Решение № 152 от 09.10.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Нова Загора, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20232220101582 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980, с адрес гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адв.Р.И.Г. ГАК, ЛИН 1000017853 и адв.Д.П.Ш., САК, ЛИН 1500618610 против Ж. М. М. ЕГН **********, с адрес – ****** с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК. Искането е да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца, присъдената със заповедта за изпълнение от 04.07.2023г. сума в размер на 492,25 лева, формирана от неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на стойност 142.81 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 33.66 лв.; неустойки поради предсрочно прекрятавена на договор по вина на абоната в размер на 315.78 лв.; разноски в размер на 505 лева /държавна такса от 25.00 лв и адвокатско възнаграждение 480.00 лв./; мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 136.72 лв. от датата, представляваща първия ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозирането на заявлението по заповедта за изпълнение, както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране заявлението в съда до изплащане на вземането.

Предявеният иск е допустим.

Ищецът предприел действия за събиране на дължимата сума, посочена по-горе, подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 633/ 2023г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника и същата е била връчена по чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане по делото били дадени указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си 1 по издадената заповед за изпълнение № 393/ 04.07.2023г., в противен случай ще бъде обезсилена изцяло или частично заповедта.

Ищецът и ответникът били в облигационни отношения по повод сключения рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, по силата на който „А1 България“ ЕАД предоставил на Ж. М. електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М*******. В предмета на договора били включени и други услуги, които били описани в приложения, представляващи неразделна част от него, за срок от 24 месеца от момента на подписването. Страните били сключили и два Договора за продажба на изплащане № *********, по силата на който ищецът прехвърлял на ответницата, правото на собственост върху една или няколко вещи, а тя се задължаваля да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане.

Срокът на изплащане бил 23 месеца и бил съставен приемно-предавателен протокол с дата на сключване 13.12.2019г. за устройство Таблет Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Red, при условията на първа месечна вноска в размер на 1.98 лв и всяка следваща в периода на 23 месеца да е на същата стойност. Стойността на вещта била в размер на 183.32 лева, но била предоставена с отстъпка на абоната според плана за изплащане за сумата от 45,54 лева.

Съгласно Приложение № 1 от договора била предоставена и мобилна услуга от пакет A1 Surf XS за срок от две години с месечна промоционална такса в размер на 11.99 лева.

Същият бил сключен и в сила от датата на подписване – 13.12.2019г. и изтекъл на 13.12.2021г., като вноските по двата договора се заплащали едновременно на уговорената дата. На 10.02.2020г. абоната включил допълнителна услуга към своя мобилен план - A1 ONE Unlimited 2XL на промоционалната цена от 30.99 лв. за срок от две години. Двата сключени договора били с големи отстъпки и предлагали на потребителя по-добри условия.

В периода от 19.06.2020г. до 06.10.2020г. ответницата не платила своите месечните вноски и натрупала задължение в размер на 492.25 лв., а именно – 142.81 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги; 33,66 лева за за устройство по договор за продажба на изплащане и 315.78 лв. за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната. За сумата били издадени 12 броя фактури от ищеца.

На основание чл.54.12 от общите условия във връзка с разпоредбите на договора, същият се считал за едностранно прекратен от страна на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, когато забавата за плащане на дължимите суми е продължила повече от 124 дни. Съгласно чл.92 от ЗЗД и договорените от страните условия, абонатът дължал на оператора и неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от него, по стандартен за ищеца размер , без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Но той като абонанът бил физическо лице неустойката не можела да надвишава трикратния размер на техния стандартен размер без отстъпка.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата Ж. М. М. ЕГН **********, с адрес – ******, че дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 131468980, с адрес гр.София, ул.“Кукуш“ № 1, чрез пълномощника адв.Р.И.Г.

ГАК, ЛИН 1000017853 и адв.Д.П.Ш., САК, ЛИН 1500618610 сумите: 492,25 лева, формирана 2 от неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на стойност 142.81 лв.; неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 33.66 лв.; неустойки поради предсрочно прекрятавена на договор по вина на абоната в размер на 315.78 лв.; разноски в размер на 505 лева /държавна такса от 25.00 лв и адвокатско възнаграждение 480.00 лв./; мораторна лихва върху цялата сума в общ размер на 136.72 лв. от датата, представляваща първия ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща депозирането на заявлението по заповедта за изпълнение, както и законната лихва върху цялата сума от датата на депозиране заявлението в съда до изплащане на вземането.

Моли в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези, които са присъдени в заповедното производсто. Моли да се приложи като доказателство по настоящото дело ЧГД № 633/ 2023г. на НЗРС.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника адв.М. Д. – АК Сливен, който счита иска за допустим, но за неоснователен и недоказан. Оспорва предствените с исковата молба доказателства. В съдебно заседание се явява особения представител, но и ответницата е получила лично изпратеното й съобщение за насроченото заседание. Същата не се явява в откритото съдебно заседание, но това не е пречка за освобождаването на определения особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. Ответницата не се явява по делото, не изразява становище по предявения иск.

По делото са ангажирани писмени доказателства от страна на ищеца.

