за престъплението по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК по отношение на тримата подсъдими, обосновано от неразумната продължителност на наказателния процес срещу тримата подсъдими по смисъла на чл.6 § 1 от ЕКПЧ. Застъпва се 4 становище, че съдът е хиперболизирал значението на голямата продължителност на наказателното производство в неговата досъдебна и съдебна фази /пред СОС/, като не е отчел в необходима степен значителната и правна сложност на делото, както и процесуалното поведение на подсъдимите и техните защитници, довели в част от случаите за отлагане на съдебното заседание. В тази връзка се посочва, че разглеждането на делото е било отлагано нееднократно именно поради тяхното недобросъвестно поведение /съдебни заседания на 29.09.2016г., 27.04.2018г., 22.06.2017г., 28.03.2018г./.

Именно това поведение на един от защитниците /на подс.В. М. Ж./, наложило съдът да му назначи резервен защитник /съд.заседание на 19.02.2020г./.

На следващо място се посочва, че определения размер на наказанието от 13 години „лишаване от свобода“ на тримата подсъдими за престъплението по чл.116 от НК не е съобразен от съда с отношението на подс.В. А. Ж., подс.В. М. Ж. и подс.С. М. А. към инкриминираното деяние. Не е било установено непосредствено след деянието или в хода на наказателното производство тримата подсъдими да са демонстрирали разкаяние, съжаление за извършеното престъпление. Не са осъществили действия, от които да се направи извод, че са осъзнали вината си и наказанието в по-нисък размер ще се яви достатъчно за тяхното поправяне и превъзпитание. При индивидуализацията на наказанието съдът не е отчел в необходимата степен начина на извършване на деянието от тримата подсъдими, проявената от тях упоритост и жестокост спрямо пострадалите.Първият съд е посочил трайна съдебна практика за начина и вида на компенсация чрез намаляване размера на наказанията, но в случая според прокуратурата, съдът не се е съобразил с Решение на ВКС №78/03.06.2016г. по н.д.№100/2016г., в което е посочено, че съдебните органи следва да конкретизират какво би било полагаемото се на подсъдимите по правилата на НК наказание, ако не е било допуснато нарушението за прекомерна продължителност на наказателното производство.

В този смисъл се изразява несъгласие от страна на прокуратурата към проявения от съд подход за компенсация на подсъдимите. Обръща се внимание, че след извършване на престъплението, подс.В. М. Ж. е предприел и реализирал противоправни действия спрямо наследниците на В. Л. И. и Л.

И. И., в лицето на Б. И. и Н. И., изразяващи се в отправени закани за убийство спрямо техни ближни. Това поведение показва неговото отношение и неглижиране на установения правов ред в страната и защита на охраняваните 5 обществени отношения, свързани с правото на живот. Поради тези съображения се счита за неправилна присъдата, постановена от СОС.

В заключение се предлага да бъде изменена атакуваната присъда в частта относно наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 13 години, наложено на подсъдимите В. А. Ж., В. М. Ж. и С. М. А. за престъпление по чл.116 ал.1 т.4 пр.3 във връзка с чл.115 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, като бъде увеличено същото за срок от 20 /двадесет / години.

Жалба срещу постановената от СОС присъда е депозирана от подс.В. А.

Ж. чрез адв.Д.Н.. В жалбата се посочва, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и неоснователна и следва да бъде отменена на осн.чл.336 ал.1 т.3 от НПК и да бъде постановена оправдателна присъда. Като алтернатива се моли, ако съдът признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, да измени присъдата като му наложи по-леко наказание. Уточнява се, че след изготвяне на мотивите към присъдата ще бъдат посочени подробни доводи.

Въззивна жалба срещу постановената от СОС присъда е била подадена от подс.В. А. Ж. чрез адв.Хр.Б.. Твърди се в жалбата, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения и е явно несправедлива.