Акт от 23.02.2022, Административен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е

№111 гр. Хасково, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА при участието на секретаря Ангелина Латунова като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева адм.д. № 1214/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т.А.А., ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.В.Ч., против Решение № 1012-26-464-3 от 16.11.2021 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково.

В жалбата се твърди, че с обжалваното решение бил потвърден незаконосъобразен отказ, издаден в нарушение на материалните разпоредби на КСО и подзаконовата нормативна уредба. Към датата на постановения отказ данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, данните по чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от КСО и данните по чл. 9, ал. 1 от КСО безспорно установявали осигурителен стаж за периода от 01.10.2012 г. до 30.09.2021 г.

Обжалваното решение незаконосъобразно кредитирало ретроактивност на правни норми. Чл. 137 от Закона за ветеринарно-медицинската дейност бил в сила от 2020 г., а извършените правни квалификации били за факти преди тази дата. В решението не било допустимо да се правят нови правни квалификации. Получаването на информация от ОДБХ -Хасково и от ОД „Земеделие“ не била изискана от контролен орган в процеса на проверката.

Нито в отказа, нито в обжалваното решение било посочено изготвянето на констативен протокол относно установените правно значими факти и настъпили правопроменящи факти.

С оглед изложеното, жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково и потвърдения отказ за заверка на осигурителен стаж изх.№ 4004-26-78-12/08.10.2021 г. на контролен орган към ТП на НОИ - Хасково, като нищожни, неправилни, недопустими и незаконосъобразни. Моли за присъждане на разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа така депозираната жалба. Посочва, че не били спазени правилата за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, като липсвали процесуални предпоставки за извършване на съответната проверка, включително и заповед за извършване на проверка по осигурителното законодателство, издадена от Директора на ТП на НОИ. Посочва още, че отказът е постановен преждевременно, преди влизане в сила на задължителните предписания.

Ответникът –

Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Заявява, че в правомощията на контролните органи на НОИ е да извършват проверки и ревизии, както и че, за да завери един стаж контролният орган при извършване на проверката, не е необходимо задължителните предписания да са влезли в сила. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът прецени жалбата за основателна, навежда възражение за прекомерност на платения адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.09.2021 г. жалбоподателят Т.А.А. е подал Заявление вх. № 4004-26-78/16.09.2021 г. до Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – гр.Хасково, с което е поискал заверяване на осигурителната му книжка за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г. и за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2021 г. (л. 41).

В тази връзка е инициирано извършването на проверка, в хода на която е установено, че Т.А.А. е вписан в Регистър БУЛСТАТ като земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици. От направено запитване до ОД „Земеделие“ - Хасково и съответно отговор с вх. № 4004-26-78-11/06.10.2021 г., е установено, че лицето има валидни регистрации като земеделски стопанин за периода от 01.08.2012 г. до 11.06.2021 г. и регистрация на 08.02.2021 г., валидна до края на срока по чл. 12, ал. 2 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година. От анкетните карти на лицето, предоставени от ОД „Земеделие“ – Хасково, било установено, че за периода от 2012 г. до 2021 г. Т.А. е отглеждал кокошки носачки (от 25 бр. до 35 бр.).

Видно от Писмо вх. № 4004-26-78-6/29.09.2021 г. на БАБХ - Областна дирекция по безопасност на храните - Хасково е, че Т.А. има вписан животновъден обект, находящ се в * от 2012 г. Във връзка с отправено запитване до БАБХ – Хасково дали вписаният животновъден обект е регистриран като тип „лично стопанство“ или тип „ферма“, в Писмо вх. № 4004-26-78-10/05.10.2021 г. се посочва, че Т.А.А. с ЕГН : ********** няма подадено заявление за регистрация на животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, поради което не може да бъде определен видът на животновъдния обект - ферма или лично стопанство. Заявено е, че животновъден обект номер **********/стар 6442-0168/ е активен обект от 2012 година, във връзка с промените на законодателството и създаването на база данни ИИС на БАБХ, същият е вписан в системата, но не е преминал режим на одобрение за регистрация по реда на чл.

137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Във връзка с установеното, на 08.10.2021 г. е постановен отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход на Т.А.А. от инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Хасково с изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г. за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г. по подадено Заявление вх. № 4004-26-78/16.09.2021 г. (л. 15 - 16). В отказа са цитирани разпоредбите на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО за понятието „осигурено лице“, тези на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от КСО във връзка с възникването и прекратяването на осигуряването, § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО по отношение на понятието „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“, чл. 4а, ал. 1, т. 6 от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, както и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за дейността на животновъдните стопанства по отношение на понятието „лично стопанство“, а също и чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството, според който текст животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. Отказът е мотивиран с факта, че регистрацията на основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ като самоосигуряващо се лице, ежемесечното внасяне на осигурителни вноски и подаване на данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ само по себе си не е достатъчно основание, за да се счита едно лице осигурено, и съответно е прието, че за Т.А.А. не е възникнало основание за осигуряване по чл.

