Решение № 2142 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2142 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20231100104674 по описа за 2023 година

Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ, както и иск по чл.86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба и молба уточнение вх.№86080 /26.09.2023г. О.

А. /М. А. Б./, с ЛНЧ:**********, роден на *******. в Алжир, чрез пълномощника адв.

К. Я. е предявил срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 195583 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконна мярка за неотклонение „задържане под стража“ и незаконосъобразно обвинение в престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.198, ал.1, пр.2 НК, наказателното производство по които е прекратено, сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за защита в наказателното производство, както и сумата 4 800лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди - пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за 6 месеца в периода на задържане, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от влизане в сила на прекратителното постановление до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на 26.06.2019г. е бил задържан от полицията по подозрение в престъпление, като при задържането е бил малтретиран, блъскан и унижаван, при това на работното му място - клуб по конен спорт в гр.София. Твърди, че на 26.06.2019г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.152, ал.1, т.2 от НК и чл.198, ал.1, пр.2 НК. Сочи, че на 01.07.2019г. спрямо него била взета мярка “Задържане под стража” в производство пред СРС. В последствие в проведено открито заседание на 02.12.2019г., СРС отменил взетата мярка срещу ищеца, като в хода на делото, станало ясно, че разследващите органи са имали доказателства още на 04.08.2019г., че не 1 ищеца, а друг е евентуалния извършител на престъпното деяние и налице основание да бъде свалено обвинението. Тези доказателства били обективирани в експертен доклад и заключението на биологична експертиза с ДНК анализ. Поддържа, че въпреки оневинителните доказателства наказателно производство продължило повече от година и едва на 01.09.2020г., СРП прекратила спрямо него наказателното производство и същото продължило срещу неизвестен извършител. Твърди се, че ищецът е прекарал почти 6 месеца неправилно задържан, а повече от 15 месеца обвинен в престъпление което не е извършил и към което не е бил изобщо съпричастен. Твърди се, че близо година и половина преживял голям стрес. Не можел да спи, постоянно живеел в напрежение, близки и приятели го загърбили. При задържането бил унижаван и малтретиран. Претърпял и имуществени вреди в размер на 10 800 лева, от които: 4 800 лв. средства, които е изгубил като трудови възнаграждения за периода и 6 000лв. платени адвокатски хонорари във връзка със защита, както следва: пред СРП и 1 РУ на СДВР 2 000 лв. общо (1 000 лева по договор от 04.07.2019г. и допълнителни 1000 лева по договор от 12.07.2019г); пред СРС -по дело 10620/2019г. – 1 000 лева; пред СГС по в.н.ч.д. № 5041/2019 г. – 3 000 лева.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК Прокуратурата на Република България, в качеството на процесуален субституент на държавата е депозирала отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Поддържа довод, че ПРБ не е легитимирана да отговаря за тези вредите от употреба на прекомерна сила при задържането, тъй като те са резултат от дейност на трето на спора лице полицейски органи, към което ищеца е следвало да насочи претенциите си. Ответникът прави възражение на вредите подлежащи на репариране. Сочи, че наказателното производство в досъдебна фаза е протекло в разумен срок. Оспорва твърдението за претърпени вреди с довода за липсва на доказателства. Навежда възражение за прекомерност на исковите претенции.

В о.с.з. ищецът чрез пълномощника си адв. Ж. поддържа предявените искове.

В о.с.з. Прокуратурата на Р България, чрез прокурор – Тони Петрова от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

По делото като контролираща страна е осигурено участие на СГП.

Софийски градски съд, ГО, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетото ДП № 1445/2019г., по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 25227/2019г. по описа на СРП се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем, ищецът О. А., ЛНЧ: *******, роден на ******* в Алжир, алжирски гражданин е привлечен като обвиняем, за това, че на 26.06.2019г. около 01:40 часа в гр.

София, ул. „Цар Иван Асен“ II, на тротоара срещу 12 СОУ Цар Иван Асен II, се съвкупил с лице от женски пол – С.И.Б., като я принудил към това със сила и заплашване – преметнал едната си ръка откъм гърба на Б., а с другата опрял острие от парче от стъкло във врата й от дясната страна, придърпал я назад, повалил я на тротоара като я бутнал, затиснал я с тялото си, говорейки й на английски език „ще те 2 нарежа“, направил прорези със стъклото по дясната страна на врата й и по ръката й, след което свалил бельото на Б. и проникнал във влагалището й, въпреки оказаната съпротива и викове да спре – престъпление по чл. 152, ал.1, т.2 от НК.

Със Заповед на МВР от 28.06.2019г. О. А. е задържан за срок от 24 часа. На същата дата е извършен и личен обиск на същия. С постановление от 29.06.2019г. на СРП, ищецът е задържан за срок от 72 часа.

