Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 22.08.2023, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Търговско дело 36/2022
Вид
Решение № 47
Подписан
22.08.2023
В сила
21.05.2025
Състав
Любен Димитров Хаджииванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Смолян, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любен Д. Хаджииванов при участието на секретаря Софка М. Д.а като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20225400900036 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на Н. С., чрез адв. К.М., в която се твърди, че при пътно--транспортно произшествие, настъпило на 10.09.19г., реализирано от застрахован при ответника Л. И. АД – С. водач, на ищцата били причинени телесни повреди, вследствие на което търпяла имуществени и неимуществени вреди.

Твърди се, че на 10.09.19г., около 22,55ч., в кв. Б., ул. Я., до частна къща № **, гр. М., след като ищцата спряла пред къщата управлявания от нея лек автомобил Ф. Г., рег. № *****, собственост на лицето, с което съжителствала на семейни начала, и след като и след като излязла и затворила автомобила, идващият от обратната посока на движението по улицата водач на автомобил М. МЛ-***, peг. № *****, Б. О., притиснал и премазал С. между нейния автомобил и управлявания от О. автомобил, в резултат на което бил счупен тазът й, дясна срамна кост, както и получила други телесни увреди.

Твърди се в молбата, че със споразумение по чл. 381 и сл. НПК, сключено между подсъдимия О. и прокуратурата по НОХД № ***/2020г. на 1

PC М., последният бил признат за виновен в извършване на посоченото погоре престъпление и му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца, изпълнението на което било отложено, за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 ГПК, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 14 месeца. Определението, с което било одобрено споразумението, било окончателно и не подлежало на обжалване.

Предвид изложеното, нямало спор по фактите. Вината на О. била безспорна и постановена с влязъл в сила съдебен акт, споразумението след като било одобрено от съда имало последиците на влязла в сила присъда - чл.

383, ал.1 НПК. Данни за съпричиняване нямало, не се и твърдяло в обвинението.

Ищцата твърди, че първа медицинска помощ й била оказана от екип на ЦСМП гр. С.. Постъпила в спешно отделение на МБАЛ Д-р Б. Ш. АД - С. в 1,09ч. като й била поставена диагноза счупване на ацетабулума /главолечна ямка на таза/ и била хоспитализирана в отделение по ортопедия и травматология. Изписана била на 14.09.19г., с диагноза счупване на таза в областта на дясната срамна кост.

Твърди се още в молбата, че С. не можела да повдигне десния си крак в тазобедрената става още от приемането си в болницата, възстановявала се бавно, била обслужвана от близките си и от момента на инцидента до подаване на исковата молба изпитвала силни болки в кръста, които се разпростирали към десния й крак.

От извършените последващи прегледи и изследвания в МЦ С. А. 2 неврохирургична амбулатория, гр. С. З., и в МК Б. ЕООД, отделение за образна диагностика, се установявала политравма вследствие на ПТП и данни за фрактури на тазови кости и част от лумбалните прешлени.

Ищцата Н.С. твърди, че вследствие на възникналото на 10.09.19г. произшествие получила счупване на горното рамо на дясната срамна кост на таза; разкъсно-контузна рана на дясното коляно; счупване на страничния израстък на 4-ти поясен прешлен вляво; травматична срединна дискова херния със секвестър L 4-5 /IV -V поясни прешлени/ със стеснение на медуларния отвор на това ниво и травматичен лумбо-сакрален радикулит в ляво. Всички тези увреждания били причинени от водача на лек автомобил М.

МЛ-***, peг.№ *****, Б.О., застрахован при ответника ЗК Л. И. АД - С..

2

Ищцата била уведомена от застрахователя, че лекия автомобил М. МЛ***, peг.№ *****, бил със сключена застраховка гражданска отговорност № *****, с валидност 05.09.19г. до 04.09.20г., т.е. към момента на произшествието било налице застрахователно покритие.

Ищцата отправила молба-покана за изплащане на обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, като предявената сума била в размер на 200 000лв. Налице бил отказ на застрахователя за изплащане на обезщетение, който отказ бил незаконосъобразен и давал основание на увреденото лице да предяви претенцията си за заплащане пред съда на основание чл. 498, ал. 3, пр. 2 КЗ.

Твърди се в молбата, че ищцата била принудена да прави разходи за покупка на лекарства, да ползва отпуск по болест, да се лекува в лечебни заведения и почивни домове, за което следвало ответното застрахователно дружество да й заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди от 178.90лв., представляващи разходи за лечение в периода 10.09.19г. до 16.06.22г., ведно с мораторната лихва върху тази сума от заплащане на разходите до предявяване на иска на 16.06.22г. в размер на 29.91лв., разлика между брутното и трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност в периода 10.09.19г. – 16.06.22г. от 2 022.44лв., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 10.09.19г. до 16.06.22г. от 308.54лв..

Претендира законната лихва върху всяка от тези главници от предявяване на иска до окончателното им плащане.

Претендира да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, от причинените увреждания в размер на 200 000лв., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 10.09.19г. до 16.06.22г. от 56 166.67лв., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане. Нанесените травми и към момента, почти три години и половина след произшествието, причинявали на С. изключително силни болки и страдания. Тя не можела да седи, да ходи и да лежи нормално, без да изпитва болка, от което нервната й система била срината. Пострадалата, която била на 37г. към момента на произшествието и имала две деца след счупването на част от срамната й кост претърпяла и компрометирана детеродната функция тотално, тъй като при евентуално забременяване, натоварването на тази кост нямало да може да 3 бъде понесено и плодът нямало да може да бъде износен, т.е. макар да била фертилна, възможността да има следващо дете била тотално компрометирана.

