Решение № 669 от 05.04.2021, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 822/2020
- Вид
- Решение № 669
- Подписан
- 05.04.2021
- Състав
- ЗДРАВКА ГЕОРГИЕВА ДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.171 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.192 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 ал.1 т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 и ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.133 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 114, ал. 1, т. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.115 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124 ал.4 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.124 ал.4 и ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.12 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25 ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 ал.1 т.1, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 ал.1 т.1, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.69 ал.1 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.70 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 71 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71 ал.1 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.72 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.73 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.24 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 6 ал. 1 т. 3 · Закон за счетоводството
- чл.62 · Кодекс на труда
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 669/5.4.2021г. гр.Пловдив, 05 . 04 . 2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Здравка Диева при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 822/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
„Русев и Ко” ООД, ЕИК *********, адрес на управление: гр.Лъки, ул. „Възраждане” № 17, представлявано от управителя Б.Р., с пълномощници адв.Б.И. и адв.Т.Р. обжалва Ревизионен акт / РА / № Р-16001618002871-091-001 от 06.12.2019г., потвърден с Решение № 103 от 02.03.2020г. на Директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, относно установени задължения по ЗДДС в размер на 115 332,34лв., ведно с лихвите – 43 906,62лв.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита оспорения ревизионен акт за незаконосъобразен и неправилен – посочената грешка при административното оспорване не е отстранена /непопълнени таблици на стр.18-20 и 31-33 в РД/ което води до невъзможност за правилно организиране на защитата. Не е прието становището в потвърдителното решение за това, че независимо от преминала ревизия по реда на чл.122 ДОПК – дължимите данъци са определени на основание материалния закон. В тази вр. е посочено, че в РД е отразено непредставяне на счетоводни документи и същевременно /стр.46/ - на дружеството са извършени проверки, при които на администрацията са представени всички необходими документи, които се съхраняват в данъчното досие. Твърди се, че на ревизиращите органи е осигурен достъп до всички документи /счетоводна база, първични счетоводни документи и разпечатки/ в офиса на дружеството и над 90% от доставките са извършвани по обществени поръчки, което прави закупуването, влагането и отчитането на материалите изключително проследимо.
Счита се, че ако бъде прието, че ревизията не е по реда на чл.122 ДОПК, констатациите в акта са недоказани. В тази вр. е изтъкнато, че в РД е отразено, че фактурите са включени в справките-декларации и дневниците за продажби на доставчиците, което по същество представлява финалната част от начисляването на данъка, като в случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурите – на посочените в тях дати е постигнато съгласие и според правилото на чл.24 ал.2 ЗЗД – с фактическото предаване на стоките се е прехвърлила и собствеността върху тях. С тези действия практически се е стигнало до индивидуализиране на вещите и тяхното отделяне. Твърди се, че са ангажирани доказателства за прехвърляне правото на собственост върху стоките по посочените в доклада фактури, вкл. и за последващата им реализация.
Посочено е, че липсата на произход на стоките не е основание за отказване на данъчен кредит според практиката на ВАС. С позоваване на решение от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и делото „Италес” ООД, е заявено, че оспорващото дружество е използвало всички достъпни му методи и средства за проучване на своите доставчици /дали са включени в списъка на длъжниците на НАП; дали се издирват за връчване на съобщения по реда на чл.32 ДОПК/. Дружеството не може да провери дали фактурите са осчетоводени в счетоводството на доставчика и дали то се води редовно, както и каква е стоковата наличност по счетоводни данни към момента на доставката, вкл. да знае каква е кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. По отношение оказаното право на данъчен кредит за извършени авансови плащания е направено позоваване на Решение № 2027/2019г. по адм.д.№ 7323/2018г. на ВАС. Поискана е отмяна на РА. В ход по същество е заявена претенция за присъждане на направените съдебни разноски.
