Решение № 7176 от 27.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7176 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100505212 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №14703/16.12.2022г., постановено по гр.д. №4 3529/2021г. по описа на СРС, 29-и състав, е признато за установено по предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, срещу М. А. Д., ЕГН **********, и С. М. Д., ЕГН **********, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. 430 ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК, че същите дължат солидарно на банката сумата от 10 649,40 евро, представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит №000LD-R005602/10.01.2011г., ведно със законна лихва от 25.11.2020г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 10 464,21 евро за периода от 18.08.2011г. до 18.08.2020г., договорна лихва в размер на 255,40 евро за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., наказателна лихва в размер на 4 283,76 евро за периода 25.11.2017г. до 12.03.2020г., наказателна лихва в размер на 671,97 евро за периода от 14.05.2020г. до 18.08.2020г., законна лихва за забава в размер на 289,90 евро за периода от 19.08.2020г. до 24.11.2020г., както и сумата в размер на 144 лева за разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 1

ГПК по ч.гр.дело №58521/2020г. по описа на СРС, 29-и състав, като предявените исковете за договорна лихва за разликата над 10 464,21 евро до претендирания размер от 10 464,70 евро, както и за наказателна лихва за разликата над 4 283,76 евро до претендирания размер от 8 061,80 евро и за периода 19.04.2011г. – 24.11.2017г. са отхвърлени.

Срещу решението в частта, в която исковете са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответниците М. А. Д., и С. М. Д., с която се поддържа, че постановеният съдебен акт е неправилен. Твърди се, че по делото липсват каквито и да било доказателства за обявена на длъжниците предсрочна изискуемост на кредита, поради което и само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени. Сочи се, че приложените от банката покани не биха могли да бъдат приети за надлежно уведомяване на ответниците за настъпилата предсрочна изискуемост. Допълва се, че приетите от районния съд дати не кореспондират и с твърденията на ищеца за момента на настъпване на предсрочната изискуемост. На следващо място, поддържа се, че дори и да се приеме, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 19.08.2019г., претенциите на банката за главница, договорна лихва и санкционна лихва за периода от 19.08.2019г. до 18.08.2020г. са напълно неоснователни. Твърди се, че в този случай вземането на кредитора следва да бъде определено в размер на остатъка от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, като районният съд неправилно е приел за дължими начислените възнаградителна и санкционна лихва върху главницата за периода от 19.08.2019г. до 18.08.2020г. Поддържа се и направеното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност, като се излагат подробни аргументи относно срока, от който същата започва да тече, а именно- от датите на падеж на всяка вноска за главница и лихва, а не, както районният съд е приел- от момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Поддържат се и направените с отговора възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора и приложимите общи условия. Твърди се липса на ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки един от компонентите за формиране на възнаградителната лихва, което води до значително неравновесие между правата на банката и потребителите, а на това основание и до нищожност на клаузата. Допълва се, че не е налице яснота и 2 относно механизма за нейното изменение, което възпрепятства потребителят да предвиди произтичащите от нея икономически последици. Заявява се също, че търсената за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. договорна лихва е недължима като повторно претендирана. Оспорва се и дължимостта на претендираната от ищеца сума в размер на 289,90 евро, представляваща законова лихва за периода от 19.08.2020г. до 24.11.2020г., като се твърди, че не е ясно върху каква главница същата е начислена. По отношение на иска за сумата от 144 лева- разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост се заявява, че между страните не съществува уговорка същата да бъде възлагана в тежест на длъжниците. Предвид изложеното се отправя молба за отмяна на постановеното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове.

В рамките на законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, с който се оспорва нейната основателност.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за банков кредит №000LD-R005602/10.01.2011г. /“Договор за банков кредит“/, с който „Първа инвестиционна банка“ АД, е предоставила на М. А. Д. и С. М. Д., кредит в размер на 10 700 евро за погасяване на съществуващи техни задължения, като страните са уговорили краен срок за погасяването му- 18.01.2021г. По силата на раздел II, т.4 от договора кредитополучателите са се задължили да заплащат на кредитодателя годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент /“БЛП“/ на банката за евро, увеличен с надбавка от 8.51 пункта, като същият към датата на сключване на договора бил в размер на 7,99% годишно. Съгласно раздел II, т.5 от договора годишният процент на разходите към датата на неговото сключване е определен на 18,78%. В раздел II, т.10 от договора страните уговорили дължимите, но неизвършени в срок плащания на кредитополучателите да се отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в раздел II, т.4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска, независимо дали падежът е в неработен ден, като е посочено, че при наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно 3 изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката. В раздел IV, т.15 допълнително е посочено, че при просрочие на кредита над 60 дни, същият ще бъде направен предсрочно изискуем. С подписване на Договора за банков кредит страните са приели, че същият се сключва при условията на чл.298, ал.1, т.1 от ТЗ, като кредитополучателите са декларирали, че са запознати с предоставените им Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ за кредити на физически лица /„ОУ“/ и приемат да бъдат прилагани спрямо тях.

Към Договора за банков кредит е изготвен и погасителен план, като видно от представения по делото екземпляр, задълженията на кредитополучателите са разсрочени на 120 месечни вноски в размер на 184,66 лева всяка, включваща главница и лихва, последната от които с падеж 18.01.2021г.

Приложени по делото са и ОУ, от които се установява, че БЛП е променлив лихвен индекс, който банката използва като базов при изчисляване на лихвения процент по кредита и който се утвърждава с решение на УС.

Уредени са и случаите, в които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите за определен от нея срок, сред които е и неизвършване на което и да е плащане по договора за кредит, в това число и неосигуряване на авоар по сметката повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало изискуемо.

Приети по делото са и покани до кредитополучателите във връзка с обявената предсрочна изискуемост.

С покана с вх. №034842/07.08.2019г. и покана с вх. №034843/07.08.2019г. по описа на ЧСИ С.Я., С. М. Д., съответно М. А. Д. са поканени да погасят в 7дневен срок от получаването им просрочените си задължения по Договор за банков кредит №000LD-R-005602/10.01.2011г. Посочено е, че ако не сторят това, след изтичане на срока и без изпращане на ново уведомление банката ще счита кредита за предсрочно изискуем и ще предприеме предвидените в закона действия за принудителното му събиране.

Видно от отбелязване на приложена по делото разписка на ЧСИ С.Я., на 19.08.2019г. С. М. Д. е получил лично адресираната до него покана.

От представения констативен протокол, съставен на 02.10.2019г. от ЧСИ С.Я., се установява, че на 08.08.2019г., 18:00ч., 25.09.2019г., 14:50ч. /почивен 4 ден/ и на 17.09.2019г., 11:30ч., служител е посетил посочения от молителя адрес за връчване на покана на М. А. Д., а именно: гр. София, ул. ****, като е установил, че търсеното лице не живее на него, при което е залепил уведомление. Отбелязано е, че в указания в уведомлението двуседмичен срок М. А. Д. не се е явил да получи адресираната до него покана. Направена е справка в НБД „Население“, където е установено, че лицето има вписан настоящ адрес в гр. Бобовдол, с. Мламолово.

Приложена по делото е покана с вх. №7791/22.11.2019г. по описа на ЧСИ В.А. до М. А. Д., с която длъжникът е повторно поканен да заплати изискуемите към банката задължения в седемдневен срок от нейното получаване.

От представения констативен протокол, съставен на 15.08.2020г. от ЧСИ В.А., се установява, че на 15.12.2019г., 14:30ч. /почивен ден/, 20.02.2020г., 11:00ч. и на 21.07.2020г., 16:30ч., адресът на лицето в с. Мламолово е бил посетен, като при последното посещение адресатът е намерен, но категорично е отказал получаването на поканата.

В рамките на първоинстанционното производство е приета Съдебносчетоводна експертиза /„ССчЕ“/, от заключението на която се установява, че общо постъпилата сума за усвояване по кредита е 10 700 евро. Посочено е, че към дата на подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение /25.11.2020г./ непогасената главница е в размер общо на 9 763,91 евро за периода от вноска №3 с дата на падеж 18.04.2011г. до вноска №115 с дата на падеж 18.08.2020г., а остатъкът от непадежиралата главница е в размер на 885,49 евро. Отбелязано е, че непогасените вноски по договорната лихва са в размер общо на 10 465,21 евро за периода от вноска №7 /частично/ с дата падеж 18.08.2011г. до вноска №115 с дата падеж 18.08.2020г. Уточнено е, че за целия срок на договора банката е прилагала годишен лихвен процент на възнаградителната лихва в размер на 16,50%. Относно начислената наказателна лихва е посочено, че съгласно раздел II, т.10 от договора за кредит същата е в размер на 26,50% /БЛП 16,50%+10 %/, като за периода от 19.04.2011г. до 12.03.2020г. същата е в размер на 8 061,80 евро, за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. е 255,40 евро, за периода от 14.05.2020г. до 18.08.2020г.- 671,97 евро, а за периода от 19.08.2020г. до 24.11.2020г. е начислявана мораторна лихва върху главницата в общ размер на 289,90 евро.

5

С оглед направеното възражение за погасителна давност е изчислен и размерът на главницата за периода от 25.11.2017г. до 25.11.2020г.- 5 163,91 евро и за периода от 25.11.2015г. до 25.11.2020г.- 7 343,25 евро, както и размерът на законната лихва върху сумата от 5 163,91 евро за периода от 19.08.2020г. до 24.11.2020г.-137,70 евро, а за същия период върху сумата от 7 343,25 евро- 195,82 евро. Относно размера на възнаградителната лихва е посочено, че задължението по договора за лихва за периода от 25.11.2017г. до 25.11.2020г. е в размер на 1 669,79 евро, а размерът на задължението за наказателна лихва за периода от 25.11.2017г. до 12.03.2020г. е 4 283,76 евро.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.