Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 144421 от 16.11.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32265/2023
Вид
Разпореждане № 144421
Подписан
16.11.2023
В сила
16.11.2023
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 30 · Закон за наследството

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 144421 гр. София, 16.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110132265 по описа за 2023 година

Налице са нередовности, за отстраняването на които съдът следи служебно. Исковата молба е документа, чрез който се образува исков съдебен процес. Изискванията за редовност на исковата молба са посочени в разпоредбата на чл.127 от ГПК. За да е редовна исковата молба същата следва да съдържа:

1. посочване на съда;

2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес, както и телефонен номер на ищеца и неговите представители или пълномощници, единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива.

3. цената на иска, когато той е оценяем;

4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

5. в какво се състои искането;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. По осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане.

В случая исковата молба е нередовна, тъй като не е формулиран надлежен петитум и не са изложени достатъчно изчерпателно обстоятелствата, на които се основава искът.

Не става ясно дали ищецът предявява иск за възстановяване на запазена част с пр. основание чл. 30 ЗН, иск за обезщетение или за плащане на равностойност на получено по наследство и договор, както сочи.

Следва да се допълни, че с искът по чл. 30 ЗН може да се претендира намаляване 1 единствено на дарения или завещателни разпореждания, а не и на възмездни сделки, каквато е обективиранта в НА за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка № 199, том VII, от 14.10.2013г.

Иска се „изплащане на равностойността от наследствена движима и недвижима маса“, описана в завещание на Стания Свиленова Кръстева от 25.01.2021г. Съдът намира, че е необходимо ищецът да посочи в какво се състои наследствената маса на общия на страните наследодател със всичките и елементи – движими и недвижими вещи, както и влогове, към момента на смъртта му, при положение че предявява иск по чл. 30 ЗН.

Така мотивиран съдът,

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 165219/12.06.2023г.

УКАЗВА на ищеца в 1- седмичен срок от връчване на настоящото разпореждане с писмена молба, с препис за насрещната страна, да отстрани нередовности на исковата молба съобразно мотивната част на разпореждането.

При неизпълнение в срок на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2