Решение № 1586 от 14.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1586 гр. Пловдив, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Бирисова при участието на секретаря Валентина П. Всилева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300502401 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от В. Л. З. против решение № 185/09.05.2023г. по гр.д.№ 2455/2021г. на Районен съд- гр.Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от нея против въззиваемите по настоящото дело Н. И. С., И. Н. С., Л.

И. С., М. В. Р., В. Н. Р., Б. Н. Р., Л. И. З. и М. И. Л. иск за разпределение на реалното ползване на поземлен имот № 227 по кадастралния план на с. *****, с площ от ***** кв.м., за който е отреден УПИ V-227 от кв.16, ведно с построените в него сгради – двуетажна еднофамилна масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Оспорват се като напълно погрешни и изводите на РС относно това, че въззиваемите са установили и упражнили давностно владение през период от повече от десет години върху притежаваната от жалбоподателката идеална част от процесния имот.

Изложени са подробни твърдения относно отношенията между страните през годините и начина на ползване на имота. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС.

Отговор на въззивната жалба е подаден от въззиваемите И. Н. С., Л. И. С. и Н. И. С., с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

В исковата молба по гр.д.№ 2455/2021г. на Районен съд- гр.Асеновград се твърди, че страните притежават горепосочените поземлен имот и сгради в съсобственост по наследство от И. К. С. и на основание съдебна делба, извършена чрез спогодба. Жилищната сграда била поставена в дял на Н. И. С., но след това, без да му е учредено право на пристрояване, към края на 80- те и началото на 90- те години на миналия век той значително я разширил с по една стая и тоалетна на първия и на втория етажи. Стопанската постройка също била 1 изградена от него, без учредено право на строеж. Твърди се също така, че те не могат да постигнат съгласие относно начина на ползване на имота.

С подадения от И. Н. С. и Н. И. С. отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен. В отговора се твърди, че И. С. и съпругата му Е. С. са притежавали дворното място в с. *****, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. След тяхната смърт през 1987г. е извършена съдебна делба между четирите им деца. Оттогава всеки от тях бил установил несмущавано владение върху получения реален дял от имота, като са демонстрирали това едни спрямо други. През 1987-1988г. Н. С. бил направил основен ремонт на жилищната сграда, като е разширил същата и по-конкретно първи етаж от нея, чрез изграждане на санитарен възел и складово помещение. По същото време той укрепил и подпорната стена, която разделя неговия имот от този на сестрите му з. Р.а и М. З.. Оттогава само той и съпругата му владеели както жилищната сграда, така и дворното място с граници подпорна стена, улица, Д. Б. и И. Х.. Поради това и по одобреният през 2000г. ЗРП на с.

***** този имот бил заснет като отделен от имота на з. Р.а и М. З. и бил записан в разписните книги на Н. С.. През 2006г. М. З. се е снабдила с нотариален акт за собственост върху нейния имот, заснет като имот с пл. № 226, а през 2021г. Н. С. и съпругата му са се снабдили с нотариален акт за собственост върху придобития от тях имот с пл.№ 227. През 1989г. те прехвърлили на И. С. ½ идеална част от правото на собственост върху жилищната сграда, а през 2021г. му дарили останалата ½ идеална част, ведно с имот с пл.№ 227. С оглед на горното, се оспорва наличието на съсобственост между страните.

Ответницата Л. И. С. също е оспорила изцяло предявения иск с твърдението, че не е налице съсобственост върху описания в исковата молба недвижим имот, тъй като той не е идентичен с имота, предмет на делбата по гр.д.№175/1987г.. Към момента на постигане на спогодба по това дело за с. ***** нямало одобрена кадастрална карта и регулационен план.

Въпреки това от този момент тя и съпругът й Н. С. били установили свое владение върху частта от дворното място, която била предоставена за ползване на него . Извършили основен ремонт на сградата, правили и други подобрения. Никой от останалите наследници на И. С. и Е. С. не били предявявали претенции към този имот.

