Определение № 171 от 07.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Велико Търново, 07.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА П.А като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000159 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 407 ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Юробанк България“ АД против разпореждане за издаване на изпълнителен лист по т.д.

№ 131/2018 г. на Окръжен съд Русе. Излагат се доводи, че жалбоподателят е получил покана за доброволно изпълнение на 29.04.2024 г. по изп.д. № 5043/2024 г. на ДСИ при РС Русе, към която е приложен изпълнителен лист от 12.01.2024 г. за сумата от 800 лв. - присъдени в полза на Н. З. Б. и Н. Ю. Б. разноски пред ВКС по т.д. № 1496/2022 г., както и от 5 лв. за издаване на изпълнителния лист. В жалбата се оспорва съществуването на вземането в посочения размер, тъй като към момента на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист и постановяване на разпореждането за издаването му, вземанията са били погасени чрез прихващане по смисъла на чл. 103 ЗЗД, за което са направени изявления за прихващане, изпратени до Н. Б. и Н. Б. чрез ЧСИ В. М., получени от тях на 10.07.2023 г. С оглед на това, молителите нямат основание да търсят вземането си, тъй като то е погасено, съответно нямат право на присъждане и на разноски за издаване на изпълнителен лист.

Моли съда обжалваното разпореждане да бъде отменено и се обезсили издадения въз основа на него изпълнителен лист.

Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност на жалбата.

1

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба и становището на ответника по жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение № 40/21.04.2020 г. по т.д. № 131/2018 г. на Окръжен съд Русе е признато за установено, че „Юробанк България“ АД не дължи на Н. З.

Б. и Н. Ю. Б. сумата 23688,42 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2017 г., по обратен изпълнителен лист № 5338/20.10.2017 г. Присъдени са разноски.

С Решение № 213/12.08.2021 г. по в.т.д. № 327/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено Решение № 40/21.04.2020 г. по т.д. № 131/2018 г. на Окръжен съд Русе в обжалваните части.

С Определение № 50358/26.05.2023 г. по т.д. № 1496/2022 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение № 213/12.08.2021 г. на Апелативен съд Велико Търново по в.т.д. № 327/2020 г. Осъдена е „Юробанк България“ АД да заплати на Н. Б. и Н. Б. сумата 800 лв. – разноски за касационното производство.

С молба от 23.11.2023 г. Н. Б. и Н. Б. са поискали издаване на изпълнителен лист за сумата 800 лв. – присъдени разноски пред ВКС и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

С обжалваното разпореждане № 260020/11.01.2024 г. по т.д. № 131/2018 г. на Окръжен съд Русе е прието, че са налице изискванията на чл.

404, т. 1 и чл. 406, ал. 1 ГПК, поради което е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на молителите за сумата 800 лв. – разноски за производството пред ВКС и за сумата 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.

При така изложените обстоятелства настоящият състав намира частната жалба против разпореждането за издаване на изпълнителен лист за сумата от 800 лв. за неоснователна. Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения и определения на съдилищата. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и 2 удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният в чл. 406, ал. 1 ГПК предмет на производството по издаване на изпълнителен лист се свежда до проверка от съда налице ли е годно изпълнително основание, визирано в разпоредбата на чл. 404 ГПК, редовно ли е то от външна страна и дали правото на принудително изпълнение съществува в полза на лицето, което твърди, че е кредитор срещу лицето, което то сочи като длъжник. Тази проверка се извършва с оглед данните от самия акт, т.е. от изпълнителното основание. Доколкото именно изпълнителното основание очертава предмета и страните по принудителното изпълнение, издаваният въз основа на него изпълнителен лист трябва да възпроизвежда точно съдържанието на изпълнителното основание. Поради това, при издаването на изпълнителния лист, съдът не може да преценява факти, свързани с изпълняемото право, стоящи извън акта, независимо дали същите са настъпили преди или след неговото постановяване.

Обстоятелството, че вземането, за което се иска издаване на изпълнителен лист, е погасено посредством някой от признатите от закона способи, включително и чрез прихващане, не се отразява на изпълнителното основание, а извършеното погасяване следва да се зачете в изпълнителното производство, с оглед разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК /в този смисъл Определение № 2920/09.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3641/2023 г., ІІІ Г.О. на ВКС/. С оглед на това, настоящият състав счита, че проверката, която е извършил първоинстанционният съд, съответства на процесуалните правила – налице е влязло в сила определение на ВКС, с което банката е осъдена да заплати на молителите сумата от 800 лв., по това определение до момента не е издаден изпълнителен лист, поради което изводът за основателност на молбата за издаване на изпълнителен лист за сумата 800 лв. се явява съответен на процесуалния закон.

По отношение на искането за издаване на изпълнителен лист и за държавната такса, платена във връзка с издаването му, настоящият състав счита, че същото е неоснователно. Изпълнителният лист по правило възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. Освен това, от систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителен лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство, се налага изводът, че разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските по 3 изпълнението, чиято уредба е дадена в чл. 79, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и Определение № 617/16.12.2013 г. по ч.гр.д. № 6154/2013 г., І Г.О. на ВКС. С оглед на това, настоящият състав не споделя извода на първостепенния съд, че са налице основания за издаване на изпълнителен лист за сумата от 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, което обуславя отмяна на обжалваното разпореждане в тази част и обезсилване на изпълнителния лист за сумата от 5 лв. – за издаване на изпълнителен лист.

В жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на разпореждането за издаване на изпълнителен лист и спиране на изпълнението по изп.д. № 5043/2024 г. на ДСИ при РС Русе. Съгласно разпоредбата на чл.

407, ал. 2 ГПК обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. С оглед на това, направеното искане в частната жалба се явява неоснователно, тъй като такава възможност не е предвидена в закона.

Не е предвидена в закона и процесуална възможност на страните да претендират разноски в производството по обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд по отношение на издаването на изпълнителен лист за сумата от 800 лв., което обуславя потвърждаването на обжалвания акт в тази част, като съответен на процесуалните норми. В частта, в която е разпоредено издаване на изпълнителен лист за сумата 5 лв. разпореждането е неправилно и като такова следва да се отмени, а изпълнителния лист за тази сума – да се обезсили.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260020 от 11.01.2024 г. по т.д. № 131/2018 г. на Окръжен съд Русе в частта, в която е разпоредено издаване на изпълнителен лист в полза на Н. Б. и Н. Б. за сумата от 800 лв. – разноски за производството пред ВКС.

ОТМЕНЯ Разпореждане № 260020 от 11.01.2024 г. по т.д. № 131/2018 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е разпоредено издаване на 4 изпълнителен лист в полза на Н. Б. и Н. Б. за сумата от 5 лв. – за издаване на изпълнителен лист, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. Б. и Н. Б. за издаване на изпълнителен лист за сумата 5 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист в тази част за сумата от 5 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Юробанк България“ АД за спиране на изпълнението по изп.д. № 5043/2024 г. по описа на ДСИ при РС Русе.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5