Решение № 98 от 29.12.2020, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. ХАСКОВО , 21.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Прокурор:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ

МАЯ В. ДИМИТРОВА

Дарина Димитрова Славова (ОП-Хасково) като разгледа докладваното от БОРЯНА П. БОНЧЕВА-ДИМИТРОВА

Въззивно наказателно дело от общ характер № 20205600600369 по описа за 2020 година

Производството е въззивно по чл. 318 и сл. от НПК.

С Присъда № 13 от 06.07.2020 год., постановена по НОХД № 803 по описа за 2019 год. на Районен съд – Свиленград, подсъдимият Т. Г. У., роден на ******** г., ************, ********* гражданин, живущ в гр. Х., ж.к. „И.“ № ***, вх. *., ет. *, ап.

**, със ******* образование, *******, с ЕГН **********, ********* – ***********, е признат за виновен в това, че на 24.01.2017 г., през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, обл. Х., като извършител в съучастие с Г. Т. У., превел през границата на страната от Р България в Р Турция чуждия гражданин Р.М.Ф. – гражданин на С., без разрешението на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство – л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ******* – престъпление по чл. 280, ал. 2, т.

3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1, чл. 47, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за срок от 3 години, както и кумулативно предвидените наказания „глоба“ в размер на 10 000 лв. и „конфискация“ на 1/10 от имуществото му; Подсъдимият Г. Т. У., роден 1 на *********** г., ************, ********* гражданин, живущ в гр. Х., ул. „Х.С.“ № **, ет. *, обл. Х., със ******* образование, не*******, с ЕГН **********, ********* е признат за виновен в това, че на 24.01.2017 г., през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, обл. Х., като извършител в съучастие с Т. Г. У., превел през границата на страната от Р България в Р Турция чуждия гражданин Р.М.Ф. – гражданин на С., без разрешението на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано моторно превозно средство – л.а. марка „Мерцедес“, с рег. № ******* – престъпление по чл. 280, ал. 2, т.

3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1, вр. чл. 39, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от НК го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил за срок от 3 години, както и кумулативно предвидените наказания „глоба“ в размер на 10 000 лв., като на основание чл. 45, ал. 1 от НК не наложил наказанието „конфискация“ поради непритежаване на налично имущество от подсъдимия.

С присъдата, съдът отнел, на основание чл. 280, ал. 4 от НК, в полза на Държавата 1/2 ид.ч. от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 290 Д“, с ДКН *******, в режим на СИО между подсъдимия Т. и У. и ********* му Ж. П. У., ведно с контактен ключ, както и се разпоредил с останалите веществени доказателства.

По отношение на разноските в размер на 319,99лв., съдът разпоредил същите да останат за сметка на органа на досъдебното производство.

Недоволен от така постановената присъда е останал адв. Г. – защитник на подсъдимите Т. Г. У. и Г. Т. У., който я обжалва в срок с доводи за нейното противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и като несъответстваща на доказателствения материал по делото. Единствените уличаващи преки доказателства били показанията на ******** гражданин Ф., безкритично възприети от съда за достоверни. Защитата твърди, че същите имали вътрешни противоречия, които обаче съдът не бил обсъдил и се спира на това, че свидетелят не можел да разпознае лицата, с които пътувал повече от 3 часа от гр. С. до гр. С., въпреки че в началото се бил запознал с единия от тях и му бил заплатил сумата от 300 евро, при това в светлата част на денонощието. Същевременно обаче свидетелят Ф. разпознавал двамата подсъдими, макар и по негови думи да са пътували заедно не повече от 5 минути, преди да му се укаже да се скрие в багажника на автомобила.

Твърди се, че този свидетел не бил видял подс. Г. У. в лице, който бил на седалката до водача – пред него, и въобще не бил слизал от автомобила през цялото време. Освен това всичко се развивало и през нощта. Съдът възприемал още за достоверни показанията и на другите свидетели по делото, макар някои от тях при разпита си пред съда да излагали недоказани твърдения, че св. Ф. бил заснет от турските гранични власти да излиза от багажника на управлявания от Т. У. лек автомобил, което пък им 2 било съобщено от турските им колеги, заедно с предадени от последните видеозаписи от камери. Същевременно безкритично се приемали тези свидетелски показания с обяснението на самите свидетели, че нашите гранични власти нямали толкова модерна техника и затова не можели да отворят съдържанието на файловете. Недоказано било още обстоятелството на задната седалка на процесния автомобил да се е намирал св. Ф. или някое друго лице, като защитникът сочи, че не били дори търсени следи от св. Ф. в автомобила. При изземването на автомобила липсвали следи от измиване или почистване на същия, за да бъдат евентуално заличени такива. Допълва се още, че прекомерната продължителност на производството не се дължала на процесуалното поведение на подсъдимите, като дори по жалба на подс. Т. У. спряното досъдебно производство било приключено. Излага се предположение, че едва ли „виновно“ лице щяло да настоява да бъде изправено пред съда със съзнание, че ще бъде осъдено. Извън горното, защитникът намира за несправедливи наложените на двамата подсъдими наказания и се оспорват доводи на съда, че същите следва да се определят по реда на чл. 54 от НК. Според защитата били налице всички предпоставки за налагането на наказания на подсъдимите по реда на чл. 55 от НК, като в особена степен това важало за подсъдимия Г.У.. Кумулативно наложените на двамата наказания „глоба“ в размер на по 10 000 лв. и наложеното на подс. Т. У. наказание „конфискация“ в размер на 1/10 от имуществото му били прекомерни и несъобразени с доходите им. Предвид горното, претендира от въззивния съд да отмени или измени атакуваната присъда, като подсъдимите бъдат признати за невиновни, евентуално наказанията им да бъдат определени по реда на чл. 55 от НК.

Окръжна прокуратура – Хасково изпраща представител, който намира, че са събрани достатъчно доказателства, които да подкрепят обвинителна теза. Намира за несправедливо висок размера на наложеното на подс. Т. У. наказание „конфискация“ като моли изменение на присъдата в тази част, а в останалата същата да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимите Т. Г. У. и Г. Т. У. се явяват. Явява се и защитникът им – адв. Г., който намира, че единствено показанията на св. Ф. пряко уличавали двамата му подзащитни. Същевременно от останалите доказателства не се установявало нищо уличаващо двамата подсъдими.

Оспорва така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и същата била изградена на предположения. Била се доказала версията им за закупен парфюм, за което се представили надлежни доказателства. Поддържа направените с жалбата искания за отмяна, респ. изменение на постановената присъда. Подсъдимите в своя защита заявяват, че се придържат към становището на своя защитник, а в последната си дума застъпват становище за своята невинност и претендират оправдателна присъда.

3

Пред въззивната инстанция страните не правят доказателствени искания и нови доказателства не са събирани.

Хасковски окръжен съд, като взе предвид депозираните жалба и протест, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:

Производството пред РС – Свиленград е образувано по внесен от РПСвиленград обвинителен акт против Т. Г. У. и Г. Т. У. за престъпление по чл. 280, ал.

2, т.3 и т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено от тях в съучастие всеки като извършител, и приключило с осъдителна присъда, с която подсъдимите са признати за виновни по вмененото им престъпление.

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице по чл. 318, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество е изцяло неоснователна.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че свидетелят Р.М.Ф. е ******** гражданин от ****** произход, който през 2014 година напуска родината си и отива в Р. Т. От там нелегално през Г. заминава за Ш., където поискал статут на бежанец. През 2016 год. ********* власти му издали Карта за пребиваване с № ***********, валидна до 16.12.2017 година. Така св. Ф. останал известно време в Ш., след което решил да отиде при **** си Х. Ф., който живеел в гр. С. със ********* си – св. Ц. Ф.. Пристигнал в Р България на 17.01.2017 год. в 17:12 часа с пътнически самолет, полет № JU122 и се настанил при семейството на **** си в град С..

Свидетелят Р. Ф. имал и други братя, които живеели в Р Турция и развивали бизнес там – произвеждали дрехи. По този повод той решил да отиде в Турция, но нямал виза, с която да влезе от Р България в Р Турция.

На 24.01.2017 год. пред месарския магазин на **** си в град С., св. Р. Ф. се запознал с един *******н на име Х., на когото споделил, че иска да отиде нелегално в Турция, защото няма необходимата виза в паспорта си. Въпросният Х. му обещал да му помогне, но за услугата поискал 300 евро. Разделили се за кратко време- около половин час и тогава Х. се върнал при свидетеля Р.Ф. с управляван от него лек автомобил марка „Пежо”, в който имало още двама *******. Свидетелят Р.Ф. се качил в автомобила и всички заедно тръгнали за българо-турската граница.

По пътя Х. обяснил на свидетеля Р.Ф., че ще премине българо-турската граница, укрит в лек автомобил, като за превеждането заплатил на Х. сумата от 300 евро съгласно направената договорка помежду им. Пътували около три часа – три часа и 4 половина и около 20:30 часа на посочената дата, на автомагистрала „Марица” между град С. и ГКПП „Капитан Андреево”, област Х., Х. отбил край пътя колата на место, където вече бил спрял лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 290 Д, сив на цвят с държавен регистрационен № *******. Това бил процесният автомобил, в който стояли подсъдимият Т. Г. У. и ***** му – подсъдимият Г. Т. У.. Х. и свидетелят Р.Ф. отишли до лекия автомобил марка „Мерцедес”, където Х. провел разговор с водача на автомобила – подсъдимия Т. У., след което отворили задната дясна врата и свидетелят Р.Ф. се качил в автомобила. Така тримата – двамата подсъдими и Р. Ф. тръгнали към ГКПП „Капитан Андреево”, но след съвсем кратко пътуване (около 10 – 15 минути), непосредствено преди граничния пункт, подсъдимият Т. У. спрял колата между два товарни автомобила, подредени в колона, слязъл от автомобила и с жестове обяснил на свидетеля Р.Ф., че трябва да влезе в багажника на управлявания от него лек автомобил марка „Мерцедес”. След като свидетелят Р. Ф. влязъл в багажника, автомобилът продължил движението си към ГКПП „Капитан Андреево”.

Около 20:56 часа на същата дата подсъдимият Т. У., управлявайки процесния лек автомобил, заедно със сина си - подсъдимия Г.У. и укрития в багажника свидетел Р.Ф. се явили на ГКПП „Капитан Андреево” - шосе, на платно „Излизащи леки автомобили и автобуси”, автоматизирано работно място 10. След извършена паспортна проверка от дежурния граничен полицай – свидетеля Е.Т.А. и въвеждането на данните им в системата АИС „Граничен контрол” двамата подсъдими напуснали страната.

Когато влезли в Р Турция, подсъдимият Т. У. спрял автомобила до безмитния магазин, находящ на турския граничен пункт „Капъ куле”, където е осветено и помогнал на свидетеля Р.Ф. да излезе от багажника.

Показал му намиращите се напред светофари, светещи в червено и зелено и свидетелят Р.Ф. разбрал, че трябва да продължи в указаната му посока и тръгва да върви пеш. Същевременно лекият автомобил, в който са двамата подсъдими продължил в същата посока.