Решение № 209 от 14.12.2023, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Девня, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20233120100539 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от И. Г. Ж., ЕГН **********, чрез адв. Ал. А. от ВАК, против Прокуратурата на Република България, за осъждане ответника да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 213а, ал. 2, т.1 пр.1 и т.2 вр. ал.1 НК, последвано от окончателна оправдателна присъда ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се излага, че ищеца е бил привлечен като обвиняем по жалба на лицето А. М. И. по ДП №2109/2017г. на РУ на МВР гр. Девня с повдигнато обвинение по чл.

213а ,ал. 2, т.1 пр.1 и т.2 вр. ал.1 НК. На 20.03.2017г. ищеца бил призован в РУ на МВР гр.

Девня, да даде сведения по жалбата на горното лице. На 10.11.2017г. разследващия полицай С. Ж. е изпратила писмо до Началника на РУ на МВР гр. Девня с указание, да бъде извършена полицейска регистрация и такава е била извършена. На 21.11.2017г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.2 вр. ал.1 НК за това, че с цел да принуди лицето А. М. И. да поеме имуществено задължение – да му заплати сумата от 1700 лв, го бил заплашил с насилие, като деянието било придружено със заплаха за убийство спрямо същото лице и с причиняване на същия на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание. На същата дата била взета мярка за неотклонение „ подписка „. По време на досъдебното производство ищецът не дал обяснения, тъй като същите биха стигнали до знанието на съгражданите му от гр. Вълчи дол, където живее и 1 работи, а там ищецът има изграден авторитет и е уважаван от съгражданите си и от живущите в района. Независимо от наведеното от защитата, че разследването и обвинението са проведени само по една версия въпреки събраните доказателства, установяващи гражданскоправни отношения и неизпълнение на договор и липсата на доказателства, установяващи оплакванията на уж пострадалия, с присъда №23/11.06.2018г. по нохд №84/2018г. на РС Девня ищецът бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, предл. 1 вр. ал.1 вр. чл.54 НК, като му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години , изпълнението на което било отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 4000лв, като предявеният граждански иск бил уважен в размера на 3000 лв и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5000лв. Ищецът бил осъден да заплати и разноски в полза на ОД на МВР Варна и в полза на гражданския ищец. Ищецът обжалвал присъдата и с решение №294/15.11.2018г. по внохд №852/2018г.

ОС Варна отменил присъдата на първоинстанционния съд, като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото с присъда №6/26.02.2019г. по нохд №389/2018г. на РС Девня ищецът бил оправдан и гражданският иск бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Така постановената оправдателна присъда била протестирана с „ бланкетен „ протест от РП Девня. въз основа на този протест било образувано в НОХД № 542/2019г. на ОС Варна , по което дело с окончателно и неподлежащо на обжалване решение №129/05.06.2019г. оправдателната присъда била потвърдена изцяло. Към момента когато било повдигнато обвинението, също към настоящия момент, ищецът бил с чисто съдебно минало, не е извършвал каквито и да е криминални и противообществени прояви и няма регистрация за подобни неправомерни деяния.Неоснователното и несправедливо обвинение и продължителния процес довели до изключително травмиране на психиката. Преди това ищецът бил контактен, жизнерадостен, с добро самочувствие, с добро здравословно състояние, имал сравнително спокоен живот, добри взаимоотношения с близките, семейството и познатите си, съседите, колегите, представители на бизнеса в региона и представители на общинската администрация.

Призоваването на ищеца да даде обяснения за нещо, което не бил извършил и дори не е помислял да извърши, повдигането на обвинение, предаването на съд, продължилите дълго досъдебно и общо четири съдебни производства станали достояние на близките му, съседите, роднините, жителите в малкото населено място и партньорите, с които ищецът работи. Налагало се нееднократно да отсъства от работа, за да се явява пред разследващия орган, а после и в съдебни заседания. Тези отсъствия създали проблем в дейностите на дружествата, в които ищецът бил управител , едноличен собственик на капитала и съдружник, тъй като не можел да създава ежедневната организация, да извършва контрол на работата и да се отзовава на търсенията на деловите партньори. По време на цялото наказателно производство и досега ищецът чувствал големи неудобства. Продължил да се чувства унизен, притеснен и несигурен, с ниска самооценка и с убеждението, че с него постъпват несправедливо. Затворил се в себе си, прекратил контактите дори с най-близките хора. Започнал, да се притеснява, какво ще си помислят близките и познатите му, че ще се промени отношението към него и към деловата му дейност на познатите и бизнес 2 партньорите му. Страхувал се, че ще започнат, да го свързват с криминални прояви и при най малкото подозрение към него и ще се отнасят като към човек „ втора ръка „ . Фактът на привличането му като обвиняем станал известен в цялата община и започнали злостни коментари по негов адрес. Когато ищецът срещал някого, виждал иронични усмивки, чувал шушукания по негов адрес зад гърба си. Не можел да спи, а когато заспивал, сънувал кошмари. Започнал често да изпитва недостиг на въздух и да се задушава. Престанал да се храни и отслабнал значително. Престанал да управлява автомобил, станал неспособен да води нормални разговори с околните. Зачестили случаите на повишено кръвно налягане и повишени стойности на кръвната захар, каквито до процесия случай не били налице. В ежедневната и деловата дейност доста по - бавно в сравнение с преди вземал нужните решения. Най – страшни били моментите, когато трябвало се налагало да обяснява на детето си , защо го търси полицията и да отговаря на въпросите му.

С оглед изложеното моли за положително произнасяне по така предявения иск.

Ответникът Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба. Оспорват се предявените искове по основание и размер. Излага се, че липсват доказателства за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Липсва медицинска документация, от която би могло да се направи извод за влошено здравословно състояние на ищеца. По отношение на ищеца е била наложена най – леката мярка за неотклонение „ подписка „ и обичайното му ежедневие поради това надали е било нарушено. Досъдебното производство е протекло в рамките на разумните срокове. Прави се възражение за погасяване по давност на претендираните лихви.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка : Срещу ищеца И. Г. Ж. е било водено наказателно преследванеза престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.2 вр. ал.1 НК. На датата, на която е било повдигнато обвинението – 21.11.2017г, е била определена мярка за неотклонение „ подписка„. На 15.03.2018г. обвинителния акт е бил внесен за разглеждане пред компетентния Районен съд Девня, по който е било образувано нохд №84/2018г., приключило с присъда №23/11.06.2018г. , с която ищеца бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, пр.1 и т.2 вр. ал.1 НК и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от 5 години и глоба в размер на 4 000лв., като предявения граждански иск бил уважен до размера от 3 000лв. По жалба на ищеца било образувано внохд №852/2018г. на ОС Варна, приключило с решение №294/15.11.2018г., с което присъдата на първонтанционния съд била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

След връщането му делото било образувано в нохд с №389/2018г. на РС Девня, приключило с присъда №6/26.02.2019г., с която ищецът бил признат за невиновен и бил отхвърлен предявения граждански иск. Оправдателната присъда била протестирана от РП Девня и делото изпратено за разглеждане от ОС Варна, който постановил решение

№129/05.06.2023г. по внохд №542/2019г., с което потвърдил оправдателната присъда на РС Девня.

3

По делото са ангажирани от ищцовата страна гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели за установяване претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди.

В своите изявления пред съда свидетелят А. В. Н., без родство и дела със страните, явства, че познава И. от 10-15 г. , познава и семейството му. Излага, че ищецът има няколко фирми и заложна къща във Вълчи дол. Твърди, че след случилото се в разговор с ищеца разбрал, че той се е затворил и не желае да контактува и комуникира с хора, не вдига телефона си и не идва на събирания. Твърди, че бившия кмет на с. Караманите му е приятел, кръстника му е в Киселово и те му споделили, че се е говорило за проблемите на И.. Излага, че жената и детето на ищеца разбрали, че се водят дела срещу него, част от приятелите му се отдръпнали от него. Явства, че И. бил много притеснен за бизнеса си и че много хора са се отдръпнали от него. Твърди, че към настоящия момент има прогрес в положителна посока в състоянието му, вече като се съберат, гледат да не се връщат към темата, но ищеца определено е променен и не е същия човек отпреди случилото се.

Свидетелят го намира за по-мълчалив и разсеян. Твърди, че ищеца често е говорил за процеса, че се притеснява, както и детето, че го е питало, дали ще влезе в затвора. Излага, че по време на процеса и баща му бил болен. Свидетелят не си променил отношението към него по това време, винаги го е чувствал като добър приятел.

В своите изявления пред съда свидетелят Л. А. Ш., без родство и дела със страните, твърди, че е приятел с ищеца от 7-8 години, познава и семейството му. Излага, че със сигурност след случилото се най-малкото И. бил непрекъснато притеснен и депресиран.

Твърди, че с ищеца били компания семейни приятели, след като се разчуло за проблема на И., една част от общите им приятели се отдръпнали и останали по - малка част. Свидетелят твърди, че ищеца не е агресивен човек, всичко, което знае, е от малкото пъти, когато е споделял с него. Явства, че на мястото , където ищеца работи, хората са се отдръпнали.

Твърди, че И. се притеснявал постоянно, споделил, че детето му може да се травмира от ситуацията и въпросите, които му задава за полицията и затвора. Свидетелят сега чувства, че ищеца е по-добре, но след това, което се случило, почти няма случай, да се съберат, не пропуска да спомене за отминалата ситуация. Излага оше, че неговото отношение не се променило и той не се отдръпнал от И., но последният като цяло се затворил в себе си.

Твърди, че в пътите, в които се виждали, винаги е бил притеснен за хората, работата и за това какво ще се случи с него за в бъдеще, покрай процеса били открили и заболяване на баща му.

Съдът възприема показанията на свидетелите в частта, в която изнасят данни за факти, базиращи се на непосредствените им впечатления и не противоречат на останалите приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

По делото е изслушана и приета комплексна съдебнопсихологическа и съдебнопсихиатрична експертиза, неоспорена от страните. Вещите лица излагат, че получените резултати за личността на освидетелствания говорят, че тя е тревожна, 4 впечатлителна, емоционално реагираща, предразположена към стрес, склонна към психосоматични прояви личност. Като цяло се очертава емоционално лабилна личност с висок невротизъм, очертават се изразени разстройства по скалите на емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси. Като обобщение може да се каже, че при освидетелствания са налични данни за психотравмени преживявания, изблици на възбуда и емоционално напрежение; несигурност и очакване на негативни последици, подозрителност към околните; епизодично има страхови очаквания; влошаване на уменията за комуникация.