В писмено становище по същество пълномощниците на оспорващото дружество поддържат твърдението за незаконосъобразност на ревизионното производство, поради липса на основания за преминаване на ревизията по особения ред на чл.122 ДОПК. Заявено е, че Заповед № РД-09-462/21.03.2019г. за промяна на длъжностните лица, определени за извършване на ревизията – не е връчена на жалбоподателя, а Решение № Р-16001618002871-098-001/22.03.2019г. за изземване разглеждането и решаването на ревизията от служител К. и възлагане на служител П., не е подписано от административния орган. Счита се, че ЗВР от 22.03.2019г. за възлагане на ревизията на П. и Л., няма автор и не е подписана. Оспорени са изводите на приходните органи за отсъствие на доставка на стоките и услугите, посочени в акта. Твърди се, че предаването е извършено съгласно описи на фактурите, посочени в тях и се счита, че стоките са прехвърлени съобразно правилото на чл.24 ал.2 ЗЗД с подписването на фактурите. Посочено е, че ССч.Е потвърждава тезата на оспорващото лице. Резервите на експерта, заявени в съдебно заседание от 17.02.2021г. се поддържа да са преодолени с показанията на свидетеля М.. СИФ ЕООД като подизпълнител на Русев и Ко ООД, е ползвало работници и механизация от М.и ЕООД при изпълнение на обектите в с.Маноле и в с.Скутаре – канализация, водопроводи /отразени свидетелските показания/. Според жалбоподателя следва да бъде прието за установено извършването на описаните в документите и посочените от св.М., относно обектите, където са били изпълнени ремонтни дейности, за които е издадена фактура от М.и ЕООД на СИФ ЕООД за услуга съгласно договор, с данъчна основа 95 000лв., ДДС 19000лв. с издаден акт обр.19 за извършена работа по договор за СМР и съставени констативни протоколи. Посочено е, че за всички договори по обществените поръчки, извършени в община Марица, са събрани писмени и гласни доказателства, безспорно установяващи вида на извършените СМР, доставка на стоки и услуги.
- Ответникът Д ОДОП - Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт Г. оспорва жалбата.
Счита РА за законосъобразен, а жалбата подлежаща на отхвърляне с присъждане на юрисконсултско възнаграждение /писмено становище на факс, л.2025, т.6/. Заявено е възражение за прекомерност на адв.възнаграждение /л.2025 гръб/. В писмени съображения по същество са описани фактите, установени при ревизията за всяка констатация /Абарт Груп ЕООД – относно фактура № **********/14.10.2014г.; общо начислени лихви в размер на 39,66лв. за период м.09.2017г.; за периода м.06.2017г. - отказано право на данъчен кредит в размер на 100,80лв. – с установеност за отразена в дневника за покупки фактура № ********* с ДО 3 250лв. и ДДС 650лв. – при реални стойности на фактурата – ДО 2 746лв. и ДДС 504лв., като със сумите 504лв. – ДО и 100,80лв. – ДДС са намалени стойността и ДДС на покупките в този данъчен период; данъчен период м.08.2016г.
– относно фактура, изд. от Дина Комерс ЕООД с № **********/05.08.2016г. на стойност 8 265лв. и ДДС 1 653лв. с предмет на доставката – услуга и отразено за данъчен период м.11.2017г. в дневника за продажби два пъти кредитно известие с № 1000…1911 от 05.08.2016г. на стойност /- 8 265лв./ и ДДС /- 1 653лв./, изд. на Дина Комерс ЕООД – един път с основание „услуга” и втори път с основание „Кт известие”, като в отчетните регистри не са отразявани нито фактура, нито кредитно известие с посочения номер, издавани от Русев и Ко ООД, при което повторното сторниране на фактурата от страна на РЛ, не е признато при ревизията и с 1 653лв. е извършено увеличение на декларирания ДДС за продажбите за периода м.11.2017г.; отказан данъчен кредит в общ размер на 26 908, 22лв. – във вр. с данни в таблица от стр.35 до 43 от РД – констатация, че в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС за различни данъчни периоди, ревизираното лице /РЛ/ е отразявало двукратно фактури за извършени покупки, при което повторното упражняване на данъчен кредит за един и същ данъчен документ противоречи на ЗДДС – отказаният данъчен кредит е на основание чл.71 т.1 вр.с чл.68 ал.1 т.1, ал.2 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС; отказан ДК по фактура № 1518/04.10.2016г. в размер на 1 666,67лв. за периода м.10.2016г., изд. от Алемикс ЕООД – доставчикът няма регистрация по ЗДДС и никога не е бил регистриран за целите на този закон; отказано право на ДК за м.03.2013г. по 6 фактури, изд. от Алтея 21 ЕООД; отказано право на приспадане на ДК в размер на 8 059,66лв. за м.12.2016г. по изд. фактури от Орион Пропъртис ЕООД; отказано право на приспадане на ДК в размер на 22 496лв. за м.12.2015г. по фактури, изд. от ДММ Инженеринг ЕООД; отказано право на приспадане на ДК в общ размер 32 930,33лв. по 3 фактури, изд. от СИФ ЕООД с предмет – аванс по договор; отказано право на приспадане на ДК в размер на 4 025лв. за м.12.2015г. по фактура с предмет на доставката – управление на проект, изд. от ЛГ 2014 ЕООД;/. Подържа се наличие на предпоставките за прилагане нормата на чл.70 ал.5 ЗДДС, тъй като по спорните фактури не е доказано извършването на доставки на стоки и услуги, и основание за начисляване на ДДС.
