Решение № 19 от 03.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пазарджик, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20225200900109 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от И. Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. ***, чрез адв. К. от ПзАК, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Д.“ № 1, з а заплащане на 70000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 1859.31 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, включващи 1 600 лева - стойността на закупен пирон, 17.40 лева - потребителска такса за престоя в болничното заведение от 10.03.2022 до 13.03.2022 г. за премахване на пирона, 5.80 лева такса за първа лекарска комисия, състояла се на 03.09.2020 г. за установяване на трудоспособността и 236.11 лева - стойността на заплатените лекарства след оперативната намеса, ведно със законната лихва върху главниците от 21.03.2022 г. до окончателното плащане, всички вреди настъпили от ПТП от 28.07.2020 г. по вина на Б. К. Д., управлявал л. а. Фолксваген Бора, рег. № ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

На 28.07.2020 г., около 16:00 ч., в гр. П., на ул. ***, на кръстовището с бул. ***, настъпило ПТП между управлявания от Б. К. Д., ЕГН **********, л.

1 а. Фолксваген Бора, рег. № ***, и управлявания от ищеца мотоциклет Ямаха, рег. № ***. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил, който не дал предимство на мотоциклета, движещ се по път с предимство, в нарушение на чл. 50 от ЗДвП. От удара ищецът получил средна телесна повреда - ***. На 29.07.2020 г. в МБАЛ Пазарджик АД ищецът претърпял операция за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. След изписването възстановяването продължило в домашни условия, като първите два месеца ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно. След 20-тия ден от оперативната интервенция е започнал да използва патерици, което продължило 4 месеца. Твърди се, че след деветия месец започнал фитнес упражнения. През цялото време ползвал обезболяващи лекарства, за да преодолее болката. Изпитвал е негативни емоции, тъй като не се е възстановил напълно. На 10.03.2022 г. претърпял втора операция за премахване на пирона и винтовете. За лечението заплатил 1 859.31 лева, включваща 1 600 лева - стойността на закупения пирон, 17.40 лева - потребителска такса за престоя в болничното заведение от 10.03.2022 до 13.03.2022 г. за премахване на пирона, 5.80 лева - такса за първа лекарска комисия, състояла се на 03.09.2020 г. за установяване на трудоспособността и 236.11 лева - стойността на заплатените лекарства след оперативната намеса.

Гражданската отговорност на водача на лекия автомобил била застрахована при ответното дружество. С решение № 512 от 04.08.2021 г. по АНД № 1018/2021 г. на РС - Пазарджик, Б. К. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на ищеца И. С. средна телесна повреда, изразяваща се в ***, като лицето е било освободено от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. На 21.03.2022 г. ищецът уведомил застрахователното дружество за инцидента, като е претендирал имуществени и неимуществени вреди, но с писмо от 21.06.2022 г. ответникът отказва изплащане на обезщетение. Претендира обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените неимуществени вреди и 1 859.31 лева (уточнителна молба от 21.07.2022 г.) за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.03.2022 г. до окончателното плащане. Не претендира разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. Н. Л. от САК, е подал отговор на исковата молба, с 2 който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л. а.

Фолксваген Бора, рег. № ***, управляван от Б. К. Д.. Оспорва се, че изключителна вина за ПТП има водачът на л. а. Фолксваген, както и твърдяния от ищеца механизъм на ПТП. Прави се възражение за съпричиняване от ищеца, тъй като същият е управлявал мотоциклета си с превишена и несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, и така е създал предпоставки за настъпване на инцидента, евентуално поради липса на предпазна екипировка, евентуално липса на притежавано СУМПС за управление на мотоциклет. Отделно, съпричинил е понеже мотоциклетът не е преминал задължителния технически преглед съгласно чл. 147, ал. 3, т. 5, б. „а“ от ЗДвП. Излага се, че решението по чл. 78а от НК не обхваща със задължителна сила на основание чл. 300 от ГПК гражданскоправните последици от деянието, изразяващи се в съпричиняване на увреждането от пострадалия. Твърди се липса на твърдяните проблеми след инцидента, а евентуалното им съществуване се дължи на предходни заболявания или травматични събития, които нямат връзка с ПТП. Твърди се липса на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания, евентуално забавянето на оздравителния процес е в резултат на неспазване на лекарските предписания и непровеждане на необходимата рехабилитация. Излага, че разходите се покриват от НЗОК и не се дължат.

Оспорва началният момент на претендиране на законната лихва. Сочи, че претендираният размер за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерен.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, с което двойната размяна на книжа по делото е преустановена.

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.

86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.

3

Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя , като на 21.03.2022 г. го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. същият е отказал определяне на такова. Исковете са предявени на 06.07.2022 г. и са допустими.

Съдът приема от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и водача на л. а. Фолксваген Бора, рег. № *** , Б. К. Д. е сключена застрахователна полица за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към датата на процесния инцидент; че ищецът е отправил претенцията пред застрахователя, като са го сезирал с искане на 21 .03.2022 г. за заплащане на обезщетения досежно процесния инцидент, но същият е отказал плащане.

По делото е приложено като писмено доказателство АНД № 1018/2021 г. на РС - Пазарджик, видно от което с решение № 512 от 04.08.2021 г. Б. К.

Д., роден на 28.04.1965 г., е признат за виновен в това, че на 28.07.2020 г. в гр.