С протоколно определение от 01.07.2019г., постановено по ч.н.д. № 10620/2019г. по описа на СРС, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

На 01.08.2019г. по досъдебното производство е изготвена съдебно-биологична експертиза на веществени доказателства чрез ДНК - анализ №33/2019г., в която е прието, че по изследваните обекти – „парче стъкло с триъгълна форма“, посочено като оръжие от пострадалата, с което спрямо нея е била упражнена принуда и дрехи на пострадалата, се установяват следи от кръв, като при изследване на генетичните маркери, съдържащи се в тях се установява, че са на неизвестно лице от мъжки пол, с профил различен от обвиняемия.

С протоколно определение от 02.12.2019г., постановено по ч.н.д. № 18 666/2019г. по описа на СРС е отменена мярката за неотклонение задържане под стража спрямо ищеца О. А..

С протоколно определение от 10.12.2019г., постановено по в.н.ч.д. № 5041/2019г. по описа на СГС е отменено определение на СРС от 02.12.2019г., постановено по н.ч.д. № 18 666/2019г., като е изменена мярката за неотклонение на О.

А. от задържане под стража в парична гаранция в размер на 1 600 лева.

С Постановление от 01.09.2020г. по ДП № 1445/2019г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 25227/2019г. по описа на СРП, е постановено частично прекратяване на наказателното производство по отношение на повдигнатото обвинение спрямо О. А. за извършени престъпления по чл. 152, ал.1, т.2 НК и чл. 198, ал.1 от НК. Със същото постановление е отменена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение - парична гаранция. Това постановление е връчено на 01.09.2020г. на адв. К. Я..

По делото са представени 4 броя договори за правна защита и съдействие, сключени между ищеца и адв. К. Я. – САК за процесуално представителство и защита, както следва:

- договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019г. по ДП № 1445/2019г. по описа на 01 РПУ-СДВР, пр.пр. № 25 227 по описа на СРП, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева;

- анекс към договора от 04.07.2019г., като страните договорили допълнително възнаграждение в размер на 1 000 лева, отбелязано е, че същите са платени в брой;

3

- договор за правна защита и съдействие по н.д. № 18 666/2019г. по описа на СРС, при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева и - договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019г. по в.н.д. № 5041/2019г. по описа на СГС при уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лева.

По делото е представена справка за съдимост на ищеца, от която се установява, че през 2013г. същият четири пъти е осъждан за извършени престъпления по чл. 279, ал.1 и ал.2 от НК. /л.39 от делото/

За установяване на неимуществените вреди е допуснат свидетелят П.А.К..

Свидетелят К. сочи, че познава А. от около 6 години. Работил е на Конната база в „Борисовата градина“. Свидетелят сочи, че знае за случая със задържането на А.. На задържането на А. присъствала клиентка, която по това време е имала урок по езда, и която била възмутена от действията при ареста му, защото А. е слабичък. Докато ищецът си вършил задълженията си при конете в загражденията, голяма група от униформени лица са го свалили на земята. Свидетелят К. познава А. като добър и тих човек. Сочи, че при него А. работел като конегледач, помагал е за „хипотерапия“.

Сочи, че това е терапия за деца със специални потребности. Пояснява, че А. е потомствен ездач. Свидетелят сочи, че много доволен от работата на А., който има отношение към животните, работата и хората. Посочва още, че А. е бил „задържан под стража“ шест месеца. След ареста А. се променил, станал плах като малко дете.

Отказал да излиза сам извън територията на базата, която е оградена в „Борисовата градина“. А. имал приятелка, с която общувал и искал да живеят заедно. Тя идвала в базата, но преустановили отношения и той останал едва ли не на улицата. Свидетелят го приютил в конната база, където ищецът нощувал и живеел. Свид. К. сочи, че след случилото си ищецът отказвал да общува с хората, а те също се отдръпнали от него.

След връщането си в базата и излизането от ареста, ищецът изпадал в кризи. Искал да се прибере в Алжир, но нямал необходимите документи. Изпитвал панически страх и бил доста променен. Свидетелят заявява, че по времето по което А. работел при него получавал по 200,00 лв. на седмица. Клиенти също били доволни от него те също му давали пари.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П.А.К., които са последователни, вътрешно непротиворечиви, житейски логични, почиват на преки лични възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.

Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:

Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения.

4

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 2 от ЗОДОВ/ДВ бр. 98/2012/, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- прекратено наказателно производство образувано срещу ищеца поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление, характера на претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

По допустимостта на исковете по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ:

Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията е Прокуратурата на Република България. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявените искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явяват допустими.

По основателността на претенциите:

Относно иска за обезщетение на неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ: