Решение № 133 от 01.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Л. 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. ИВАНОВСКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско дело № 20264410100241 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, вр. чл. 367 ТЗ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от *****, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: *****, с ЕТ П.Ц.П., чрез адв. Н. Й. Н. – Г. при АК – Габрово, срещу: ЕТ „*****, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:гр.

*****, с ЕТ И.А.Е.

В исковата молба се твърди, че ищецът е извършил услуги на ответника, изразяващи се в превоз на товар – селаж. Превозите били извършени на:

-13.01.2023г. по направление с. К. – гр. Л. за което била издадена Товарителница №0082527/13.01.2023г. и на 02.02.2023г. по направление с. К. – гр. Л. за което била издадена Товарителница №0080389/02.02.2023г., като за двата превоза била издадена фактура №0000000668 от 02.02.2023г. на обща стойност 1296 лв. с падеж на плащане – датата на издаване на фактурата – 02.02.2023г.;

-13.02.2023г. по направление с. К. – гр. Л. за което била издадена Товарителница №0080392/13.02.2023г., като за превоза била издадена фактура №0000000677 от 02.03.2023г. на стойност 864 лв. с падеж на плащане – датата на издаване на фактурата – 02.03.2023г.

Твърди се, че по първата фактура ответникът извършил частично плащане като заплатил сумата от 830 лв.. Оставащата част по задължението по тази фактура била сумата от 466 лв., или незаплатеното задължение по двете фактури, с приспадане на частичното плащане била сумата от 1330лв.

Поради значителна забава в плащането ищецът изпратил на ответника 1 писмо – покана за доброволно изпълнение на задължението от 19.08.2025г., получена от ответника на 22.08.2025г., но до изтичане на посочения 5-дневен срок за изпълнение погасяване на плащането не било извършвано.

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1330 лв., ведно със законната лихва върху главницата, както следва: оставаща сума по фактура №0000000668/02.02.2023г. в размер на 466лв., считано от 02.02.2023г. (падеж на плащане) до окончателното плащане на главницата; за сумата по фактура №0000000677/02.03.2023г. в размер на 864 лв., считано от 02.03.2023г. (падеж на плащане) до окончателното плащане на главницата.

Претендират се направените разноски в настоящото производство – държавна такса за образуване на делото и адвокатски хонорар. Претендират се и разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. 1060/2025г. по описа на РС – Севлиево, както и разноските по изп. дело №259/2025г. по описа на ДСИ при РС – Севлиево, образувани срещу търговеца ответник за обезпечаване на настоящата претенция.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК пред РС – Севлиево е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

Становището на ответника е, че предявеният иск е процесуално допустим. Не отрича, че дължи плащане на сумите като главници, но оспорва размера на претендираните лихви, както и претендираните разноски.

Изразява желание и намерение да уредят отношенията си с ищеца извънсъдебно.

Съдът като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложените писмени доказателства се установява, че между страните е съществувала договорка превоз на стока, за което са представени превозни документи. Ищецът е извършил услуги на ответника, изразяващи се в превоз на товар – селаж. Превозите са извършени на 13.01.2023г. и на 02.02.2023г., за което са издадени товарителници. За двата превоза е издадена фактура на обща стойност 1296 лв. с падеж на плащане – датата на издаване на фактурата – 02.02.2023г.;

На 13.02.2023г. е извършен превоз, за което била издадена Товарителница, а за превоза била издадена фактура от 02.03.2023г. на стойност 864 лв. с падеж на плащане – датата на издаване на фактурата – 02.03.2023г.

По първата фактура е длъжникът е извършил частично плащане, като е заплатил на ищеца сумата от 830 лв., като оставащата част по задължението по тази фактура е сумата в размер на 466 лв.

Ищецът е изпълнил задължението си, като ответникът не оспорва наличието на търговските отношения, както и задълженията, договорени 2 между страните. По отношение на размера на задълженията са представени фактура и извадка от дневника на продажбите. Няма спор по отношение на размера на договорената сума – 864 лв., равняващи се на 441,76 евро.

Ответникът не оспорва, че дължи плащане на сумите като главници.

Оспорва размера на претендираните лихви и разноски.

С исковата молба е заявено, че се претендира като акцесорен иск и заплащане на лихви. Доколкото е налице неизпълнение на парично задължение, волята на страните по превозните правоотношения е била плащането на превозното възнаграждение за осъществените превозни товари да се осъществява към момента на издаване на ежемесечната фактура. Тази е датата, на която настъпва падежа и задължението на ответния търговец да заплати договореното дължимо плащане.

Предвид изложените съображения предявеният иск следва да се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1330 лв., както и законната лихва върху главницата: оставаща сума по фактура №0000000668/02.02.2023г. в размер на 466лв., считано от 02.02.2023г. (падеж на плащане) до окончателното плащане на главницата; за сумата по фактура №0000000677/02.03.2023г. в размер на 864 лв., считано от 02.03.2023г. (падеж на плащане) до окончателното плащане на главницата.

По отношение на претенцията за разноски, с оглед разпоредбата на чл.

78, ал.1 от ГПК, съдът намира, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските в исково производство – 27,20 евро заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, за реалното плащане на които са представени доказателства, поради което следва да бъдат присъдени в пълен размер.

По ч.гр.д.1060/2025г. по описа на РС – Севлиево, по исковете, предмет на настоящото производство е допуснато обезпечение. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР №6/2013г., отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. По обезпечителното производство ищецът е направил следните разноски – 23,01 евро заплатена държавна такса и 204,52 евро платено адвокатско възнаграждение, които разноски в обезпечителното производство също ще бъдат присъдени в пълен размер.

От страна на ищеца се претендират по изп. дело №259/2025г. по описа на ДСИ при РС – Севлиево, за които се твърди, че ще представят списък.

Представен е Списък на разноските, в който са включени разноските по гр.д.

241/2026г. по описа на РС – Левски и по обезпечителното производство – ч.гр.д. 1060/2025г. по описа на РС – Севлиево. Съдът намира за нужно да отбележи, че адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по налагане на обезпечението, не следва да се присъжда, доколкото разноските в 3 обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнително дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЕТ „*****, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с ЕТ И.А.Е. да заплати на *****, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: *****, с ЕТ П.Ц.П., сумата от 1330 лв., (680,02 евро), които представляват сбор от фактури, както и законната лихва върху главницата: за оставаща сума по фактура №0000000668/02.02.2023г. в размер на 466лв.

(238,26 евро), считано от 02.02.2023г. (падеж на плащане) до окончателното плащане на главницата; за сумата по фактура №0000000677/02.03.2023г. в размер на 864 лв.

(441,76евро), считано от 02.03.2023г. (падеж на плащане) до окончателното плащане на главницата.

О С Ъ Ж Д А ЕТ

„*****, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:гр. *****, с ЕТ И.А.Е. да заплати на *****, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: *****, с ЕТ П.Ц.П., направените разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д. №1060/2025г. по описа на РС – Севлиево в размер на 27,20 евро (53,20 лева), представляващи държавна такса и 204,52 евро (400 лева) адвокатско възнаграждение и разноски по исковото производство в размер на държавна такса 27,20 евро (53,20 лева) и 204,52 евро (400 лева) адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ОС Плевен от съобщението.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 4