Решение № 108 от 24.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Ихтиман, 24.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200246 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Е. Р., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 002***/**.**.2026 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 920,32 евро (1 800 лева).

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила при подробно изложени съображения.

В съдебно заседание процесуалния представител на наказания поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

АНО чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна:

„ВИ ЕНД ИВ ТРАНС“ ООД е ползвател на ППС влекач с рег. № СВ*****Т, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „******“, модел „******“. Жалбоподателят работи в дружеството на длъжност шофьор.

„ВИ ЕНД ИВ ТРАНС“ ЕООД е сключил договор с „Интелигентни трафик 1 системи“ АД за плащане тол такси за пътувания въз основа на реално декларирани тол данни.

На **.**.2025 г. в 12:34 часа, е установено нарушение с пътно превозно средство влекач марка „влекач с рег. № СВ*****Т, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „*****“, модел „*******“, в общ.

Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150 с посока на движение намаляващ километър, като не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното средство, което било заснето с устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, управлявано от въззивника.

С акт за установяване на административно нарушение № 002***/**.**.2025 г., съставен на **.**.2025 г. от свид. П. П. – старши инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане-Монтана“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ и в присъствието на свид.

Н. Л.– свидетел по съставяне на акта, било констатирано, че при проверка, осъществена на **.**.2025 г. в 11.15 часа, на път 1-1-, км. 13+300, с посока на движение Дунавци Видин, е установено, че за ППС влекач с рег. № СВ*****Т, марка „******“, модел „******“, попадащо в категорията на ППС, за което се дължи такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 10б, ал. 4 ЗП, която не е била заплатена при преминаването на ППС на **.**.2025 г., в 12:34 часа АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Костенец, километър 54+150, засечено с контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси.

В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на нарушителя, жалбоподател в настоящото производство, който го е подписал без въжражения.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното 002***/**.**.2026 г., издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на същата разпоредба, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 920,32 евро (1 800 лева).

Административнонаказаващият орган и националният доставчик на услуги не могат да предоставят информация за размера на незаплатената такса за сегмента, съгласно предоставените от тях справки, нито за маршрута, който ППС е преминало без заплащане на дължима такса. Бордовото устройство в пътното превозно средство е било технически изправно, като поради неправилни действия на въззивника е заплатена пътна такса за категория, различна от дължимата за превозното средство.

По доказателствата:

Възприетата фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от събраните в хода на производството писмени доказателства трудов договор, свидетелство за регистрация на МПС, част I, заповеди на АПИ, извлечение за регистрирани нарушения, 2 броя снимки, писма от НТУ и НДУ относно маршрут и дължима такса и приложените към тях справки за заплатен маршрут и място на установяване на нарушението.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което не следва да бъдат по-подробно анализирани.

Вмененото нарушение се установява по безспорен начин от 2 приложеното графично изображение, генерирано от контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, доклад и разписки за заплатена маршрутна карта.

Последните водят до несъмнен извод, че за управляваното от жалбоподателя ППС не е заплатена такса въз основа на реално получени декларирани тол данни за преминаването на превозното средство в сегмента АМ „Тракия“ (А1) в района на общ. Костенец, километър 54+150. От писмо с вх. № 3087/14.05.2025 г. се установява, че АНО не разполага и не може да предостави информация за дължимата пътна такса. Такава не може да предостави и доставчика НДУ, видно от справка с вх. № 3269/20.05.2026 г.

Същите предоставят информация единствено за платените сегменти на датата на извършване на нарушението.

Въпреки направеното оспорване, настоящият състав приема, че жалбоподателят е лицето, което е управлявало превозното средство. Именно той е лицето, управлявал ППС по време на проверката. При съставяне на АУАН е подписал същия без възражения. Няма данни друго лице да е имало достъп до товарния автомобил. Изброените обстоятелства, в комбинация с АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, която в случая не е оборена, обосновават извод, че именно наказаният е лицето, управлявало товарният автомобил.

Показанията на свидетелите П. П. и Н. Л. не спомагат за разкриване на обективната истина, тъй като същите нямат никакъв спомен за конкретния случай.

При съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания по делото доказателствен материал настоящият съдебен състав намира, че деянието и неговото авторство са доказани по категоричен и несъмнен начин.

Доколкото доказателственият материал не разкрива никакви противоречия, съдът не дължи по-подробен анализ.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът, констатира че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на 3 твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

По делото безспорно се установява, че на **.**.2025 г., в 12:34 часа АМ „Тракия“ (А-1) в района на общ. Костенец, по път А-1 (автомагистрала „Тракия“), км. 54+150, с контролно устройство с ИД № 20032 (АПИ) е установено, че жалбоподателят е управлявал ППС влекач с рег. № РВ*****Х, с обща допустима техническа маса над 12 тона, марка „*****“, модел „*****“.

Превозното средство е с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (в случая надвишава 12 тона), не попада в изключенията по чл.

10, ал. 9 ЗП, поради което на основание чл. 10, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10б, ал. 3 ЗП се дължи заплащането на такса за изминато разстояние за съответния сегмент.

От справка с вх. № 3269/20.05.2026 г. се установява, че бордовото устройство в ППС е било технически изправно и такса не е заплатена в поради субективни действия на водача – неправилна експлоатация.

Може да се направи извод, че въззивникът е действал непредпазливо във форма на вината небрежност. Наказаният не е предвиждал, че предприема движение по в района на общ. Костенец, километър 54+150, без да е заплатена дължимата пътна такса за участъка според категорията на превозното средство, включен в обхвата на платената пътна мрежа, но е бил длъжен съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП и е могъл да предвиди, че такса според точната категория на товарния автомобил не е заплатена, като се запознае с визуализациите на автоматизираното устройство, провери включено ли е и ако не, да го включи. Респективно при наличие на техническа неизправност, да осъществи контакт с оператор.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За процесното деяние изключение не е предвидено.

Изложеното сочи, че поведението на жалбоподателя покрива формално признаците от обективна и субективна страна на състав на административно нарушение, установен в чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда наказание глоба в абсолютно определен размер от 920,32 евро (1800 лева) за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва.

Не се споделят доводите, че субект на наказателна отговорност за този вид нарушение не може да бъде физическо лице, което е водач на автомобила, а единствено неговият собственик, тъй като изразеното разбиране се опровергава от разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

Основателни да доводите обаче, че процесното наказание нарушава принципа на пропорционалност.

В практиката на СЕС е изяснено, че наказанието глоба в абсолютен размер - в случая 920,32 евро (1800 лева), без възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, противоречи на принципа на пропорционалност.

С Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. („Екострой“ ЕООД срещу 4

Агенция „Пътна инфраструктура“) Съдът на Европейския съюз е постановил, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на