Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 572 от 13.05.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 2090/2021
Вид
Решение № 572
Подписан
13.05.2022
В сила
03.11.2023
Състав
АННА ДИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Велико Търново, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20214110102090 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЕЛК. СТ. СТ. и ЕЛ. СТ. Д., чрез адв. Й.М. – ВТАК, против С. СТ. Д.. Развити са съображения, че С.Д.С. е починал на 28.07.2018 година, като негови наследници по закон са страните по делото. Твърди, че на 15.12.2017 година с нотариален акт № 123, том IV, с рег. № 4048, дело номер 439 от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ С.Д.С. е дарил на ответницата С. СТ. Д. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, вх. А, ет. 1, ап. 3, представляващ жилище - апартамент, с идентификатор № ***, на първи жилищен етаж, с площ 88.42 кв.м., намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 3, както и 5.159% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като дарителят си е запазил правото на ползване и обитаване на имота, докато е жив. Посочва, че няколко дни по-късно страните са подписали Контра Летер, в който са изразили волята си, че договорът за дарение е привидна сделка и всъщност се касае за договор за продажба със задължение за издръжка и гледане с парични средства и гледане чрез трето лице. Навежда доводи, че договорът за дарение е привидна сделка и като такъв същият е нищожен. Развива съображения, че ответницата не е полагала и не е имала възможност да полага каквито 1 и да било грижи за баща си, като за него до смъртта му на 28.07.2018 година са полагали грижи двете ищци. Направено е искане да бъде развален договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в подписания Контра Летер, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Претендира да бъдат присъдени направените от ищците разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответницата по делото, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответницата развива подробни съображения за недопустимост на предявения иск, като същевременно посочва, че претенцията по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е изцяло неоснователна, доколкото договорът е изпълнен. Твърди, че както ответницата, така и другият длъжник по договора са изпълнили задълженията си по обратното писмо. Не оспорва, че от приблизително 13 години тя и съпругът й живеят в Кралство Испания, но оспорва двете ищци да са полагали грижи за праводателя. Посочва, че отношенията между С. и ищците са били изключително нетърпими и обтегнати.

Твърди, че тя и нейният съпруг добросъвестно са изпълнявали задълженията си, бил е сключен договор за домашен социален патронаж, като е била осигурена грижа в дома, свързана с приготвянето и доставката на храна. Поради обстоятелството, че С. не е одобрил вкусовите качества на доставената му храна ответницата се е свързала с частен доставчик на социални услуги с цел осигуряване на социални услуги на своя баща, представляващи почистване, обслужване и придружаване на лекар и т. н. Поради намесата на ищците обаче социалната грижа обективно не е била предоставена.

Посочва, че в изпълнение на задълженията си по договора ответницата е закупила и предоставила за ползване на своя баща хладилник, радиатор, мобилен телефон.

Организирала е и е заплатила подмяна на ключалката на бравата на обитаваната от него стая. Освен това по повод инцидент по време на новогодишните празници през 2017 година е организирала настаняването му във ВИП стая на неврохирургично отделение към МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ – Велико Търново и е заплатила следващата се такса, а в началото на 2018 година е предоставила на С. сумата от 1 200.00 евро, чрез която същият да посреща текущите си нужди. Чувала се е всеки ден със своя баща, за да се осведомява за състоянието и нуждите му, като е настоявала да го устрои в собствено жилище. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира да бъдат присъдени направените от ответницата разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от приложеното заверено копие на НА № 123, том IV, с рег. № 4048, дело номер 439 от 2017 година на нотариус Д. Рачевец, рег. № 430 при НК на РБ /л. 7 и 8 от делото/ се установява, че на 15.12.2017 година С.Д.С. е дарил на ответницата С. СТ. Д. собствената си ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в 2 град Велико Търново, ***, вх. А, ет. 1, ап. 3, представляващ жилище-апартамент, с идентификатор № ***, на първи жилищен етаж, с площ 88.42 кв.м., намиращ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно с прилежащите към апартамента избено помещение № 3, както и 5.159 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, като дарителят си е запазил правото на ползване и обитаване на имота, докато е жив.

