Определение № 995 от 10.10.2023, Районен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. Плевен, 10.10.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир М. Димитров като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Частно наказателно дело № 20234430202033 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 243,ал.4 от НПК.

С протокол за избор на съдия докладчик, Председателят на РС – Плевен на 19.09.2023 г. в 13:56 часа е разпределил горепосоченото дело на Районен съдия Красимир Димитров.

Настоящото производство е образувано по жалба на Н. Й. С., в качеството му на законен представител на „*****“ ЕООД чрез адвокат на абонамент – В.П. от АК - Русе против постановление на прокурор от Районна прокуратура – гр. Плевен за частично прекратяване на наказателно производство по Досъдебно производство – пр. преписка № 4726/2022 г. по описа на Районна прокуратура Плевен/ЗМ № 184/2022 г. по описа на ОДМВР – гр. Плевен/ за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Жалбоподателят моли за отмяна на постановлението на РП – Плевен за частично прекратяване на наказателното производство - пр. преписка № 4726/2023 г. по описа на Районна прокуратура Плевен/ЗМ № 184/2022 г. по описа на ОДМВР – гр. Плевен/, тъй като счита, че цялото досъдебно производство е непълно, неясно и недоказано.

Прави се искане, преписката по жалбата да бъде върната за 1 доразследване до установяване на ирелевантни факти и обстоятелства по случая.

Досъдебно производство - пр. преписка № 4726/2022 г. по описа на Районна прокуратура Плевен/ЗМ № 184/2022 г. по описа на ОДМВР – гр.

Плевен/ е образувано на 17.08.2022 г. за това, че на неустановен ден в периода от 20.05.2022 г. до 23.06.2022 г. в гр. Плевен, противозаконно са присвоени чужди движими вещи – влекач, марка „****“, с рег. № ***** и влекач, марка „****“, с рег. ****, собственост на „*****“ ЕООД – гр. Русе.

Производството е прекратено частично на осн. чл. 243, ал.1, т. 1, във вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК за престъплението обсебване, с довод, че след анализ на събраните доказателства, може да се изведе съждение за липса на извършено престъпление по чл. 206, ал. 1,, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК от лицето В.И.И..

От събраните до настоящия момент доказателства по делото не се установява пряко участие на В.И. в извършване на противозаконното присвояване на чужди вещи, а и по делото не са налице данни, той да е действал като помагач при осъществяване на деянието от друго лице.

Съдът, след проверка на материалите по посоченото досъдебно производство, намира жалбата за ДОПУСТИМА, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал.6 от НПК.

По съществото на жалбата:

Съдът, след като се запозна с доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът се произнася по законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване, т.е. налице ли са предпоставките на соченото в акта основание.

За нуждите на производството по чл.243 от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон.

В обхвата на тази проверка се включва и преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на 2 наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.

Също така следва да се отбележи, че чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.

В този смисъл в процедурата по чл.243 от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.

С постановление за привличане в качеството на обвиняем от дата 31.03.2023 г., В.И.И. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на неустановен ден в периода от 11.04.2022 г. до 23.06.2022 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди движими вещи – седлови влекач „**** ******“, с рег. № **** и седлови влекач „**** Т*****“, С РЕГ. № *****, собственост на „*****“ ЕООД – гр.

Русе, на обща стойност 12860,00 лева, които владеел В хода на разследването разпитани като свидетели всички имащи отношение към случая лица. Събрани са и писмени доказателства, от които е видно, че „*****“ е със собственик и управител В.И.И. от гр. Плевен. От самото начало на регистриране на фирмата като упълномощено лице и движещ всички дейности на дружеството бил И.В.И. – баща на В.И..

От месец септември 2021 г. поради лични семейни разногласия, И.В.И. бил накаран от сина си и напуснал базата на фирмата в гр. Плевен. Базата останала под управление на В.И..

3

През месец април 2022 г., четири броя от автомобилите на „*****“ ЕООД – гр. Плевен били предоставени от ЧСИ на „*****“ ЕООД – ГР. Русе.

На 20.05.2022 г. представител на „*****“ ЕООД – гр. Русе посетил базата на „*****“ ЕООД – гр. Плевен, ул. „*****“ ** и видял, че четирите камиона са на паркинга. Тогава камионите не били получени от фирмата, тъй като нямало представител там на „*****“ ЕООД – гр. Плевен, включително и В.И..

На 23.06.2022 г. представител на „*****“ ЕООД – гр. Русе, ЧСИ Т.К. и полицейски служители посетили базата на „*****“ ЕООД – гр. Плевен. Там отново нямало представител на „*****“ ЕООД – гр. плевен, включително и В.И.. Наложило се принудително влизане в базата и взе****е на два от наличните камиони. Седлови влекач „**** ****“, с рег. № **** и седлови влекач „**** Т*****“, с рег. № ***** не били в базата.

