Решение № 4999 от 29.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4999 гр. София, 29.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100110526 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от М. Н. А., с която са предявени срещу Столична община, искове с правно основание чл. 49, вр. чл.

45 ЗЗД, както следва: за сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето - счупване на пателата (колянно капаче) на левия крак, което е настъпило на 27.05.2023 г. и за сумата от и 1335,98 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение.

Претендира законната лихва от датата на увреждането за неимуществените вреди и от най-късно направения разход - 22.06.2023 г. за имуществените, както и направените разноски по делото.

Ищцата твърди, че на 27.05.2023 г. при преминаване по тротоара между вх.А и вх.Б на бл.542, в ж.к. „Люлин“, поради попадане на неравен участък, е паднала и е получила травматични увреждания - счупване на пателата (колянно капаче) на левия крак. Изпитала е силни болки и страдания, била е хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където на 04.06.2023 г. й е извършена оперативна интервенция. Претендира претърпени имуществени вреди - разходи за скъпоструващи медицински изделия, които не се покриват от НЗОК.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че мястото на настъпване на събитието е неуточнено, както и че липсват данни за наличието на твърдяната неравност.

Оспорва механизма на настъпване на процесното събитие. Оспорва наличие на виновно поведение на негови служители и причинна връзка между вредата и твърдяното от ищцата противоправно поведение. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищцата не е положила дължимата грижа да прояви внимание при своето движение, което да гарантира личната й безопасност.

Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият е 1 силно завишен и не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД:

Установява се от показанията на свидетеля В.Р.А. -дъщеря на ищцата, че на 27.05.2023 г. пред апартамента на свидетелката в ж.к. ****, при преминаване по тротоара пред входа кракът на ищцата попаднал в неравност на тротоарните плочки и ищцата паднала на земята. На мястото където ищцата се е спънала, плочките били издадени нагоре между 1 - 2 сантиметра.

Пострадалата е била облечена с тениска, анцуг и маратонки. Свидетелката сочи, че и друг път ищцата й е идвала на гости като всеки път минавали от различно място, в зависимост от това къде спирали колата. Свидетелката е възприела лично събитието – същото е настъпило докато чакала майка си на входната врата.

Установява се от приложените по делото медицински документи и от съдебно-медицинската експертиза, че на 27.05.2023 г. в следствие на процесното събитие, ищцата М. Н. А. е получила „закрито счупване на капачката на лявата колянна става“. Тази травматична увреда е наложила провеждане на oперативно лечение и е довела до трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за около 4-5 месеца. Съгласно експертизата счупването на капачката на лявата колянна става би могло да се получи при процесното събитие. Травма, като тази на ищцата, би могла да бъде получена при спъване и падане напред и удар на предната повърхност на коленните стави върху терена - при директен удар на капачката на коляното в твърд тъп предмет, какъвто е тротоара на улицата. Вещото лице посочва, че тази костна увреда е възможно да бъде получена при падане на земята от собствен ръст. На ищцата е проведено следното лечение: 8 дни домашно — амбулаторно — от 27.05.2023 г. до 03.06.2023 г.; 3 дни - болнично — от 04.06.2023 г. до 07.06.2023 г. като на 04.06.2023 г. е проведена операция открито наместване и фиксация на капачката на лявото коляно с 2 винта и серклаж с метална тел. Операцията на лявото коляно е била необходима за наместване на капачката и фиксация на същата с метални импланти, за да зарасне счупването й. По време на домашно-амбулаторното лечение - от 07.06.2023 г. до около 3-4 месеца след това ищцата е ходила на контролни прегледи за превръзки и раздвижване на крайника. Пострадалата е претърпяла болки и страдания непосредствено след инцидента с голям интензитет за около 14-15 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, болки с помалък интензитет след втория месец до около 4-ия месец. След това интензитетът на болките е намалявал постепенно. Вещото лице посочва, че на ищцата й предстои нова операция за изваждане на металните импланти от 2 коляното. Тази операция ще й причини нови болки и страдания за около 1 месец като едва след извършването й може да се направи медицинска прогноза за състоянието на лявата колянна става. С оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на М. А., възрастта й, давността на получаването на увредата, вида на проведеното лечение и сегашното й състояние, се очаква постепенно в ставата да се развие “артрозна болест”.

Понастоящем самостоятелната походка на пострадалата е възстановена, лявата колянна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %, лявото бедро е по-слабо 2 см, лявото коляно е по-дебело 3 см, а по предната повърхност на ставата се вижда надлъжен белег от операция 16 см.