П., на кръстовището на ул. *** и ул. ***, при управление на л. а. Фолксваген Бора, рег. № ***, е нарушил правилата за движение - чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост е причинил на И. Н. С. средна телесна повреда, изразяваща се в *** - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложено административно наказание глоба. Решението е влязло в сила на 20.08.2021 г.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Б. К. Д. дава показания, че е участвал в процесното ПТП, като шофьор на л. а. Фолксваген Бора. Излага, че инцидентът се реализира на кръстовище с път с предимство, на излизане от гр. П.. Спрял на знака, огледал се и тръгнал. Недоумява как не е видял ищеца. Всичко станала много бързо.

При удара се изкривява гумата на мотоциклета и така същият се приплъзва по автомобила. Знае, че ищецът е дошъл от път с предимство.

Свидетелят Н. Г. С., баща на ищеца, дава показания, че знае за инцидента. След изписването от болницата на сина му, лично се грижел за него, тъй като той сам не можел да се обслужва. Първоначално само лежал.

4

От болката по цяла нощ „пищял“, което наложило прием на обезболяващи лекарства и то постоянно. Излага, че синът му се страхувал да стане от леглото и да стъпи на крака си, притеснен да не го счупи отново. На първия месец започнал да прави опити да става, с помощта на баща си. След първия месец започнал да ползва патерици. Четири месеца бил с двете патерици, после махнал едната. И в момента се оплаквал от болки, когато претовари крака - било при изкачване на стълби, било като ходи много. За да заличи белезите от раните, започнал да си прави татуировки по бедрото. Заявява, че синът му е доста суетен и държи на външния си вид. След инцидента бил много *** („***“), не искал да комуникира дори с приятелите си, които го посещавали почти през ден, искали да излиза с тях, но той отказвал, притеснен как изглеждал отстрани. Свидетелят заявява, че синът му е упорит в желанието си да се възстанови, поради което започнал да ходи на фитнес, може би година и нещо след инцидента, с цел да възстанови тялото си да изглежда както преди. Занимава се с онлайн диагностика на автомобили.

Прави софтуера, което неминуемо е свързано и с клякане при закачане на диагностиката.

Свидетелят И. З. Д. дава показания, че познава ищеца от около 5 години. Всеки ден са заедно, добри приятели са. Твърди, че ищецът се занимава с ***. Поддържа, че откакто го познава спортува фитнес. Дори когато му предлагал да излязат, ищецът давал предимство на фитнеса пред излизането. Много държал на външния си вид, искал да е в добро физическо състояние. Твърди, че ищецът живее сам в апартамент в гр. П., а баща му живее в с. Д.. След инцидента се преместил да живее при баща си, тъй като не можел да се грижи за себе си поради оперирания крак. Поддържа, че има голяма разлика в психическото му състояние преди и след инцидента. Преди ищецът бил усмихнат и позитивен, а след това бил много притеснен от външния си вид, първоначално от видимо по-слабия увреден крак, а след това от загрозяващите белези от операцията по бедрото и прасеца. Когато били на море, ищецът се срамувал да се съблича заради белезите от операциите.

Първо се придвижвал с инвалидна количка, впоследствие с патерици, след това започнал да се придвижва с една патерица. След като махнал патериците, ищецът се страхувал да стъпва на болния крак, за да не го счупи отново.

От изслушаното заключение по допуснатата съдебноавтотехническата 5 експертиза, изготвена от вещо лице инж. В. Ф., неоспорено от страните, прието от съда като компетентно изготвено, пълно и обосновано, се установява следното:

На 28.07.2020 г. около 15.55 часа в светлата част на деня, на кръстовището, образувано между ул. *** и ул. *** в гр. П., водачът на л. а.

Фолксваген Бора, рег. № ***, Б. К. Д., при маневра надясно от ул. *** към ул.

„***“ навлиза в зоната на съществуващото кръстовище, след пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“, пресича траекторията на движещия се по този път с предимство по ул. „***“ мотоциклет Ямаха Х660, рег. № ***, управляван от ищеца И. С., при което настъпва сблъсък между двете пътни превозни средства. Ударът настъпва в предната лява врата и левия праг на автомобила. Пътно-климатичните условия са били прав и хоризонтален участък, слънчево време и нормална видимост, суха и чиста асфалтова настилка. Скоростта на автомобила при навлизане в кръстовището е била около 23 км/ч, а тази на мотоциклета 47 км/ч, при разрешена скорост за всички превозни средства в населеното място до 50 км/ч. Когато е възприет като опасност за движението от водача на автомобила, мотоциклетистът е бил на около 7 метра от мястото на удара. Прави се заключение, че автомобилът попада в т. нар. „опасна зона“ за спиране на мотоциклета и ПТП е неизбежно. Ударът за мотоциклета протича в спирачния път и тъй като автомобилът с цялата си дължина е застанал пред траекторията на мотоциклета, спасителна маневра е била обективно невъзможна. Аргументира се, че ищецът е бил със защитна каска, съгласно чл. 137е от ЗДвП, докато останалите елементи на предпазната екипировка не са задължителни и в случая не биха спомогнали за избягване на травмата на дясното бедро, т. е. дори да е имал панталон за мотоциклет, това нямаше да предотврати счупването на крайника.