На 10.05.2022 г. седлови влекач „**** Т*****“, с рег. № ***** напуснал територията на страната към република ***. Купувач на този влекач е Б.С., турски гражданин. Той закупил влекача в гр. Плевен от непознато лице, като посредничество при покупката оказал свидетелят М.А.С. /М.А.С.Х.а/, живущ в гр. Плевен.

Видно от първоначалния разпит на А.С. е, че в края на месец април 2022 г. е отишъл на паркинг в гр. Плевен, където имало много паркирани влекачи и се поинтересувал дали се продават. Там се срещна с лице, което се представило за В.. Бил информиран от него, че влекачите се продават. След около седмица, дошъл с Б.С. на същия паркинг и се срещнал с възрастен мъж, на когото били платени пет хиляди евро и взет влекача.

Видно от материалите по досъдебното производство е, че за влекач „**** ****“, с рег. № **** не са събирани никакви данни относно местонахождението му.

Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, в постановлението на РП - Плевен е приета като установена фактическа обстановка въз основа на която е направено заключение за не наличие на доказателства за извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, частично е прекратено наказателното производство по Досъдебно производство пр. преписка № 4726/2022 г. по описа на Районна прокуратура Плевен/ЗМ № 184/2022 г. по 4 описа на ОДМВР – гр. Плевен/ за това, че на неустановен ден в периода от 11.04.2022 г. до 23.06.2022 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление противозаконно присвоил чужди движими вещи – седлови влекач „**** ****“, с рег. № **** и седлови влекач „**** Т*****“, с рег. № ****“, собственост на „*****“ ЕООД – гр. Русе, на обща стойност 12860 лева, които владеел.

Постановлението за частично прекратяване в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК подлежи на съдебен контрол, когато с него се слага край на висящността на производството за определено престъпление, поради това, че извършеното деяние не е съставомерно от обективна или субективна страна или че настъпилите общественоопасни последици не са в резултат на извършено човешко деяние. Не такива са изложените в прокурорски акт съображения.

В постановлението за частично прекратяване доводите са, че са събрани доказателства, от които се установява, че обвиняемият В.И. не е продал и не е участвал в договорката и продажбата на Б.С. влекач „**** Т*****“, с рег. № *****.

В случая не е налице прекратена висящност на наказателното производство за част от престъпленията, а прецизиране на престъпната дейност, с оглед правна яснота.

На досъдебната фаза преценката да спре или да прекрати изцяло или частично наказателното производство са от изключителната компетентност на прокурора.

Съдебният контрол се свежда до това, дали изводите за прекратяване на соченото основание се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства и дали разследването е проведено законосъобразно.

Съдът не може да прекратява наказателното производство в неговата досъдебна фаза, нито да го спира, както и да дава указания в тази насока на прокурора.

Не е в правомощията на съда да указва на прокурора кого и за какво престъпление да привлече като обвиняем.

В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК контролните функции на съда се свеждат до даване на указания за отстраняване на пороци при 5 постановяване на обжалвания акт.

Към мотивите, изложените в постановлението на прокуратурата, съдът намира за уместно и да отбележи и следното:

Както се приема в теорията и съдебната практика, за да е налице обсебване, трябва да бъде установено, че деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ, като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане.

Известно е от правната теория, че при владението не се поставя въпросът за субективни права. То е факт - фактическо отношение между хора по повод на вещите.

Собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ, но и лицето, което няма вещно право като елемент от правото на собственост върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на това право.

Затова, трябва да се разграничава правото на владение като съставна част от съдържанието на едно субективно право и владението като фактическо състояние.

Наказателното право си служи по-широко с понятието владение. Ето защо и в обективната страна от състава на престъплението обсебване се влага понятието за фактическото упражняване на власт върху вещта, а не и само на правото на владение.

Наказателно-правната защита на охраняваните обществени отношения е по-широка от смисъла, който влага гражданското право.

За съставомерността на деянието под признаците на чл. 206 от НК не е от правно значение дали вещта, върху която деецът има фактическата власт, е собственост на лицето, което я е предоставило на дееца на някакво правно основание да я владее или пази, или той я владее или пази при същите условия от лице, което е само владелец на вещта.

Не е от правно значение фактът дали имащият правото на собственост върху вещта, който не я владее, знае или не дали неговата вещ е била предоставена на дееца от владеещото я в момента трето лице.

Не е от правно значение и дали извършеното разпореждане с вещта е направено в интерес на дееца или в чужд интерес.

За състава на престъплението обсебване е от правно значение, че деецът 6 упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от негово име, или от лицето, което в момента я владее.