Решение № 527 от 19.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Варна, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500748 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260072/16.01.2026г., подадена от Ж. И. Д., ЕГН ********** срещу решение № 260036/19.12.2025г., постановено по гр.д. № 12970/2020г. по описа на РС-Варна, 9 състав, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 262503/21.11.2025г., подадена от ищцата Ж. И. Д., ЕГН ********** за допълване по реда на чл.250 от ГПК на решение № 260026 от 29.10.2025г., постановено по гр.д. № 12970/2020г. по описа на РС-Варна, 9 състав.

В жалбата се излагат отново оплакванията от депозираната пред първоинстанционния съд молба за допълване на постановеното по делото решение № 260026 от 29.10.2025г. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по твърдените от ищцата пороци на съдебно решение, така както са прецизирани от нея в уточняваща молба от 26.09.2024г. Поддържа се още, че няма произнасяне и по направените от ищцата възражения за нищожност на договор. По същество не се сочат конкретни пороци на обжалваното решение.

Жалбоподателката моли решението да бъде обезсилено и делото да бъде 1 върнато за произнасяне по заявения от ищцата петитум на исковата молба.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ДП „Български спортен тотализатор“, с който се излага становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на постановеното решение. Сочи, че изложените в жалбата пороци за по същество твърдения за неправилност на оспорените с исковата молба като нищожни решения. Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият М. И. Ж. не е депозирал отговор на жалбата.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 12970/2020г. по описа на РС-Варна, 9 състав, е образувано по искова молба, подадена от Ж. И. Д. срещу „ДП Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж., с която са предявени искове по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от 10.01.1997г., постановено по гр.д. № 1654/1995г. по описа на РС-Варна и потвърждаващото го решение от 03.07.1997г. по в.гр.д.№ 580/1997г. на ОС-Варна, поради това, че повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, на действия, които съставляват престъпления и поради несъществуване на защитимо материално право.

С постановеното по делото решение № 260026 от 29.10.2025г. съдът е отхвърлил предявените от Ж. И. Д. срещу „ДП Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж. искове по чл.270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решение от 10.01.1997г., постановено по гр.д. № 1654/1995г. по описа на РС-Варна и потвърждаващото го решение от 03.07.1997г. по в.гр.д.№ 580/1997г. на ОС-Варна, поради това, че повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, на действия, които съставляват престъпления и поради несъществуване на защитимо материално право искове.

С молба от 21.11.2025г. ищцата Ж. И. Д. е поискала допълване на по реда на чл.250 от ГПК на решение № 260026 от 29.10.2025г. с твърдения, че 2 решението не обхваща целия спорен предмет съобразно прецизирания от нея петитум в уточняваща молба от 26.09.2024г., а именно е прописнато прецизирането на спорния предмет – имота, за който се търси защита, както и че липсва произнасяне по възражението за нищожност на договор от 15.02.1989г. Изложено в молбата е още, че в решението липсва произнасяне по някои от съображенията на ищеца, а именно че самостоятелните възражения не се погасяват по давност, че твърдяната изначалана невъзможност за изпълнение на съдебните решения е установено в изпълнителното производство в периода 2000-2005г., че изпълнителните действия са извършени в ПИ 1756 съставляват престъпление.

С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата по чл.250 от ГПК, като е изложил съображения, че се е произнесъл по всички искания на ищцата, за които дължи произнасяне с диспозитив, а исканията в молбата касаят допълване на мотивите на решението, което е недопустимо.

Обжалваното определение настоящият съдебен състав намира за правилно.

В исковата молба са изложени оплаквания за нищожност на съдебни решения, по които съдът е формулирал дизпозитив за отхвърляне на исковете, като е конкретизирал решенията и твърдените основания за нищожност – поради това, че повеляват изпълнение на нещо, което е неизпълнимо, на действия, които съставляват престъпления и поради несъществуване на защитимо материално право. По този начини съдът се е произнесъл изцяло по съществото на спора. В диспозитива на съдебния акт не е необходимо да се изписват твърденията на ищеца, обосноваващи нищожността. Достатъчно е същите да бъдат описани в мотивите на съдебния акт.

Изложеното, че съдът не се е произнесъл по някои от съображенията на ищеца, включително по направени от него възражения, съставлява непълнота в мотивите, която би могла да доведе до необоснованост на съдебния акт и съответно до неговата неправилност и в този смисъл да съставлява основание за въззивно обжалване на решението по същество, но не и за допълване по реда на чл.250 от ГПК. Мотивите към решението, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение (диспозитива) не съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.чл. 247 и 250 ГПК. От друга страна, съдът не дължи произнасяне с диспозитива на 3 решението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението – в този смисъл решение № 60/09.03.2018г. по гр.д. № 113/2017г. по описа на ВКС, I г.о.

Изложеното налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което същото следва да се потвърди.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260036/19.12.2025г., постановено по гр.д.

№ 12970/2020г. по описа на РС-Варна, 9 състав.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4