Твърди се в молбата, че в материалите от досъдебното производство се намирали доказателства, че виновният водач бил употребил алкохол, избягал от местопроизшествието, укривал се и опитал да прехвърли вината на трето лице. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати исковите суми, както и направените по делото разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника ЗК Л. И. АД - С..

На първо място, ответникът поддържа, че предявените искове били недопустими. Оспорва претенциите за имуществени и неимуществени вреди, както и исковете за лихви върху главниците, считано от датата на увреждането, 10.09.19г.

Излага следните съображения по направеното възражение за недопустимост на претенциите. На основание чл.498, ал.3 във вр. с ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице било отправяне от него към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондирало задължението на застрахователя по чл. 496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от три месеца, считано от предявяването й. Такава претенция по реда на чл. 380 КЗ не била предявена по надлежния ред, поради което предявяването на иска било недопустимо. Пред застрахователя била заведена покана с вх.№ 1552/16.02.22г., с която се претендирало обезщетение.

Към поканата не били приложени относими документи, нито банкова сметка, каквото задължение съществувало според чл. 380 КЗ, а единствено пълномощно за адвокат.

Пострадалата била уведомена писмено на 23.02.22г. чрез адв. М., че следва да представи относими документи, както и медицинска документация.

Отговор от нейна страна не последвал. С тези си действия ищцата е поставила застрахователя-ответник в невъзможност да се произнесе в срок по предявената претенция.

Предвид на изложеното поддържа, че не била спазена процедурата по чл. 380 КЗ за предявяване на доброволна претенция пред застрахователя, поради което искът бил недопустим, а завеждането му целяло единствено да 4 натовари застрахователното дружество с допълнителни разноски.

На следващо място, представената медицинска документация датирала от 2019г. и 2020г., т.е. към момента на поканата за плащане, пострадалата можело да я представи. С., в качеството си на пострадало лице по воденото досъдебно производство, можела да се снабди и й били предоставени всички документи във връзка с настъпилото произшествие, сред които бил и констативен протокол за ПТП, който също можела да представи пред застрахователя, което отново не било направено.

Ответникът се противопоставя на твърденията, че извънсъдебна претенция била заведена пред застрахователя и оспорва твърденията, че била спазена процедурата по чл. 380 КЗ, поради което моли производството да бъде прекратено.

На следващо място, ответникът оспорва изцяло предявените претенции за имуществени и неимуществени вреди по основание и размер.

Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие било настъпило единствено по причина на действията на водача Б. О., при управлението на автомобил М. МЛ, с per.№ *****. Оспорва и описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, както и че същото било осъществено само поради нарушение на правилата за движение от страна на водача О.. Ответникът се противопоставя на твърденията за липса на съпричиняване от страна на пострадалата. Доколкото според чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда /в случая споразумение по НОХД/, била задължително за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, то наличието на съпричиняване от страна на пострадалата следвало да е предмет на настоящото производство, тъй като същото било извън предмета на сключеното споразумение по НОХД.

Застрахователят-ответник оспорва и твърденията, че поради ПТП, настъпило на 10.09.19г., за ищцата Н. С. били настъпили описаните в исковата молба телесни травми и здравословни състояния. Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието, за ищцата настъпили телесни травми и здравословни състояния като посочените в исковата молба, като оспорва и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждането и естеството на лечението и 5 неговата продължителност.

Оспорва и твърденията, че към момента на предявяване на иска ищцата не се била възстановила от претърпените травми, както и твърденията, че реализирала разходи за лечение, включително в лечебни заведения и почивни домове, както и че била налице причинно-следствена връзка между тези разходи и настъпилите усложнения, за които се твърдяло, че били вследствие на ПТП. Оспорва твърденията, че към момента бил затруднен нормалният начин на живот на ищцата, поради травма, настъпила при произшествието. С оглед представената медицинска документация, ищцата следвало да се възстанови за период от около 6 до 9 месеца. Оспорва и твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за търпяни такива, както и за проведено лечение.

Оспорва твърденията, че вследствие травмата от произшествието била нарушена детеродната функция на ищцата, както и твърденията, че вследствие на това търпяла неимуществени вреди, поради невъзможност да има трето дете предвид възрастта й, както и предвид обстоятелството, че към момента имала две деца.

Ответникът оспорва изцяло твърденията, че възстановителният период не бил завършил, тъй като не били налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение. Не били налице и данни за настъпили неблагоприятни последици с траен характер или доказателства, от които да следва извод за незавършено лечение.

Оспорва твърденията за настъпили неимуществени вреди в причинноследствена връзка с пътния инцидент, за техния интензитет, проявление, периода, през който били търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които обосновавали размера на претенцията, който бил изключително завишен, прекомерен и не кореспондирал нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налагал извод за възстановяване в обичайния срок. Този размер на претендираното обезщетение нямал връзка нито с причините и обстоятелствата при осъществяване на произшествието, икономическите условия в страната към момента на деянието и относимата съдебна практика.