Решение № 12 от 28.01.2025, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Омуртаг, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невяна П. Захариева при участието на секретаря Стела Викторова като разгледа докладваното от Невяна П. Захариева Гражданско дело № 20243510100477 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.

Ищецът К. И. И., с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Р. Р. от АК – Търговище, посочва в исковата си молба, че по силата на Допълнително споразумение към трудов договор, сключено на 01.08.2018 г. между него и ответната община, заемал длъжност „охранител“, с място на работа Община Омуртаг, звено „Инспекторат и охрана“. Посочено е, че със Заповед № 27/14.10.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца с ответната община било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от 14.10.2024 г. Твърди се в молбата, че от ищеца било поискано да подпише попълнена от негово име молба, че желае да бъде прекратено трудовото му правоотношение, но той отказал, тъй като искал да продължи да работи.

Изложено е становище в исковата молба, че при това положение, щом работодателят е искал да прекрати трудовото правоотношение с ищеца, следвало да стори това по собствена инициатива, а не по реда на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Предвид изложеното ищеца претендира да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 27/14.10.2024 г., издадена от В. И. Д. кмет на Община Омуртаг и да бъде възстановен на предишната си работа. В съдебно заседание исковете се поддържат. Претендират се съдебни разноски.

Ответникът Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, се представлява по делото от адв. Д. М. от АК - Търговище, който оспорва исковете и прави искане да бъдат отхвърлени. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, който отговаря на изискванията на чл. 131 ал.2 ГПК. В депозирания отговор е изложено становище, че предявените искове са 1 допустими, но неоснователни. Сочи се в отговора, че ищецът проявил инициатива за прекратяване на трудовото му правоотношение на посоченото основание и поради това била издадена процесната заповед, но след издаването и връчването й на ищеца той променил становището си и отказал да депозира молба в писмен вид, каквато била уговорката с работодателя. Изложено е становище, че всъщност поведението на ищеца представлявало злоупотреба с права и не можело да доведе до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Предвид изложеното ответникът прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Съдът като прецени изложените твърдения във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Процесната заповед е връчена на 14.10.2024 г., а исковете са предявени на 17.10.2024 г., т. е. в двумесечния срок регламентиран в разпоредбата на чл. 358 ал.1 т.2 от КТ и следователно са допустими.

Като писмени доказателства по делото са приложени представените от ищеца Трудов договор № ТД-1/09.09.2011 г., Заповед № 27/14.10.2024 г., издадена от В.И.Д. кмет на Община Омуртаг, Допълнително споразумение № ДС-1/12.03.2012 г. към трудов договор № ТД-1/09.09.2011 г., Допълнително споразумение № 107/01.08.2018 г. към трудов договор, Допълнително споразумение № 75/18.07.2022 г. към трудов договор. Приложени са като писмени доказателства по делото и представените от ответната страна заверени копия от трудовото досие на ищеца К. И. И.. От писмените доказателства се установява, че по силата на цитирания по – горе трудов договор ищецът бил назначена на длъжност „гл. специалист култура“ в ответната община, а по силата на Допълнително споразумение № 107/01.08.2018 г. към трудов договор бил преназначен на длъжност „охранител“ с място на работа Община Омуртаг, звено „Инспекторат и охрана“. С процесната Заповед № 27/14.10.2024 г., издадена от В. И. Д. кмет на Община Омуртаг трудовото правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, считано от 14.10.2024 г.. В цитираната заповед, като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено:

„Придобиване на право на пенсия и осигурителен стаж и възраст“. Разпоредено е на ищеца да се изплатят обезщетения по чл. 224, ал.1, т. 2 от КТ и по чл. 222, ал. 3 от КТ.

Видно е от приложените заверени преписи от трудовото досие на ищеца, че същото съдържа заявление от И. за първоначалното му назначаване, приложенията към него, цитирания трудов договор, допълнителни споразумения към него, освен цитираното по – горе, касаещи основно промяна в трудовото възнаграждение, длъжностни характеристики, заявления за отпуск и заповеди за разрешаване на такъв, уведомления до НАП и др., както и процесната заповед. В трудовото досие на ищеца не се съдържа молба за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т.