4, ал. 3, т. 4 от КСО и че не може да бъде удостоверен стаж и доход на лицето за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2021 г. Отказът е връчен на Т.А. на 11.10.2021 г.

На 08.10.2021 г. Инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Хасково издава и Задължителни предписания № ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г., с които на Т.А. е указано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 01.10.2012 г. до 31.12.2015 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1, за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2021 г., с вид осигурен 22, декларация образец № 1, за периода от 01.09.2021г. до 12.09.2021 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1 (л. 17). Предписанията са връчени на Т.А. на 11.10.2021 г.

На 18.10.2021 г. Т.А. *** две жалби срещу така постановените административни актове - срещу Отказ за заверяване на осигурителен стаж и доход с изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г. за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г. (л. 14) и срещу Задължителни предписания № ЗД-1-26-01014271/08.10.2021 г. (л. 13).

Във връзка с жалбата срещу отказа за заверяване на осигурителен стаж и доход с оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. Директорът на ТП на НОИ - Хасково е отхвърлил Жалба вх. № 1012-26-464/18.10.2021 г., подадена от Т.А.А. срещу отказ за заверка на осигурителен стаж изх. № 4004-26-78-12/08.10.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, като е приел, че от приложените по административната преписка доказателства се установява, че Т.А.А. реално не е осъществявал дейност като земеделски стопанин, тъй като няма вписан/регистриран животновъден обект тип „ферма“ и не е произвеждал животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и не подлежи на осигуряване.

Жалбата срещу така постановеното решение е подадена на 26.11.2021 г. и е регистрирана в ТП на НОИ – Хасково под вх.№ 1012-26-464-4/26.11.2021 г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес, в предвидения от закона срок по чл. 118, ал.1 от КСО и е редовна от външна страна.

Преценяйки доказателствата по делото, както и валидността и законосъобразността на оспорения административен акт, с оглед критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, настоящата инстанция счита жалбата за неоснователна.

Предмет на обжалване в настоящото производство е Решение № 1012-26-464-3/16.11.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е потвърден изцяло отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителна книжка на оспорващия Т.А.А., в качеството му на самоосигуряващо се лице, за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г., постановен от инспектор в ТП на НОИ – Хасково.

Оспореният административен акт, предмет на настоящото производство, е издаден от компетентен по смисъла на чл. 118, ал. 1 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО орган, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО именно ръководителят на съответното ТП на НОИ е компетентен да се произнесе по жалби срещу откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки, какъвто е настоящият случай. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган са и инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на НОИ. Именно такъв контролен орган на ТП на НОИ е постановил процесния Отказ за заверка на осигурителен стаж и доход в осигурителната книжка на Т.А.А. за периода от 01.10.2012 г. – 31.08.2021 г. по подадено Заявление вх. № 4004-26-78/16.09.2021 г., подлежащ на обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 4 от КСО. В настоящия случай с обжалваното решение Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил издадения отказ за заверка на осигурителна книжка от контролен орган на НОИ, като е изложил подробни мотиви, обосноваващи постановеното решение.

В тази връзка съдът намира, че решението е издадено в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, което го прави валиден административен акт.

Относно възражението за нарушена процедура при провеждането на проверката и липса на заповед за възлагането й, следва да се посочи, че в случая, доколкото проверката е извършена само по данните в информационната система на НОИ, то нарочна заповед за извършването й не е била необходима. В хода на подобна проверка контролните органи няма пречка да търсят съдействие на други държавни органи. В случая, като са били длъжни по силата на чл. 31, ал. 2 от Инструкция № 1 от 3.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт да се запознаят с относимите за проверката документи, то след установените данни в информационната система на НОИ, за да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите, контролните органи са изискали съдействие от други държавни органи и институции. Последното е в правомощията на контролните органи на основание чл. 42, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, Глава Седма – Взаимоотношения с други държавни органи, институции и лица. Но дори и да се приеме, че проверката е обхванала не само данни от информационната система на НОИ, според настоящия състав, липсата на заповед не опорочава проверката до степен, че да обоснове нищожност на обжалвания акт.