Решение № 2293 от 07.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2293 гр. София, 07.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110115212 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от А. Т. Д. срещу “Кредирект” ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между ищеца и ответника “Кредирект” ЕООД е сключен договор за паричен заем № 1069426 от 08.05.2024 г. Излагат се съображения, че съгласно сключен между страните по делото договор за паричен заем № 1069426 от 08.05.2024 г., съгласно които кредитодателят “Кредирект” ЕООД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 50%, при ГПР от 62,8%, а също така е уговорено в 3-дневен срок от сключване на договора заемателят да предостави поне едно от следните обезпечения: поръчител, които отговаря на предварително поставени от заемодателя условия или банкова гаранция, като в чл.6, ал.1 от договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпеченията в посочения срок в тежест на заемателя се начислява неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1864,21 лв. Твърди, че макар сумата за неустойка за непредоставяне на обезпечение да се начислява при непредоставяне на обезпечението в уговорения 2-дневен срок за предоставяне на обезпечение, в процесния случай още при сключване на договора за кредит е начислена неустойка в размер на 1913,38 лв., като общото задължение по кредита е в размер на 3370,83 лв. Излага подробни съображения, че клаузата за неустойка за непредоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата на неустойката обезпечителна, 1 обезщщетителна и санкционна функции, а също така и противоречи на целта на закона, тъй като заобикаля забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПКр при забава на потребител кредиторът да не може да начислява обезщетение за забава в размер по-голям от законната лихва за забава, както и заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като води до надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е следвало да се включи при изчисляване на общите разходи по кредита и по този начин да се отрази при изчисляване на ГПР. Поради невключване на посочената неустойка при изчисляване на ГПР посоченият в договора размер на ГПР противоречи на действително приложения, което води до недействителност на договора за потребителски кредит на осн. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПКр, а също така поддържа, че действителния ГПР между страните надвишава максималния допустим размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.

Въз основа на посоченото, предявява иск срещу “Кредирект” ЕООД, с който моли съдът да обяви за нищожен договор за паричен заем № 1069426 от 08.05.2024 г., а също така в условията на евентуалност моли съдът да обяви клаузата на чл.18 от договора за кредит № 1069426/08.05.2024 г. за нищожна.

Претендира разноски за водене на делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът “Кредирект” ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове за нищожност като неоснователни. Позовава се на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като посочва, че договорът за кредит може да се прилага и без оспорената клауза за неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което евентуална недействителност на клаузата не влече след себе си недействителност на целия договор за кредит. Твърди, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР, защото се начислява след сключване на договора и при неизпълнение на допълнителни задължения на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а от друга страна размера на ГПР се определя при сключване на договора. Излага твърдения, че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като се позовава на правото на потребителя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му, като при отказ потребителят е щял да се освободи и от задължението за заплащане на неустойката.

Поддържа, че при преценка дали неустойката противоречи на добрите нрави следва да се вземе предвид, че размерът й е предварително определен и посочен в договора, посочени са видът неизпълнение и начален и краен момент на начисляване на неустойката. Оспорва също така, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е неравноправна клауза в потребителски договор. Посочва, че в периода 2023 – 2024 г. потребителят е сключил с ответника общо 3 бр. договора за кредит, в които е уговорено заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, поради което неравноправността на клаузата за неустойка следвало да се преценява въз основа на трайните отношения между страните. Посочва, че неустойката е индивидуално договорена клауза. Признава, че при изчисляване на ГПР размерът на неустойката не е включен в ГПР, но също така поддържа, че не е имало и 2 основание за включването му в ГПР. Въз основа на посоченото, моли съдът да отхвърли предявените искове. Претендира разноски за водене на делото, в това число и адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени е главен установителен иск с правно основание по чл. 26, ал.