Безспорно между страните е, че общите им наследодатели И. и Е. С.и са притежавали дворно място в с. ***** при граници: път, улица, Д. Б. и И. Х., ведно с построената в него жилищна сграда. Безспорно е също така, че те са имали четири деца- К. И. С., Н. И. С., з. И.

Р.а и М. И. З., посочени като съделители в протокола за проведено на 12.10.1987г. публично съдебно заседание по гр.д.№175/1987г. на РС- гр.*****. С този протокол е оформена спогодба, по силата на която в общ дял на Н. С., з. Р.а и М. З. / майка на жалбоподателката, починала на 23.10.2020г./ е поставено неурегулирано дворно място от 150 кв.м., намиращо се в с.*****, при граници: път, улица, Д. Б. и И. Х., като е постигнато съгласие з. Р.а и М. З. да ползват частта от дворното място под подпорната стена, до пътя за гр.*****, а Н. С.останалата част. Съгласно същата спогодба, в дял на Н. С. е поставена двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 76 кв.м., на която първият етаж е избен, а вторият етаж се състои от две стаи, коридор и килер. Към 1987г. за частта от с.*****, в която попада имотът, не е имало кадастрален план, както и регулационен план, поради което дворното място по спогодбата е описано само с площ и граници.

КРП за с.***** е одобрен със Заповед № 243А/27.12.2000г. на Кмета на Общинагр.*****. По първоинстанционното дело е прието заключение по СТЕ, изготвено от вещо лице инж.В. Г., видно от което между улицата от север и пътя за гр.***** от юг на кадастралния план от 2000г. са заснети два ПИ №№ 227 и 228, като първият по разписната книга към плана е записан като собственост на Н. С., а вторият, граничещ от юг с пътя за гр.*****, е записан на името на з. Р.а и М. З.. Всеки от двата имота е урегулиран самостоятелно. Площта на ПИ № 227 е ***** кв.м., а тази на ПИ № 228, видно от нот.акт № **** г., с който М. З. е призната за негов собственик на основание давностно владение, е 160 кв.м. От запад двата ПИ №№ 227 и 228 граничат с ПИ № 229- собственост на Д. Б., а от изток с ПИ № 226- собственост на Й., А. и И. Х.и. Обстоятелството, че в делбения протокол от 1987г. е посочена площ на имота от 150 кв.м., а не 554 кв.м., колкото е сборът на площите 2 на ПИ №№ 227 и 228, не дава категорично основание да се счита, че не е налице идентичност между тези два имота и имота- предмет на делбата по гр.д.№175/1987г. на РСгр.*****. В случай, че имаме предвид единствено посочената в протокола площ, то не би могло да се приеме, че е налице идентичност между имота от 150 кв.м. и който и да било от двата ПИ, за които М. З. и Н. С. са се снабдили с нотариални актове по обстоятелствена проверка. Всъщност площта от 150 кв.м. е посочена произволно, като причината за това е, че към 1987г. не е имало план, по който да се издаде скица и официално да се удостовери площта на делбения имот.