Страните по делото не оспорват и че с Контра Летер /л. 9 / страните по договора за дарение С.Д.С. и С. СТ. Д. са декларирали, че сделката за дарение от 15.12.2017 година на гореописания недвижим имот, всъщност е уговорена между тях като продажба, със задължение за издръжка и помощ с парични средства и гледане чрез трето лице или институция, които дъщерята С. СТ. Д. и съпругът и Д. Г. Д. ще осъществяват по отношение на дарителя.

По делото са представени Фиш за спешна медицинска помощ 14.08.2017 година;

Епикриза, ИЗ № 19708/2017; Фактура № 5000001305 от 13.01.2018 година; Приходен касов ордер № 5000008030 от 03.01.2018 година /л. 52-56/, от които се установява, че С.Д.С.е постъпил в неврохирургично отделение на 31.12.2017 година , като съобщил, че дъщеря му го е блъснала, той е паднал на земята и си е ударил главата. Изписан е на 03.01.2018 година, като е бил настанен в самостоятелна стая със санитарен възел, за което е заплатена сумата в размер на 150.00 лева.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници, изх. № 94ЕЕ-766-1 от 16.07.2020 година на Община Велико Търново /л. 14/ Стоян Дончев Стоянов е починал на 28.07.2018 година и оставил за наследници по закон съпругата си ЕЛК. СТ. СТ. и двете си дъщери С. СТ. Д. и ЕЛ. СТ. Д..

От приложеното заверено копие на Лист от денонощна траурна агенция „Анубис“ от 30.11.2021 година /л. 57/ се установява, че за заявеното погребение на С.Д.С., дъщеря му С. СТ. Д. е заплатила сумата в размер на 1 053.00 лева.

Видно от Решение от 09.05.2017 година по гр.д. № 3105/2016 година на ВТРС /л.

58-61/, с последното е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ГПК, сключения между С.Д.С. и ЕЛ. СТ. Д. договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в НА № 48, том ХХ, дело № 7958/1997 г. на нотариус Татяна Братванова, до размера на идеалната част на ищеца - 1/2 (една втора) идеална част от имота, предмет на договора, с който С.Д.С. и ЕЛК. СТ. СТ. продават на дъщеря си ЕЛ. СТ. Д. следния свой недвижим имот: апартамент в жилищна сграда - блок № 39/27 б, построен върху държавна земя, находящ се в град Велико Търново, ж.к.

„Бузлуджа”, ***, вх. А, ет. 1, ап. 3, със застроена площ от 88.42 кв.м., заедно с припадащите се 5.159 ид. части от общите части на сградата, както и правото на строеж върху мястото, срещу задължението на приобретателя ЕЛ. СТ. Д.

3 да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им.

Видно от Писмо, изх. № 572/2018г. от 22.01.2022 година на Районна прокуратура – Велико Търново /л. 104/, за периода от 2016 година до месец юли 2018 година във ВТРП има депозирани две жалби от С.Д.С. срещу ЕЛ. СТ. Д. – от 13.10.2016 година и от 09.03.2018 година.

От извършена служебна проверка в деловодната програма на ВТРС се установява, че по молба, подадена от С.Д.С. е образувано гр.д. № 82/2018 година, по което с Решение № 84 от 25.01.2018 година е издадена заповед за защита от домашно насилие, като ЕЛ. СТ. Д. е задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С.Д.С..

По делото са представени и заверени копия на Схема № 15-134656 от 15.02.2019 година на СГКК – град Велико Търново; Удостоверение за данъчна оценка, изх. № 5401001809 от 08.04.2021 година на Община Велико Търново /л. 10-13/ и други писмени доказателства.

В съдебно заседание на 27.01.2022 година са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Ж. Т. П. заявява, че п ознава Е. и Е. от около 8-9 години, както и че не познава С. Посочва, че сестра й е свекърва на Е.и е ходила у тях. Заявява, че познава Ст.С.в и е ходила у тях преди той да почине да помага на дъщеря му и на него - да го гледа. Заявява, че дъщеря му много хубаво му готвела и не го оставяла без храна. Не може да каже кога е починал С. и не знае последно кога е ходила. Не знае и в периода 2016 – 2018 година Ст., Е... и Е. да са имали някакви конфликти. Посочва, че С. си имал стая и си стоял там, а те са ходили да го хранят.

Свидетелят П. И. П. посочва, че познава Е.и Е. а С. не я познава изобщо.

Заявява, че познавал С.Д.С., тъй като и двамата работели в „Елмот“. Посочва, че с него си говорели и се срещали като познати, а той никога не е казвал, че има две дъщери.

Заявява, че е казвал, че е в добри отношения със съпругата си и дъщеря си Е., която се грижела за него. Посочва, че са се виждали в периода 2016 – 2018 година, като помни, че го е виждал през 2017 година, защото тогава се пенсионирал, но после не знае дали го е виждал. Заявява, че племенникът на неговата съпруга е женен за Е. Посочва, че докато е бил жив С., последно е ходил в имота може би през 2017 година и мисли, че са били в добри отношения със съпругата си и дъщеря си.

Свидетелят Ст. И. К. заявява, че познава Е. и Е. и не познава С. Посочва, че познава С. С. от около 6 години, тъй като е приятел с мъжа на Е.и е ходил у тях гости много пъти. Заявява, че не знае точно кога е починал С. Посочва, че с него много не са си говорили, тъй като не са имали приказка. Доколкото знае от Е., С. е имал някакви спречквания с нея. Посочва, че когато съм ходил у тях, С. бил в друга стая.

Свидетелят П. С. К. посочва, че познава С. от 1985 година, когато закупили жилища в този блок, в който живеят сега. Заявява, че е бил в чужбина 20 години, но 4 последните 10 години, преди той да почине, бил в България и почти всеки ден били на кафе с една група 10 души, включително С. С. и П. Дж.. Посочва, че С. винаги ходел добре облечен и всеки ден бил с вратовръзка. Заявява, че последните една, две години споделял, че нямат добри отношения вкъщи, че постоянно се карат по най-различни въпроси, че не му давали да се къпе и им е казвал, че отива в ДНА-то да вземе стая да се изкъпе и се е връщал. Спомня си, че веднъж той носел една торбичка с пет ризи и казал, че няма кой да му пере ризите и му е по-евтино да си купува нови ризи и да ги хвърля, отколкото да дава пари някой да ги пере. Споделял е, че дъщеря му от Испания му е давала пари, но не знае подробности. Заявява, че веднъж му споделил, че дъщеря му Е. му е наляла олио в кревата да не спи, както и че С. се похвалил, че дъщеря му от Испания, като се е разболял, че му взела ВИП стая в болницата и той бил възхитен от това. Посочва, че той си купувал храна от магазин „Класико”, ходел и в едно заведение за хранене. Заявява, че е бил на погребението му, както и че съпругата му и дъщеря му били там, но не и в траурната зала, а били седнали на една пейка отвън.

Свидетелят П. х. Д. заявява, че познавал С. С. от около 4, 5 години преди да почине, тъй като дружали заедно и почти всеки ден се виждали, като си говорели общи приказки в кафенето. Посочва, че С. бил отчаян много, тъй като не му давали да яде вкъщи - съпругата му и все го викал да ходят в кръчмата да обядват. Заявява, че веднъж бил у С., около година преди да почине и му направило голямо впечатление, тъй като той се хранел и както се хранел, дошла жена му, взела му чинията и казала: