Определение № 1436 от 01.06.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1436 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500795 по описа за 2023 година съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2, чл. 418, ал.4 от ГПК, вр. чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№ 12562/30.03.2023г. на БРС от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Изпълнителните Директори А.Димитров и Н.Спасов, чрез ю.к.Св.Стоянов, против разпореждане № 2903 от 13.03.2023г. по ч.гр.д.№ 903/2023г. по описа на БРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника М. В. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „М. р.“, бл. ***, вх.

*, ет. *, ап. *, по реда на чл.417, т.2 ГПК за сумата от 2814.28лв. главница, включително сумата от 702лв., представляваща застрахователна премия по договор за застраховка „Банк Живот Агент“, без да се включва сумата от 684.24лв. – „Такса за оценка на риска“, сумата от 1427.64лв. – договорна лихва за периода 25.10.2021г. – 07.02.2023г., сумата от 754.57лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение за забава в размер от 585.28лв. до претендираните 1339.95лв. за периода 25.10.2021г. – 07.02.2023г., както и направените разноски по делото за д.такса в размер на 125.32лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв.

1

Претендира заплащане на разноските по делото. Твърди, че постановеното от БРС и цитирано по-горе разпореждане не е съобразено с приложените доказателства и спецификата на договора. Подробни съображения излага в депозираната частна жалба. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено. Не сочи нови доказателства.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства и разпоредбите на закона, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС е сезиран от жалбоподателя със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417, ал.1, т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу посоченото по-горе физическо лице, за заплащане на упоменатите суми. В заявлението е посочил, че основава вземането си на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банката. Твърдял е, че сумите представляват изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № 7000929618 от 21.02.2019г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД. Изложението на обстоятелствата в заявлението е подробно и съобразено с вече установената практика на ВКС. Районният съд е отхвърлил заявлението отчасти и е отказал издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ – по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист против длъжника за всички претендирани суми, като е приел, че договорът за потребителски кредит се подчинява на законовата уредба на ЗПК и съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2 т.19 и т.20, вр. с чл.145, ал.1, ал.2 и чл.146, ал.2 ЗЗП, респ. е налице обосновано предположение за това.

Приел е, че тези клаузи са във вреда на потребителя, не му позволяват да прецени икономическите последици от сключения договор, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до дисбаланс между правата и задълженията на банката и потребителя. Изложил е и други основания, за да приеме, че като е добавил и други услуги – напр. „такса за оценка на риска“ и премия по договор за застраховка, на практика кредиторът е оскъпил кредита, над посочения по договора размер на ГПР и по този начин неоснователно се е 2 обогатил. Ето защо, като се е позовал на решение на СЕС – С-170/21 и определение на СЕС по дело С-379/21, е приел, че в съответните части заявлението подлежи на отхвърляне, след прихващане на платеното от длъжницата по главница и договорна лихва в размер на 5 000лв., което е чистата стойност на кредита, без изброени в разпореждането вземания и е приел, че се дължи остатък в размер на 585.28лв., за която част е уважено заявлението, както и за съответна част от съдебно-деловодните разноски.

БОС, като взе предвид ангажираните писмени доказателства и съобрази доводите на частния жалбоподател, закона, спецификата на конкретното правоотношение и цитираните решения на СЕС, прие следното:

Депозираното заявление се основава на чл.417, ал.1, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги. Вземането на кредитора е предпоставено от съществуването на договор за потребителски кредит, приложен към преписката, като в извлечението от счетоводните книги е посочено начало, край на договора, падежи на вноските, колко вноски и от кои дати са просрочени, каква е общата дължима сума, размер на лихвата, период на забава и др. Липсват зачертавания или поправки по извлечението от счетоводни книги, налице е подробно описание на дълга по размер и период.

От извлечението от счетоводни книги се установява, че крайният срок на договора за кредит е настъпил към депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и изпълнителен лист и кредиторът счита всички неиздължени суми за ликвидни и изискуеми.

Бургаският окръжен съд намира жалбата за частично основателна, по следните съображения:

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, да бъде допуснато незабавно изпълнение на вземането и издаден изпълнителен лист в полза на кредитора, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал. 1 и ал.3 и чл. 128, т.1 и т.2 от ГПК и да е приложен документ от кръга на изброените в чл.417, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.417, ал.1, т.2 от ГПК: „Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на … документ или извлечение от счетоводни книги, с които се 3 установяват вземания на държавните учреждения, и общините, или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“. Това изискване на закона е с оглед възможността на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка дали искането не се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това.