На л.86 и сл. по първоинстанционното дело са налице множество писмени доказателства относно това, че през 90- те години на миналия век между Н. С. от една страна и з. Р.а и М. З. от друга страна е възникнал спор относно застрояването на съсобственото между тях дворно място. Дворното място е било съсобствено, защото по силата на одобрената съдебна спогодба то е поставено в тях общ дял, без посочване на квоти, т.е. при равни дялове. В писмо от 01.09.1998г. от Община- гр.***** до М. З. и з. Р.а е записано следното: „През лятото на 1997г. госпожите М. З. и з. Р.а започват строеж на вила в собствен парцел в с.*****, Община *****. След проверка се установи, че архитектурният проект, направен през 1989г. и одобрен през 1991г. не е съгласуван с другите собственици, въпреки изпратеното тогава писмо с № 32/05.06.1992г., съгласно чл.241, ал.1, 4 и 5. Поради несъгласие на третия съсобственик да се построи нова сграда в съсобствения имот е изработено частично застроително решение на имота с цел определяне петната на новите сгради на останалите 2 съсобственика / третия получава бащината къща/“. Несъмнено третият несъгласен със строителството на двете вили съсобственик, получил „бащината къща“, е Н. С.. Следователно към онзи момент и той и двете му сестри са действали със съзнанието, че имотът е съсобствен между тях. Този имот обаче не е съществуващият понастоящем ПИ № 227, а незаснет на кадастъра и неурегулиран имот, попадащ между улица на север и пътя за гр.***** на юг. Със Заповед № 143/29.09.2000г. на Кмета на гр.***** е одобрено частично строително решение за имот пл.№ 227. Тази имот също не е изцяло идентичен с настоящ ПИ № 227, а съответства на този имот и ПИ № 228, взети заедно. Този извод произтича от обстоятелството, че всички документи, включително и въпросната заповед, в които се упоменава имот пл.№ 227, са с дати отпреди Заповед № 243А/27.12.2000г. на Кмета на Община- гр.*****, с която е одобрен действащият КРП.

Налице е бил проект за заснемане на целия имот- предмет на делбата от 1987г. с кадастрален номер 227, но в окончателния вариант на плана, одобрен със заповедта от 27.12.2000г., са били заснети два имот- един за Н. С. и друг за двете му сестри. Горният извод пряко се подкрепя от наличната на л.98 по делото на РС- гр.Асеновград скица на имот пл.№ 227, с дата 04.05.2000г., на която този имот обхваща настоящи ПИ №№ 227 и 228, като вместо номер на заповед за одобряване на плана, е записано „неодобрен“.

Заснемането на кадастралния план на два отделни имота в границите на съсобствения между Н. С., з. Р.а и М. З. имот- предмет на делбата от 1987г. и записването им в разписната книга съответно- единият като собственост на Н. С., а другият като собственост на сестрите му, дава основание да се счита, че към края на 2000г. между тях вече е било постигнато гласно или негласно съгласие за ликвидиране на съсобствеността по определената през 1987г. граница на ползването. Липсва друго логично обяснение за така извършеното заснемане и записване в разписната книга, тъй като вещно- правният статут на имота не е предполагал разделянето му на две реални части. Това разделяне не може да е станало по инициатива на техническата служба към общината. Следователно- инициативата следва да е била на съсобствениците.

Съсобствеността не е ликвидирана чрез правна сделка, а на плоскостта на установената през годините след 1987г. фактическа власт. Аргумент в подкрепа на горния извод е фактът, че през 2006г. наследодателката на жалбоподателката се е снабдила с нотариален акт за право на собственост върху ПИ № 228 на основание давностно владение.

По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. Х., М. Е. и Р. Т.. Свидетелят Х. живее от дете в имот, съседен на този на И. С.. След смъртта на И. С. къщата му останала за 3 сина му Н. С.. Сестрите му ползвали част от двора, която била отграничена от останалата част с изграден от Н. С. подпорен зид / по всяка вероятност именно за този подпорен зид на С. е издадено наказателно постановление от 30.04.2003г., в което се сочи, че изграден от него през 1988г./. Той пристроил старата къща, останала от баща му / за това строителство също има издадено наказателно постановление на Н. С./. Свидетелят М. Е. сочи, че от години познава Н. С., с когото са съседи. В. З. познавал отскоро. В имота на М. З.- майката на В. З., имало два гаража. Бил ги построил съпруга на М. З.. Нейният имот бил отделен от този на Н. С. с подпорна стена. Свидетелят не бил виждал в имота на Н. С. да влизат други лица. Съпругата му обработвала незастроената част от двора. Свидетелката Т. от 1979г. е съседка на страните. Къщата на С.и била в горната част на двора. Под нея имало градинка, а след това висока подпорна стена. Под подпорната стена имало гаражи, за които свидетелката била чула, че са построени от родителите на В. З.. Къщата и градинката под нея се ползвали от Н. С. и съпругата му.