1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 и чл. 19, ал. 4 и вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК за установяване спрямо ответника “Кредирект” ЕООД, че договор за потребителски кредит № 1069426/08.05.2024 г. е нищожен поради противоречие на закона или заобикаляне на закона. В условията на евентуалност с иска за нищожност на договора за кредит е съединен установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 33 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 3, вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146, вр. с чл. 143 ЗЗП – за установяване на нищожност на договорната клауза на чл. 18 от договор за паричен заем № 1069426/08.05.2024 г., предвиждаща начисляване на неустойка за непредоставяне на обезпечение в уговорения срок и като неравноправна клауза в потребителски договор.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключване на договор за паричен заем № 1069426/08.05.2024 г. с ответника “Кредирект” ЕООД, както и твърдените основания за недействителност на договора – заобикаляне на закона, противоречие на закона и посочване на размер на ГПР, който е по-нисък от действителния ГПР, както и че реалния ГПР по договора за кредит надвишава 5 пъти размер на законната лихва. По предявения иск за нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит, в доказателствена тежест на ищеца, е да докаже пълно и главно: сключване на договор за паричен заем № 1069426/08.05.2024 г. с ответника „Кредирект“ ЕООД, в който е включена клауза, задължаваща потребителя да заплати неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, както и твърдените основания за недействителност на договорната клауза – противоречие на закона, заобикаляне на закона, противоречие на добрите нрави и неравноправна клауза в потребителски договор.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът с изготвения проект на доклад по делото, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ между ищеца и ответника “Кредирект” ЕООД на 08.05.2024 г. е сключен договор за паричен заем № 1069426 от 08.05.2024 г., по който кредитодателят “Кредирект” ЕООД е предоставил сума в заем на кредитополучателя в размер на 1000 лв., при договорена годишна възнаградителна лихва от 50%, при ГПР от 62,8%, 2/ в чл. 18, ал. 1 от договор за паричен заем № 1069426 от 08.05.2024 г. е договорено заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредитора в уговорения договора срок в размер на 1864,21 лв., която не е включена при изчисляване на ГПР.

3

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

В настоящия случай, видно от съдържанието на сключения договор за паричен заем между „Кредирект“ ЕООД и ищеца А. Т. Д., в чл. 3 на същия е посочено, че размерът на кредита е 1000 лв., като сумата следва да бъде върната, чрез заплащане на 18 бр. месечни вноски, лихвеният процент е 50%, а ГПР – 62,80%. В чл. 3.2. е посочено, че се дължат 4 бр. вноски от по 41,67 лв. и 14 бр. вноски от по 95,71 лв., като общата сума за плащане възлиза на 1506,62 лв., т.е. размерът на възнаградителната лихва е 506,62 лв. Видно от погасителен план, разписан в чл. 3, ал. 3 ДПК, кредитополучателят се задължава да заплати и неустойка в размер на сумата от 1 913,38 лв., стойността на която е разсрочена отново на 18 бр. месечни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по кредита, при което вноската с неустойка възлиза на сумата от 190 лв., а общо дължимата сума по договора – 3 370,83 лв. Неустойката се дължи, в случай, че в 2-дневен срок от сключване на ДПК, кредитополучателят не представи обезпечение при условията на чл.

6.1 от договора – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, при условията посочени в договора.

Съдът намира съдържанието на процесния ДПК, за неясно, подвеждащо потребителя и въвеждащо го в заблуждение. Цената за договорената неустойка (клауза от договора, сама по себе си нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, алт. 1 и 2 и предл. 2 ЗЗД) в размер на 1 913,38 лв., която възлиза на близо 200% от размера на предоставената главница по кредита – 1000 лв., не е включена в ГПР по договора (така изрично в чл. 3, ал.

4 ДПК), но е прибавена към задължението на кредитополучателя, чрез увеличаване на стойността на съответните месечни погасителни вноски, въпреки, че представляват разход, свързан с договора за кредит. Цитираната сума за която се сочи да е вземане за неустойка, се претендира за неизпълнение на акцесорно задължение – предоставяне на обезпечение по договора. Неизпълнението на това задължение не е свързано пряко с претърпени вреди и е типичен пример за уговорка, която излиза извън присъщите за неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като накърнява добрите нрави и поставя в неравностойно положение икономически по-слабата в преговорите страна по правоотношението. Съобразно договорения механизъм на формиране на задължението (начислено „автоматично“, 2 дни след сключването на договора, като стойността му е добавена към дължимите погасителни вноски), не се достига до обезщетяване на вече реално възникнали вреди в патримониума на 4 кредитора, съответно – санкционирането на длъжника за неизпълнението му по договора. Напротив - в чл. 6, ал. 5 на ДПК изрично е записано, че независимо от това дали кредитът се обслужва редовно (!) , непредставянето на обезпечение увреждало кредитора, тъй като увеличавало

„непропорционално носения от него кредитен риск“ и увреждало неговата „капиталова адекватност“, като с подписване на договора, кредитополучателят се съгласява с това съждение. С подобна уговорка, кредитодателят прехвърля изцяло отговорността за оценка на риска във връзка с отпускане на кредита върху кредитополучателя, като използвайки икономическото си положение на по-силна страна и в противоречие, както с императивни правни норми (ЗПК), така и на добрите нрави, принуждава кредитоискателя да приеме условия по сделката, които водят до нейната нищожност.