В случая към заявлението са приложени необходимите и изискуеми доказателства, съобразно изискванията на чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, включително и цитирания по-горе договор за потребителски кредит № 7000929618 от 21.02.2019г. на „Ти Би Ай Банк” ЕАД.

От съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк” ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 5000лв., със срок за погасяване 25.02.2022г, при равни месечни погасителни вноски в размер на 271.49лв. всяка, с лихвен процент по кредита – 30.11 %, ГПР – 46.61% и общ размер на задължението – 9 773.54лв.

Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор. Съгласно чл.7 от договора за кредит, общият размер на главницата по кредита включва сумата от 5 000лв., застрахователна премия в размер на 702лв. по договор за застраховка „Банк Живот Агент“ и еднократна такса за оценка на риска в размер на 684.24лв.

При преценката по чл.143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и кредитодателя клауза за заплащане на застрахователна премия по договор за застраховка в размер на 702лв. и такса за оценка на риска в размер на 684.24лв., са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.19 и т.20 от ЗПП, доколкото рискът от неизпълнение на договора от страна на потребителя следва да бъде обезпечен посредством сключения договор за застраховка, а в същото време е начислена такса за оценка на същия риск в приблизително същия размер на застрахователната премия, като не е ясно по какъв начин е формирана тази такса и защо кредитодателят я е определил в точно този размер. Ето защо, според настоящия съд, уговорките за заплащане на възнаграждение по договора за застраховка и на такса за оценка на риска, са в нарушение на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие 4 между правата на потребителя и търговеца, поради което тези клаузи са неравноправни.

Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК: „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.

Видно от приложения договор между страните, ГПР по кредита е определен в разрешения законов размер от 46.61%, като от данните по делото не може да се установи дали същият включва договорената застрахователна премия и такса за оценка на риска. В тази връзка съдът приема, че горните суми представляват разходи за длъжника, подлежащи на включване в ГПР, но не и дължими от кредитополучателя като такива, основани на неравноправни клаузи, т.е. нищожни. Тук съдът взема предвид, че обстоятелството кои вземания на кредитора са включени, респ. кои подлежат на включване в ГПР не може да бъде изцяло изследвано в заповедното производство при преценката му по чл. 411, ал. 2 от ГПК именно поради едностранния му характер.

По изложените мотиви от претендираната и поддържана по заявлението и частната жалба сума на главницата в размер на 2814.28лв., следва да бъде намалена и сумата по добавената от кредитодателя сума на застрахователната премия по договор за застраховка „Банк Живот Агент“ от 702лв. или заявлението е основателно за сумата от 2112.28лв.

Що се отнася до останалите претендирани суми – сумата от 1427.64лв.

– договорна лихва за периода 25.10.2021г. – 07.02.2023г. и сумата от 754.57лв., представляваща разликата между присъденото обезщетение за забава в размер от 585.28лв. до претендираните 1339.95лв. за периода 25.10.2021г. – 07.02.2023г., настоящият състав приема, че в тази част 5 заявлението на търговеца следва да бъде уважено.

Настоящият състав не споделя възприетото от първоинстанционния съд процесуално действие по прихващане на заплатените от кредитополучателя суми с описаните по заявлението, поради извършено плащане от страна на длъжника на чистата сума на главницата по кредита. Позоваването на Решение на съда (СЕС) от 30 юни 2022г. по дело С-170/21 на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т.И.Т. и Определение на съда (СЕС) от 17 януари 2023 година по дело C‑379/21 на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, според настоящия състав са превратно тълкувани и приложени от районния съд, защото в § 37 от Решение на съда от 30 юни 2022г. ясно е посочено, че: „От изложените погоре съображения следва, че националната юрисдикция, сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на договор за потребителски кредит, съдържащ неравноправна клауза, може да уважи това заявление, като същевременно остави без приложение тази клауза, при условие че договорът може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което запитващата юрисдикция следва да провери. В тази хипотеза посочената юрисдикция следва да има възможността да отхвърли разглежданото заявление само по отношение на претенциите, произтичащи от посочената клауза, ако те могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението“.