Счита се, че е налице само фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции от страна на дружествата. Посочено е, че упражняването на ДК с фактури, по които не са осъществени реални доставки от лицето, което ги е издало, предполага, че получателят е знаел, че упражнява неправомерно данъчен кредит. Твърди се, че приетата по делото ССч.Е и данните от разпитания свидетел, не променят изводите на приходните органи. Заключението по експертизата подкрепя изводите, произтекли от събраните доказателства при ревизията – в.л. потвърди в съдебно заседание, че липсва пълна и точна документална обоснованост на конкретните стопански операции и не може да даде категоричен отговор дали фактурите и съпътстващите документи по доставката могат да се обвържат между възложител, преки и предходни изпълнители. Освен това – при липса на подробна аналитичност по обекти и отнасяне на разходите към тях, издаване и сторниране на фактури, в които не е ясно основанието, не ангажира извод за изцяло достоверно счетоводство. Свидетелските показания не са конкретни и ясни, освен което не кореспондират с останалите доказателства по делото. Дори да бъдат кредитирани – същите не установяват нови факти от значение за правилно установяване на данъчните задължения на жалбоподателя, тъй като са прекалено общи.
- Окръжна прокуратура - гр. Пловдив не участва по делото.
Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14 дн.срок /решението е връчено по електронен път, л.19 – електронната препратка е активирана на 12.03.2020г., а жалбата е с вх.номер в Дирекция ОДОП – Пловдив от 24.03.2020г./ от страна с интерес от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.
1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ Р-16001618002871-020-001 от 18.05.2018г. /л.997, т.3/, издадена от А.А.Д., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, е възложена ревизия на „Русев и Ко” ООД, с обхват : задължения за данък върху добавената стойност за периоди - от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 31.05.2018г. по електронен път. В първата ЗВР са определени за извършване на ревизията : С.С.К. – гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Г.И.Л.
– гл. инспектор по приходите. От същия орган на приходите е издадена
Заповед № Р-16001618002871-023-001/03.07.2018г. /л.993/, за спиране производството по извършване на ревизия за срок до 03.10.2018г. /по молба от ревизираното дружество, л.992/. Ревизията е възобновена със заповед от 04.10.2018г. със срок след възобновяването – 03.12.2018г., л.988. Със заповед от 22.10.2018г. ревизията отново е спряна вр. с болничен лист от 14.09.2018г. по отношение Г.Л. – гл.инспектор по приходите. Ревизията е възобновена със заповед от 13.03.2019г. със срок след възобновяването – 24.04.2019г. Със ЗВР от 22.03.2019г. е извършена промяна в ревизиращия екип – вместо С.С.К. – гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ е определена Т.А.П. - гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/. С Решение № Р-16001618002871-098-001/22.03.2019г.
/л.974, т.3/, изд. от А.А.Д., на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.7 ал.3 ДОПК, е иззето разглеждането и решаването на ревизията от Св.К. при ТД на НАП, в качеството на ръководител на ревизия и са възложени правомощията по извършване на Т.А.П. при ТД на НАП, в качеството на ръководител на ревизия – поради продължителен отпуск по болест на С.С.К. – главен инспектор по приходите /допълнително приложени болнични листове, л.1978 и сл./ и на основание – Заповед на Директора на ТД на НАП – Пловдив № РД-09-462/21.03.2019г. за определяне Т.П. да изпълнява функцията на ръководител ревизия – л.4 и л.973. Следва ЗВР от 23.04.2019г. за удължаване срок на ревизията до 24.05.2019г. и ЗВР от 21.05.2019г. за удължаване срока до 21.06.2019г. Със Заповед № Р-16001618002871-ЗИД-001/21.06.2019г., на основание чл.114 ал.4 ДОПК и въз основа на искане на териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив с № Р-16001618002871-Д49-001/12.06.2019г., е удължен до 21.10.2019г. срока за извършване на ревизията на Русев и Ко ООД – от Изпълнителния директор на НАП /л.960/. Със ЗВР от