12 от КТ. По делото като свидетел е разпитана Н. Х. – гл. експерт „Човешки ресурси“, която заявява, че на ищеца му предстояло пенсиониране и че била запозната, че той имал желание да напусне работа, тъй като го бил казал няколко дни преди да бъде издадена оспорената заповед, поради което трудовото правоотношение с него било прекратено на визираното в заповедта основание. Свидетелката посочва, че при връчване на процесната заповед помолили ищеца да подпише молба за напускане, но той оказал, като заявил: „Аз защо да моля кмета да ме освободи“, след което излязъл навън, провел разговор по телефона, влязъл обратно в кабинета, попитал колко заплати ще му бъдат изплатени и след като свидетелката му казала, че ще му бъдат изплатени шест заплати, подписал и получил заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, но категорично отказал да подпише молба да бъде освободен.

2

Въз основа на събраните доказателства съдът счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От цитираната разпоредба е видно, че по реда на същата трудовото правоотношение може да бъде прекратено само по инициатива на работника или служителя, който следва писмено да уведоми работодателя за намерението си. В конкретния случай с процесната заповед трудовото правоотношение с ищеца е прекратено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ.

Същевременно в приетите и приложени като писмени доказателства по делото материали по трудово досие на ищеца, липсва приложено изрично писмено волеизявление /заявление, респ. молба или др./, изхождащо от И., от което да е видно, че същият желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено по този ред. От показанията на св. Х. се установява, че ищецът не само не е подал молба за прекратяване на трудовото му правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а и категорично е отказал да подпише такава молба. В показанията си свидетелката твърди, че в дните преди издаване на процесната заповед ищецът правил устни изявления, че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено поради придобиване право на пенсия, но законодателят изрично и недвусмислено е предвидил, че прекратяване на трудов договор без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ е възможно само по инициатива на работника или служителя, чрез изрично негово писмено волеизявление до работодателя, каквото в случая не е налице. Следователно в конкретния случай не са били налице предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ. Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни. Процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна и ищецът възстановен на предишната си работа.

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК - сумата в размер на 900.00 лева, представляваща платено в брой адвокатско възнаграждение на един адвокат по представен договор за прана защита и съдействие. Предвид уважаването на исковете и доказаното плащане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 900.00 лева. Предвид факта, че ищецът по трудовия спор е освободен от внасяне на дължимите държавни такси при завеждането на делото и от разноски, то на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл.83 ал.1 т.1 ГПК ответната община следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Омуртаг сумата в размер на 30.00 лева, представляваща дължима държавна такса съгласно чл. 3 от ТДТССГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, прекратяването, на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ, на трудовото правоотношение с К. И. И., с адрес:

***, ЕГН **********, назначен на длъжност „охранител“ с място на работа Община Омуртаг, звено „Инспекторат и охрана“, за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОТМЕНЯ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед № 27/14.10.2024 г., издадена от В. И. Д. кмет 3 на Община.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, К. И. И., с адрес: ***, ЕГН **********, на длъжност „охранител“ с място на работа Община Омуртаг, звено „Инспекторат и охрана“.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, Община Омуртаг, с адрес: гр.

Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, ДА ЗАПЛАТИ на К. И. И., с адрес: ***, ЕГН **********, сумата в размер на 900.00 лева /деветстотин лева/ – представляваща направени разноски по делото за платено в брой адвокатско възнаграждение на едни адвокат по представен договор за правна защита и съдействие.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, Община Омуртаг, с адрес: гр. Омуртаг, ул.”Ал. Стамболийски” № 2 А, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - град Омуртаг сумата от 30 /тридесет/ лева, представляваща дължима държавна такса по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Търговище в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Невяна Захариева

4