Съдът след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът сключил рамков Договор, идентифициран с неговия уникален номер *********, по силата на който предоставил електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М******* на Ж. М.. В предмета на договора били включени и други услуги, които били описани в приложения, представляващи неразделна част от него, за срок от 24 месеца от момента на подписването.

Страните сключили и два Договора за продажба на изплащане № *********, по силата на който ищецът прехвърлял на ответницата, правото на собственост върху една или няколко вещи, а последната се задължавала да му заплати уговорената цена на вноски при разсрочено плащане. Срокът на изплащане бил 23 месеца и бил съставен приемнопредавателен протокол с дата на сключване 13.12.2019г. за устройство Таблет Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Red, при условията на първа месечна вноска в размер на 1.98 лв и всяка следваща в периода на 23 месеца да е на същата стойност. Стойността на вещта била в размер на 183.32 лева, но била предоставена с отстъпка на абоната според плана за изплащане за сумата от 45,54 лева. Съгласно Приложение № 1 от договора била предоставена и мобилна услуга от пакет A1 Surf XS за срок от две години с месечна промоционална такса в размер на 11.99 лева. Същият бил сключен и в сила от датата на подписване – 13.12.2019г. и изтекъл на 13.12.2021г., като вноските по двата договора се 3 заплащали едновременно на уговорената дата. На 10.02.2020г. абоната включил допълнителна услуга към своя мобилен план - A1 ONE Unlimited 2XL на промоционалната цена от 30.99 лв. за срок от две години. Двата сключени договора били с големи отстъпки и предлагали на потребителя по-добри условия. В периода от 19.06.2020г. до 06.10.2020г. ответницата не платила своите месечните вноски и натрупала задължение в размер на 492.25 лв., а именно – 142.81 лв. за предоставени електронни съобщителни услуги; 33,66 лева за за устройство по договор за продажба на изплащане и 315.78 лв. за предсрочно прекратяване на договор по вина на абоната. За сумата били издадени 12 броя фактури от ищеца.

Ищецът предприел действия за събиране на дължимите суми, подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. НЗРС образувал ч.гр.д.№ 633/ 2023г. по своя опис, в което производство била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника и същата била връчена по чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане били дадени указания на взискателя, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземането си по издадената заповед за изпълнение № 393/ 04.07.2023г., в противен случай щяла да бъде обезсилена изцяло или частично заповедта. На 10.11.2023г. с вх.№ 5499 била подадена искова молба по чл.422 от ГПК и било образувано настоящото гражданско дело.

Съдът е приел за безспорно, че са налице договорни отношения между страните заради сключените договора за продажба на изплащане и за предоставяне на мобилни услуги с дати 13.12.2019 година и 10.02.2020 година.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск с правно основание иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, като се иска признаване на взамането на ищеца спрямо ответницата, която не е изпълнила задълженията си по договорите точно и в срок.

Съдът намира така предявеният иск за допустим, разгледан по същество същият се явява и основателен, но недоказан.

В тежест на на ищеца е било да докаже съществуването на облигационните отношения, размера и дължимостта на своята претенция, липсата на плащане от страна на потребителя.

От представените писмени доказателства по делото става ясно, че са били сключени два броя договори – Договор за продажба на изплащане № *********/ 13.12.2019г., с който са били предоставени електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден номер М******* и на 10.02.2020г. била включена допълнителна услуга към мобилния план - A1 ONE Unlimited 2XL на промоционалната цена от 30.99 лв. за срок от две години.

По делото са приложени сключените и подписани от страните договори и приложенията към тях с дати 13.12.2019г. и 10.02.2020г., от които се установява, че е налице облигационно правотношение между тях. По отношение на установените договорни отношения се прилагат и Общите условия за взаимоотношенията между „А1 България“ и 4 абонатите и крайните ползватели на обществени мобилни наземни мрежи на А1 България“ ЕАД, които са представени на съда. Те уреждат правата и задълженията между страните и всички други общи условия, които не са уредени в сключените договори и приложения към тях. В исковата молба ищецът твърди, че има вземане срещу ответницата от неплатени суми, дължими по посочените договори за периода от 19.06.2020г. до 06.10.2020г. и на обща стойност 492.25 лв., формирани както следва: неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги на обща стойност 142.81 лв.; неплатени суми на устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 33.66 лв.; поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната са начислени неустойки в общ размер на 315.78 лв.. Посочва също така, че по силата на сключения договор и във връзка с предоставяните електронни услуги и устройство на изплащане, е издавал ежемесечно фактури като съгласно чл.26.5 от общите условия, ответницата е разполагала с 15-дневен срок след издаването на всяка фактура да заплати сумата по нея, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо. В исковата молба са описани фактури с номер и дата на издаване, падеж и задължения, за които е посочено, че са приложени към молбата, но не са намерени в кориците на делото и за които съдът е дал възможност на страната да ги представи в две поредни съдебни заседания. С месечна фактура за предоставени услуги № 413127934 от 19.06.2020г. и падеж 04.07.2020г. е било начислено задължение в размер на 44.99 лв. и така били издадени общо 12 фактури за цялата претендирана сума от 492.25 лв. за периода от 19.06.2020г. до 06.10.2020г..

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/dc645293-32ee-49b7-ae78-122ebd553e0f