Съгласно експертизата направените разходи, описани във фактура от 07.06.2023 г. за потребителска такса - 17,40 лв., касов бон от 27.05.2023 г. за имобилизираща шина на коляното - 135,00 лв., фактура от 07.06.2023 г. за сет за ортопедична операция и метални винтове - 1026,00 лв., касов бон от 11.06.2023 г. за превръзка - 5,48 лв., са за лечение на получената при процесния инцидент травматична увреда от ищцата на 27.05.2023 г. В съдебно заседание вещото лице посочва, че след операция задължително лечението изисква прилагане на инжекции Клексан, които не се поемат от здравна каса, а пациентът трябва да си ги закупи сам.

От показанията на свидетеля Е.А.К. се установява, че непосредствено след настъпване на увреждането - същия ден, е видяла ищцата в дома й.

Пострадалата била с охлузено лице, рани по челото, по бузата, по носа. Двата й крака били ожулени на колената, единият - много подут и отекъл. Изпитвала силни болки. Когато ищцата се прибрала вкъщи след операцията свидетелката й помагала – за храна, прием на лекарства и битови нужди, в продължение на около 2 месеца и половина. Свидетелката сочи, че към днешна дата ищцата се е възстановила дотолкова, че успява да ходи сама, но изпитва затруднение при изкачване на стълби, при клякане, при по-дълго ходене пеш, при промяна във времето.

Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е имало дупка (неравност на настилката), се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението си да поддържат земното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което 3 следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е имало сигнализация за неравността.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази, че уврежданията на ищцата се намират в областта крака, причинено й е трайно ограничение на движенията за срок от около 2 месеца, което обективно води до дискомфорт и трудности при придвижването и в ежедневието й. Лечението е включвало оперативна интервенция.

Интензитетът на болката е бил най-голям през първите 14-15 дни, умерен - за около 2 месеца и с по-малък интензитет за около 4-5 месеца. Към настоящия момент, поради липсата на медицински данни за настъпили усложнения, съдът приема, че е налице пълно възстановяване, но следва да се отчете и факта, че евентуално предстои още една операция за изваждане на винтовете, както и че ищцата все още изпитва затруднение при някои физически активности (изкачване на стълби, клякане и т.н.). Поради изложеното и при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, липсата на трайни последици за здравето на пострадалата и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки конкретните икономически условия и стандарт на живот към момента на настъпване на злополуката – 2023 г., съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 30 000 лв.

Основателен е и искът за присъждане на имуществени вреди от увреждането. Установява се от медицинската експертиза и представените писмени доказателства, че във връзка с лечението на ищцата и извършената операция са извършени разходи за закупуване на медикаменти и консумативи в размер на 1335,98 лв.

Частично основателно се явява направеното възражение за съпричиняване. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Възражение за съпричиняване от страна на ищеца е релевирано своевременно с отговора на исковата молба.

Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения като обективен елемент от съпричиняването може да се изрази в действие или бездействие. Съобразно мотивите по Тълкувателно решение № 1/2021 г. по т.д.№ 1/2021 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият „не извършва непозволено увреждане, но съпричинява вредата 4 тогава, когато е създал реална възможност за настъпването й или е превърнал създадената от делинквента реална опасност в действителност“. Пострадалият допринася за настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т.7 от Тълкувателно решение №1/2014г. по тълкувателно дело №1/2014г. ОСТК на ВКС, когато не е допринесъл за настъпване на събитието, „но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата”. От показанията на свидетеля Александрова се установява, че процесният участък от тротоара, където се е осъществил инцидента, се намира в близост до дома на дъщерята ищцата (пред входа на жилищната сграда, в която живее) – т.е. следва да се приеме, че маршрутът е обичаен, редовно посещаван, тъй като там живее близък родственик на пострадалата. Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, а съгласно описанието на неравността, същата е била видима при – ако това не може да стане отдалеч, то е напълно възможно при приближаване до неравността, същата да бъде възприета и избегната от преминаващия пешеходец. Поради това следва да се приеме, че ищцата не е положила дължимата грижа към собственото си здраве да бъде внимателна към състоянието на пътя, по който преминава, в познат за нея участък. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на пострадалия – неполагане на дължима грижа да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимите обезщетения следва да бъде намален с 25% (1/4) – до 22 500 лв. за обезщетението за неимуществени вреди и 1001,98 лв. за имуществените вреди.